Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.160, ал.6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на „Аклима-Г“ ЕООД, подадена чрез адв.. Д, против решение № 841 от 13.02.2019 г., постановено по адм. дело № 9259/2018 г. на Административен съд – София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против АПВ № П-22221018076954-004-001/17.05.2018 г., издаден от Г.М, на длъжност инспектор по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 1032/17.07.2018 г. на директора на дирекция ОДОП София. В касационната жалба са развити съображения за неправилност на решението поради нарушения на материалния и процесуалния закон, както и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, ал. 1, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и присъждане на разноските по делото.

Ответникът - Директор на дирекция „ОДОП“ гр. С. при ЦУ на НАП, чрез юрк.. А, оспорва касационната жалба и моли да бъде оставено в сила решението на административния съд. Претендира юрисконсултско възнаграждение при материален интерес на спора 98 437,30 лева.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.

Върховния административен съд, състав на осмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в първоинстанционното производство и в срока, визиран в чл. 211, ал.1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна.

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на „Аклима-Г“ ЕООД против АПВ № П-22221018076954-004-001/17.05.2018 г., издаден от Г.М, на длъжност инспектор по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 1032/17.07.2018 г. на директора на дирекция „ОДОП“ София. За да постанови този резултат първоинстанционният съдът e установил, че във връзка с подадено искане по чл.129 ДОПК, органът по приходите е отказал възстановяване на ДДС в размер на 98 437,30 лв. Органът по приходите е констатирал, че жалбата на дружеството срещу РА № Р-22222515002019-091001/29.09.2015 г. на ТД на НАП София, в частта, потвърден с Решение № 1905/15.12.2015 г. от директора на дирекция „ОДОП“ София, с която са установени задължения по ЗДДС в размер на 7 373,10 лв. и лихви в размер на 1214,88 лв., в следствие на непризнато право на приспадане на данъчен кредит за данъчен период м.01.2014 г. по фактурата, издадена от „Делектра“ ЕООД, е отхвърлена с Решение на ВАС по адм. дело № 1654/2017 г. Така оспореният акт е потвърден в оспорената част и за „Аклима-Г“ ЕООД не е налице невъзстановен без основание ДДС за данъчен период м.01.2014 г. Съдът е приел, че актът е законосъобразен, тъй като постановеното от ВАС решение, с което е потвърден РА в обжалваната му част и съобразно разпоредбата на чл. 177, ал. 1 и ал. 2 от АПК има сила за страните по делото, поради което правилно с АПВ е отказано възстановяване на сумата от 98 437,30 лева.

Обжалваното решение е правилно, постановено е без да са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон.

В случая не е спорно, че „Аклима-Г“ ЕООД е претендирало възстановяване на данъчен кредит в размер на 105 810 лв. през данъчен период м. 01.2014 г. по фактура № 1000000198/14.06.2011 г., издадена от „Делектра“ ЕООД. На дружеството е издаден РА от 29.09.2015 г., с който не му е признато право на приспадане на данъчен кредит за м. 01.2014 г. в горепосочения размер по фактурата с издател „Делектра“ ЕООД. Вместо декларирания от задълженото лице резултат за периода - данък за възстановяване в размер на 98 437,30 лева е установен резултат – данък за внасяне в размер на 7373,10 лева и са начислени лихви в размер на 1214,88 лева. Ревизионният акт е бил оспорен по съдебен ред, като с Решение № 3057/12.03.2018 г. по адм. д. № 1654/2017 г. на ВАС е отменил решение № 6105/06.10.2016 г., постановено по адм. д. № 658/2016г. по описа на Административен съд София–град и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил жалбата на „Аклима-Г“ ЕООД против РА № Р-22222 515002019-091-001 29.09.2015 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – гр. С., в частта потвърдена с Решение № 1905/29.12.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП“ София при ЦУ на НАП, с която допълнително са установени задължения по ЗДДС в размер на 7 373, 10 лв. и лихви в размер на 1 214,88 лв., вследствие на непризнато право на приспадане на данъчен кредит за данъчен период 01.01.2014 г. – 31.01.2014 г. по фактура, издадена от „Делектра” ЕООД.

Настоящият състав не споделя доводите изложени в касационна жалба, че ВАС се е произнесъл само досежно задължение по ЗДДС в размер на 7373,10 лева, поради което отменителното решение по адм. д. № 658/2016 г. на АССГ е влязло в сила за останалия размер от 98 437,30 лева. В случая не е налице оспорена част от РА, в която ВАС да е приел акта за частично незаконосъобразен. В тази връзка неоснователно е твърдението на касатора, че в резултат на издаденото Решение № 7110/15.11.2016 г. за поправка на допусната очевидна фактическа грешка в Решение № 6105/06.10.2016 г. по адм. д. № 658/2016 г. по описа на АССГ му е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 98 437,30 лева.

С оглед изложеното, обоснован е изводът на съда, че с АПВ правилно е отказано възстановяване на ДДС в размер на 98 437,30 лв.

По тези съображения настоящият съдебен състав намира оспорваното решение за правилно и същото следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора в полза на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 483,12 лева, определен на основание чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 841 от 13.02.2019 г., постановено по адм. дело № 9259/2018 г. на Административен съд – София град.

ОСЪЖДА „Аклима-Г“ ЕООД, ЕИК - 200492030, със седалище и адрес на управление: [населено място], [район], [адрес], представлявано от управителя А.Д, да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика“ гр. С. при ЦУ на НАП сумата от 3 483,12 лв. (три хиляди четиристотин осемдесет и три лева и дванадесет ст.) - разноски за касационното производство. Решението не подлежи на обжалване.