Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на тринадесети октомври в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:М. З. ЧЛЕНОВЕ:Б. Л. П. Я. при секретар Ж. М. и с участието на прокурора Даниела Божковаизслуша докладваното от председателяМ. З. по адм. дело № 4388/2021

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 186, ал. 4 от ЗДДС.

Образувано е по касационна жалба на „Корона МХ” ООД, [ЕИК] със седалище и адрес на управление: гр. Свиленград, ул. „Х. Т. № 12, подадена чрез пълномощника му адв. Ф., против решение № 90/08.03.2021 г. на Административен съд – Хасково, постановено по адм. дело № 1141/2020 г. по описа на същия съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № ФК-583-0075370/07.10.2020 г., издадена от началника на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, потвърдена от директора на Дирекция „Оперативни дейности” в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП с решение № ГДФК-154/05.11.2020 г.

В касационната жалба се твърди неправилност на решението поради допуснато от съда нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Конкретни нарушения на съдопроизвоствените правила касаторът не сочи. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени заповедта за налагане на ПАМ, и да се присъдят сторените разноски за две съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба – началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП – оспорва същата като неоснователна чрез пълномощника си юрк. К. по съображения, изложени в писмено становище, и иска да бъде оставено в сила решението на административния съд, както и да му се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба като подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК е процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна, поради следните съображения:

Със заповед № ФК-583-0075370/07.10.2020 г. на началника на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП е наложена на „Корона МХ” ООД на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а” ПАМ запечатване на търговски обект хранителен магазин, стопанисван от него, за срок от 14 дни и на основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е забранен достъпът до него.

От фактическа страна е установено, че при извършена проверка на 30.09.2020 г. в 14.15 ч. в търговския обект е извършена контролна покупка на стойност 6.50 лв. от проверяващия орган В. Б.. Сумата е заплатена от нея и приета от М. С. – продавач в магазина и управител на „Корона МХ” ООД. За продажбата не е издаден фискален бон от монтираното и работещо в обекта фискално устройство или от кочан с ръчни касови бележки. Установено е наличие на касова разлика в размер на 256.20 лв. между наличните парични средства в касата и тези, маркирани във фискалното устройство. При тези факти приходният орган е обосновал наличието на извършено нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.06г. на МФ във връзка с чл. 118, ал. 1 ЗДДС – неотчитане на извършена продажба и неиздаване на фискален бон за извършена покупка на стоки.

Съдът е приел, че наложената ПАМ е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Обосновал е извод за нейната материална законосъобразност.

Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.

Извършването на нарушението се доказва от констатациите на проверяващите приходни органи, обективирани в протокол за извършена проверка сер. АА № 0075370/30.09.2020 г. Същият е официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК и съдържанието му не е оспорено, съответно – опровергано. Протоколът е подписан без възражения от присъстващия на проверката управител и представляващ дружеството - госпожа М. С., работеща като продавач в търговския обект. Констатациите в него се подкрепят от приложените писмени доказателства -дневен отчет и въпросен лист заедно с опис на наличните парични средства. Неспазването на нормативното изискване за издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба, установено с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.06г. на МФ, е безспорно доказано и не се оспорва от дружеството.

Правилно съдът е приел, че в заповедта за налагане на ПАМ са налице мотиви относно срока на ПАМ. Видно от същите органът по приходите е съобразил обстоятелството, че е налице касова разлика в размер на 256.20 лв. между наличните парични средства в касата и тези, маркирани във фискалното устройство, т. е. доказано е неотчитане чрез фискалното устройство на извършени продажби на стойност 256.20 лв. в 14.15 ч. при работно време на търговския обект от 7.00 ч. до 20.00 ч. Така установените обстоятелства обосновават извод за наличието на индиции за други неотчетени продажби, освен конкретната, описана в протокола, и извършване на дейност от дружеството, насочена към неспазване на закона и отклонение от данъчното облагане.

Неоснователен е и доводът на касатора, че ПАМ не следва да се налага, тъй като тя не може да постигне целите, регламентирани в чл. 22 ЗАНН, а именно - предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, а преследва цел, присъща на административните нарушения съгласно чл. 12 ЗАНН - предупредителна и превъзпитателна цел, като подтиква към изпълнение на неизпълнените задължения. Както посочва процесуалният представител на ответника в становището си, такова е решението на законодателя в специалния закон и видно от текста на чл. 186, ал. 1 ЗДДС то го задължава при констатиране на нарушението да наложи мярката.

По изложените съображения решението на АС – Хасково като правилно постановено в съответствие с приложимите материалноправни норми следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Преценявайки сложността на делото от фактическа и правна страна, настоящият съдебен състав намира, че юрисконсултското възнаграждение следва да бъде присъдено в минималния размер. Съгласно чл. 186, ал. 4 ЗДДС обжалването на акта за налагане на принудителна административна мярка е по реда на АПК, поради което разноските се определят на основание чл. 143, ал. 1 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на 100 лв. съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 90/08.03.2021 г. на Административен съд – Хасково, постановено по адм. дело № 1141/2020 г. по описа на същия съд

ОСЪЖДА „Корона МХ” ООД, [ЕИК] със седалище и адрес на управление: гр. Свиленград, ул. „Х. Т. № 12 да заплати на Национална агенция за приходите разноски в размер на 100 лв. /сто лева/.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Милена Златкова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Благовеста Липчева

/п/ Полина Якимова