Образувано е по касационни жалби на 1) началника на Регионалната дирекция за национален строителен контрол – Югоизточен район, 2) главният архитект на община Б. и 3) „СК“ ООД срещу Решение № 1424/21.07.2017г. на Административен съд – Бургас по адм. дело № 1205/2017 г., с което, по протест на прокурор в Окръжна прокуратура – Бургас, е отменена Заповед № ДК-10-ЮИР-18/03.05.2017 г. на началника на РДНСК – ЮИР, отхвърляща протеста на прокурора за нищожност на Разрешение за строеж № 24-„З“/13.09.2016 г. на гл. архитект на община Б. за „Сграда за обществено обслужване със сградни ВиК отклонения“ в УПИ II-608, кв. 40А по плана на ж. к. „Лазур“, гр. Б., издадено в полза на „СК“ ООД, и е прогласена нищожността на разрешението за строеж.
Ответникът – Окръжна прокуратура – Бургас, чрез прокурор А.Ч, е на позиция за неоснователност на жалбите.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на оспореното решение.
Касационните жалби са допустими и основателни. Съдебното решение е постановено в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК.
1. Спирането на изпълнението като последица от съдебното оспорване се ограничава в пределите си само до административния акт, предмет на оспорване – чл. 166, ал.1 АПК.З суспензивният ефект на подадените от прокурора протести за нищожност на Мотивирано предписание № 57/19.06.2014 г. и Заповед № 1943/04.08.2014 г. на зам.-кмета на община Б. за одобряване на изменение на подробния устройствен план за кв. 40 по плана на ж. к. „Лазур“, гр. Б., дори и да се приеме за настъпил, не повлиява автоматично възможността за изпълнение на последващите актове, в чиито фактически състав се включват атакуваните.
2. След заповедта за ПУП от 2014 г. са одобрени изменения в ПУП – ПРЗ със Заповед № 1796/21.07.2015 г. и Заповед № 1797/21.07.2015 г. на директора на Дирекция „Строителство“ при общината. В обхвата на предвижданията им попада и обособяването на УПИ II-608 със съответното застрояване, както и приемането на работен устройствен план с определяне на разположението, височината и размерите на застрояването в имота. Именно въз основа на заповедите от 2015 г., които са влезли в сила, е издадено и обявеното от съда за нищожно разрешение за строеж.
3. РС е издадено при наличието на действащ ПУП, който, по аргумент от чл. 136, ал. 3 ЗУТ, прекратява действието на предходния устройствен план (в припокриващите се по предмет и обхват градоустройствени предвиждания), а решаващият извод на съда за разрешаване на строителството при допуснати груби и съществени нарушения на административнопроизводствените правила, респ. – за противоречието на потвърждаващата РС заповед на контролния орган с материалния закон, е неправилен.
а. Част от оценката за съответствието на инвестиционните проекти е и съвместимостта им с предвижданията на ПУП – чл. 142, ал. 5, т. 1 ЗУТ. Границите на проверката се простират до действащия план. С компетентност да изследва предходните планове, предмет на изменение с последния акт за одобряване на ПУП, административният орган не разполага. Приемането на противното би означавало в производството по издаване на РС да се позволи недопустим инцидентен контрол върху законосъобразността и изпълняемостта на влязъл в сила ПУП.
б. Към датата на разрешаване на строителството заповедите за изменение на ПУП от 2015 г. не са били предмет на протестиране. Оспорването на актовете от 2014 г. не е засегнало действието на изменения план (вж. по-горе т. 1) и съответно е било извън предпоставките, обуславящи преценката на издателя на РС. Достатъчен за правомерността на волеизявлението му е положителният отговор за съгласуваността на РС с регулацията и застрояването от 2015 г. и възможността строителството да бъде разрешено самостоятелно, основавайки се на предвижданията на изменения ПУП.
в. Връзката между протестираните актове и РС е опосредена и не е припозната от закона като относима към условията за издаване на разрешението. При отричането на значимостта й, РС въобще не е засегнато от порок, водещ до отменяемостта му на твърдяното основание, още по-малко – до неговата нищожност. Отделен е въпросът, че и да беше споделима тезата за допустимостта от изследването на въздействието на оспорването на предходен акт за одобряване на ПУП спрямо РС, издадено по последващ план, разрешението отново не би било съществено опорочено до степен, предпоставяща прогласяването му за нищожно. То, противно на мотивите на съда, не е лишено от законно основание, тъй като почива на действащи към момента на издаването му устройствени планове. Друго виждане, освен че не намира опора в закона, би застрашило предвидимостта в инвестиционния процес, в контролната дейност на администрацията и не отговаря на предвидения в чл. 156, ал. 5 ЗУТ засилен стабилитет на РС.
4. Компетентността на контролния орган не е прекратена с изтичането на срока по чл. 216, ал. 7 ЗУТ предвид на инструктивния, а не преклузивен, характер на срока за произнасяне. Издадената след изтичането му заповед е действителен акт – вж. Тълкувателно решение № 1/17.09.2018 г. на Върховния административен съд по тълк. дело № 4/2016 г.
5. а. Изложеното мотивира отмяната на обжалваното решение и произнасянето по същество с отхвърлянето на протеста против заповедта на началника на РДНСК – чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК.
б. С оглед изхода на спора, в полза на касатора „СК“ ООД следва да бъде присъдено своевременно заявеното и платено адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Основателно обаче е възражението на прокурора по чл. 78, ал. 5 ГПК вр. чл. 144 АПК за прекомерност на хонорара, възлизащ общо на 11 734,99 лв. Делото не разкрива усложнения от фактически характер, процесът по събиране и приемане на доказателствата е приключил в едно съдебно заседание пред първата инстанция, а изграждането на позицията на заинтересованата страна е поставено в зависимост от отговора на няколко принципни въпроса от правно естество и оценката на факти, по които няма противоречие между насрещните страни. Поради това съобразяването на възнаграждението с действителната фактическа и правна сложност на делото налага редуцирането му до 2 000 лв. общо за двете съдебни инстанции, т. е. до размер, доближаващ двойния на установения минимален по чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Към подлежащата на възстановяване сума ще бъде добавена и платената държавна такса от 25 лв. за касационно оспорване.
Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1424/21.07.2017 г. на Административен съд – Бургас по адм. дело № 1205/2017 г. И В. Н. П.:
ОТХВЪРЛЯ протеста на прокурора при Окръжна прокуратура – Бургас с искане за обявяване на нищожността на Заповед № ДК-10-ЮИР-18/03.05.2017г. на началника на Регионалната дирекция за национален строителен контрол – Югоизточен район.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Р. Б да заплати на „СК“ ООД сумата от 2 025 (две хиляди двадесет и пет) лева разноски за двете съдебни инстанции. Решението е окончателно.