С решение № 1307 / 11.06.2018 г. по адм. дело № 1043 / 2018 г. Административен съд – Пловдив е оставил без разглеждане жалбата на А.К, от [населено място] срещу решение на Общото събрание на съдиите от Апелативен съд – Пловдив от 16.03.2018 г. за съдебни заседатели в Окръжен съд – Пловдив за мандат 2018 г. – 2023 г. и е прекратил производството по делото в тази му част. Отменил е по жалба на А.К, от [населено място] решение на Общото събрание на съдиите от Апелативен съд – Пловдив от 16.03.2018 г., с което жалбоподателят не е бил избран за съдебен заседател в Окръжен съд – Пловдив за мандат 2018 г. – 2023 г.. Присъдил е разноски.

С решение № 1929 / 01.10.2018 г. по адм. дело № 1043 / 2018 г. Административен съд – Пловдив е отхвърлил искането на А.К, от [населено място] за поправка на очевидна фактическа грешка и за допълване на съдебно решение № 1307 / 11.06.2018 г. по адм. дело № 1043 / 2018 г. по описа на съда.

Против решенията са постъпили частна жалба, касационен протест и касационна жалба. По частната жалба:

Против решение № 1307 / 11.06.2018 г. по адм. дело № 1043 / 2018 г. на Административен съд – Пловдив в частта му, с която е оставена без разглеждане жалбата на А.К, от [населено място] срещу решение на Общото събрание на съдиите от Апелативен съд – Пловдив от 16.03.2018 г. за избор на 90 съдебни заседатели в Окръжен съд – Пловдив за мандат 2018 г. – 2023 г. и е прекратено производството по делото е постъпила частна жалба от А.К.

Ответникът по частната жалба – Общото събрание на съдиите от Апелативен съд – Пловдив, чрез М.И, председател на Апелативен съд - Пловдив изразява становище за неоснователност на същата. Прилага подробно писмено възражение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за недопустимост на частната жалба като просрочена, а при условията на евентуалност посочва, че същата е неоснователна.

Върховният административен съд, шесто отделение намира частната жалба за процесуално допустима, а разгледана по същество за неоснователна.

Решение № 1307 / 11.06.2018 г. по адм. дело № 1043 / 2018 г. на Административен съд – Пловдив в частта му, с която е оставена без разглеждане жалбата на А.К, от [населено място] срещу решение на Общото събрание на съдиите от Апелативен съд – Пловдив от 16.03.2018 г. за избор на 90 съдебни заседатели в Окръжен съд – Пловдив за мандат 2018 г. – 2023 г. и е прекратено производството по делото има характер на съдебно определение. Това обстоятелство първоинстанционният съд изрично е посочил в съдебния акт и е определил 7-дневен срок за оспорването му пред Върховния административен съд съгласно чл. 230 АПК. Съобщението за изготвяне на решението (определение) е връчено на процесуалния представител на А.К (към него момент-адвокат П.Г (стр.100)). Връчването е станало на адрес, който не е бил посочен като съдебен адрес от жалбоподателя, поради което като дата за уведомяването на последния следва да бъде приет момента на запознаване със съдебното решение, отразен върху списъка на лицата с изготвени съобщения или уведомления – 04.07.2018 г.. Частната жалба е подадена в Административен съд – Пловдив на 05.07.2018 г., поради което Върховният административен съд приема, че не е просрочена.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

Решението на Общото събрание на съдиите от Апелативен съд – Пловдив от 16.03.2018 г., с което са били избрани 90 лица за съдебни заседатели в Окръжен съд Пловдив за мандат 2018 г. – 2023 г. не засяга неблагоприятно А.К.В от множеството решения касае конкретно лице, чиято кандидатура е била обсъдена и гласувана по законово определена процедура. Спазен е броя на съдебните заседатели, който е бил определен от Общото събрание на съдиите на Апелативен съд – Пловдив. С избора на кандидатиралите се лица не са нарушени законни права и интереси на жалбоподателя, нито за него са възникнали задължения. Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд за липса на правен интерес от оспорване на решение от 16.03.2018 г. на ОСС на АС – Пловдив в тази му част. По касационния протест:

Против решение № 1307 / 11.06.2018 г. по адм. дело № 1043 / 2018 г. на Административен съд – Пловдив в частта му, с която е отменено по жалба на А.К, от [населено място] решение на Общото събрание на съдиите от Апелативен съд – Пловдив от 16.03.2018 г., с което жалбоподателят не е бил избран за съдебен заседател в Окръжен съд – Пловдив за мандат 2018 г. – 2023 г. е постъпил касационен протест от прокурор в Окръжна прокуратура – Пловдив. Прокурорът, подал протеста, е взел участие в първоинстанционното производство при условията на чл. 16, ал.1, т.3 АПК. Касационният протест е подаден в 14-дневен срок от съобщаване на съдебното решение.

