Производството е по реда на чл.185 и следващите от АПК.

Образувано е по жалба на Националната асоциация на строителните предприемачи със седалище и адрес на управление гр. С., ж. к. Стрелбище, ул. „Нишава” № 99, офис 1, представлявана от Г.Ш, подадена чрез адвокат Е.А и адвокат Ц.С.О се Наредба № РД-02-20-2/20.12.2017 г. за планиране и проектиране на комуникационно – транспортната система на урбанизираните територии, издадена от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, в частта на разпоредбите на чл. 43, чл. 48, чл. 59, ал. 5, 6 и 7 и чл. 138 от Наредбата. В съдебно заседание жалбоподателят е направил уточнение, че поради отмяна на чл. 48 от Наредбата, се оспорва новоприетата разпоредба на чл. 42а, със идентични аргументи.

В жалбата се съдържат доводи за нарушение на чл. 11 ЗНА, Твърди се, че разпоредбата на чл. 43 от Наредбата противоречи на чл. 6 АПК. Счита се, че чл. 59, ал. 5, 6 и 7 от Наредбата противоречат на чл. 80, ал. 5 ЗУТ. Изложени са съображения за това, че чл. 138, ал. 1 от Наредбата противоречи на чл. 108, ал. 2 ЗУТ. По изложените съображения се иска отмяна на посочените разпоредби, като противоречащи на нормативен акт от по-висока степен и се претендират разноски съгласно списък.

Ответникът - Министър на регионалното развитие и благоустройството, чрез юрисконсулт К.Ц, оспорва жалбата като неоснователна, а в частта относно чл. 48 от Наредбата счита същата за недопустима. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, Второ отделение, при извършената преценка за допустимост на жалбата, намира същата за процесуално недопустима по отношение на оспорването на чл. 48 (отм. с ДВ, брой 98 от 2018 г., в сила от 27.11.2018 г.) от Наредбата на основание чл.159, т.1 и т.4 АПК, по следните съображения:

Към момента на подаване на жалбата, въз основа на която е образувано...