Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на С.С, от [населено място], подадена чрез пълномощника адвокат Е.В против решение № 147 от 23.01.2018 г. по адм. дело № 3650/2017 г. на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата й против решение № РД-74/20.03.2015 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив, и потвърденото с него разпореждане № [ЕГН]/31.10.2014 г. на ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Пловдив, и са присъдени разноски.

В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон - касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложените в жалбата съображения се иска отмяна на решението и отмяна на административния акт.

Ответникът – директорът на ТП на НОИ– Пловдив изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Административен съд – Пловдив е отхвърлил оспорването на С.С против решение № РД-74/20.03.2015 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което е потвърдено разпореждане № [ЕГН]/31.10.2014 г. на ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Пловдив относно отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по § 5, ал. 4 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР)на КСО. Съдът е приел, че Серафимова е заявила отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст при хипотезата на чл.68 ал.1-3 от КСО.

Същата се е възползвала от възможността за ранно пенсиониране по реда на § 5 от КСО. Независимо, че е имала изискуемата възраст за пенсиониране по реда на чл. 68, ал. 1 и 2, това не е довело до...