Установителен иск Чл. 124, ал. 1 ГПК * давностно владение * отмяна на нотариален акт

Р Е Ш Е Н И Е

№ 31

София, 08.02.2016 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Теодора Нинова

ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова

Геника Михайлова

при участието на секретаря Даниела Цветкова

и в присъствието на прокурора

като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова

гражданско дело № 4539 от 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.290-293 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. И. Т. от [населено място] срещу въззивното решение на Окръжен съд-Благоевград, постановено на 24.04.2015г. по в. гр. д.№179/2015г., с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което предявените от М. И. Т. против Р. К. З. иск за признаване за установено, че ищцата е собственик на основание давностно владение за периода от 15.04.1995г. до настоящия момент на самостоятелен обект в сграда с предназначение „жилище, апартамент“, заснет с идентификатор 04279.604.253.1.11, изграден в сграда №1, находяща се в поземлен имот с идентификатор 04279.604.253 по К. на [населено място], ведно с избено помещение №3, както и 3.21900% идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, както и искането за отмяна на нотариален акт за право на собственост – констативен, №171, том I., ерг.№7875, дело №485/2014г. на нотариус И. К. с район на действие РС-Б., са отхвърлени като неоснователни.

С определение №565/16.11.2015г., постановено по настоящето дело, касационното обжалване е допуснато по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса за приложението на установената в чл.69 ЗС оборима презумпция и доказателствената тежест по оборването й в хипотеза, при който възражението за...