Съгласно чл. 210, ал.3 АПК главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава касационен протест.

Според уредбата в Административнопроцесуалния кодекс правото на главния прокурор и неговия заместник да подават касационен протест е допълнително предоставено правомощие отделно от правомощието на прокурора, участвал по делото като страна да подава касационен протест в защита на законността. Това специално правомощие на най-висшестоящите в йерархията на прокуратурата прокурори може да бъде упражнено в случаи по тяхна преценка, когато се налага намесата на ръководителите на прокуратурата за защита на особено важни държавни и/или обществени интереси. Те могат да сторят това и когато по административното дело не е участвал прокурор от Върховната административна прокуратура, а важни държавни или обществени интереси налагат протестиране на решението по делото. Изводът за два вида самостоятелни правомощия се подкрепя и от установения в закона различен срок за подаването на касационен протест от главния прокурор или неговия заместник при Върховната административна прокуратура. Съгласно чл.211, ал.2 АПК тези прокурори могат да подават касационен протест до Върховния административен съд чрез съда, постановил решението, в едномесечен срок от деня, в който то е постановено, за да имат те възможност да се запознаят с делото и да изготвят протеста. Приложимият срок за участвалия по делото прокурор да подаде касационен протест е общовалидният за страните 14-дневен срок по чл. 211, ал.1 АПК, защото прокурорът е участвал по делото като страна и е получил съобщение за решението.(В този смисъл виж определение № 8168 / 27.08.2007 г. по адм. дело № 7510 / 2007 г. на Върховния административен съд, петчленен състав; определение № 8302 / 22.06.2009 г. по адм. дело № 4244 / 2009 г. на Върховния административен съд, петчленен състав).

По изложените съображения касационният протест на Д.Д – прокурор при Окръжна прокуратура – Пловдив е процесуално допустим. Разгледан по същество на основанията посочени в него и след проверка на съдебното решение в протестираната му част за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е основателен.

За да отмени решение на Общото събрание на съдиите от Апелативен съд – Пловдив от 16.03.2018 г., с което А.К, от [населено място] не е бил избран за съдебен заседател в Окръжен съд – Пловдив за мандат 2018 г. – 2023 г., административният съд е приел, че същото е издадено в противоречие с материалноправни разпоредби. Съдът е отказал да тълкува разширително разпоредбата на чл. 67, ал.1, т.4 ЗСВ, въпреки че подобно тълкуване според него би съответствало в най-пълна степен на особената функция на съдебния заседател. Посочил е, че доколкото конкретната правна норма въвежда изискванията за заемане на тази позиция и правната уредба е ясна и пълна, съгласно чл. 46 ЗНА нормата следва да се прилага според точния ѝ смисъл.

От приложената по делото справка за съдимост (по чл. 40 от Наредба № 8 / 26.02.2008 г. за функциите и организацията на дейността на бюрата за съдимост) се установява, че А.К е бил осъждан за престъпление по чл. 183, ал.1 НК, но не е бил наказан поради наличието на привилегирования състав по чл. 183, ал.3 НК. Това не променя факта, че деянието е било извършено. С ТР № 19 / 27.03.1974 г. по н. д. № 12 / 1974 г. ОСНК на ВС е приел, че присъдата по чл. 183, ал.3 НК не е осъдителна и затова деецът, макар да е признат за виновен, се счита за неосъждан. Правилно административният съд е съобразил, че тълкувателното решение има за цел да служи за ръководство на съдилищата в осъществяваната от тях правораздавателна дейност, но не е отчел неговия контекст, при който не липсата на наказуемост по чл. 183, ал.3 НК е доминираща (защото тя се извлича непосредствено от закона), а това, че тълкувателният акт е издаден във връзка с преценка наличието на „повторност“ на престъплението, във връзка с което деянието представлява виновно извършено престъпление и деецът се признава с присъдата за виновен в извършването на умишлено престъпление.

Съгласно чл. 67, ал.1, т.4 ЗСВ за съдебен заседател може да бъде избран дееспособен български гражданин, който не е осъждан за умишлено престъпление, независимо от реабилитацията.

Тълкуването ѝ води до извода, че изискванията към качествата на съдебните заседатели са завишени с оглед обществената значимост на дейността, в която участват, в по-висока степен от други длъжности, за които съдимостта също има значение. Съгласно чл. 66, ал. 2 ЗСВ съдебните заседатели имат еднакви права и задължения със съдиите. Този техен статут поставя допълнителни изисквания и към личността на съдебния заседател за заемане на длъжността. Доколкото в разпоредбата изрично е посочено „независимо от реабилитацията“, превес следва да се даде на факта на установеното извършване на престъпното деяние, независимо от благоприятните за извършителя последици на реабилитацията. Реализирането на наказателната отговорност за престъпление от общ характер е пречка жалбоподателят да бъде избран за съдебен заседател. Съдържанието и значението на съдимостта по НК не е идентично със съдържанието на този термин, употребен в разпоредбата на чл. 67, ал. 1, т. 4 ЗСВ. (В този смисъл виж решение № 4525 / 27.03.2019 г. по адм. дело № 11630 / 2018 г. на Върховния административен съд, шесто отделение, по сходен правен спор).

В чл. 67, ал. 1 ЗСВ са изброени в кумулативен порядък основанията на които трябва да отговаря едно лице, за да бъде избрано за съдебен заседател. Преценката за наличието на предпоставките по чл. 67 ЗСВ не изключва и преценка за значимостта на някои факти и обстоятелства от значение за извършване на тази дейност и това е в компетентността на органа, решаващ въпроса с избора на съдебни заседатели при изложени мотиви за тях.

В настоящия случай фактът на реализирането на наказателната отговорност макар и по привилегирования състав на чл. 183, ал.3 НК е обстоятелство, съставляващо отрицателна характеристика при преценка качествата на жалбоподателя да бъде избран за съдебен заседател.

При тези съображения цитираното тълкувателно решение на ОСНК на ВС не е единствената база за обсъждане на факта на осъждането по смисъла на ЗСВ и преценката за законосъобразност на обжалваното решение на Общото събрание на съдиите.

По изложените съображения съдебното решение в атакуваната му част следва да бъде отменено, а оспорването срещу решение на Общото събрание на съдиите от Апелативен съд – Пловдив от 16.03.2018 г., с което жалбоподателят не е бил избран за съдебен заседател в Окръжен съд – Пловдив за мандат 2018 г. – 2023 г. отхвърлено като неоснователно.

По касационната жалба срещу решение № 1929 / 01.10.2018 г. по адм. дело № 1043 / 2018 г. Административен съд – Пловдив:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е неоснователна.

С решение № 1929 / 01.10.2018 г. по адм. дело № 1043 / 2018 г. Административен съд – Пловдив е отхвърлил искането на А.К, от [населено място] за поправка на очевидна фактическа грешка и за допълване на съдебно решение № 1307 от 11.06.2018 г., постановено по административно дело № 1043 по описа на Административен съд Пловдив за 2018 г.

Административният съд обосновано е приел, че липсват грешки в пресмятането, както и други очевидни неточности при изписване диспозитива на съдебното решение. Последният е в пряка връзка с мотивите и съответства на ясно изразената от съда воля.

Налице е произнасяне и по целия спорен предмет. Претенциите за нищожност са били отклонени като неоснователни с отмяната на оспорения акт в частта му, с която А.К не е бил избран за съдебен заседател в Окръжен съд – Пловдив за мандат 2018 г. – 2023 г.. Претендираното право да се иска отмяна на акта е било защитено и с формираната сила на пресъдено нещо по него спорът между страните следва да се счита за разрешен.

Предвид изхода на спора разноски за касационната инстанция не се дължат, тъй като липсват заявени такива от Окръжна прокуратура – Пловдив и Общото събрание на съдиите от Апелативен съд – Пловдив. Присъдените разноски пред първата инстанция предвид пререшаването на спора, за който са присъдени са недължими.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2 предл. първо и чл. 222, ал.1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 1307 / 11.06.2018 г. по адм. дело № 1043 / 2018 г. на Административен съд – Пловдив в частта му, с която е отменено по жалба на А.К, от [населено място] решение на Общото събрание на съдиите от Апелативен съд – Пловдив от 16.03.2018 г., с което жалбоподателят не е бил избран за съдебен заседател в Окръжен съд – Пловдив за мандат 2018 г. – 2023 г. и в частта му, с която е осъден Апелативен съд – Пловдив да заплати на А.К, от [населено място] сумата от 510,00 (петстотин и десет) лева, разноски по делото, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на А.К, от [населено място] срещу решение на Общото събрание на съдиите от Апелативен съд – Пловдив от 16.03.2018 г., с което жалбоподателят не е бил избран за съдебен заседател в Окръжен съд – Пловдив за мандат 2018 г. – 2023 г..

ОТХВЪРЛЯ исканията на А.К, от [населено място] за присъждане на разноски по делото.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1307 / 11.06.2018 г. по адм. дело № 1043 / 2018 г. на Административен съд – Пловдив в останалата му част.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.