Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на двадесети септември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:И. А. ЧЛЕНОВЕ:П. П. А. Р. при секретар С. М. и с участието на прокурора Тодор Мерджановизслуша докладваното от съдиятаА. Р. по адм. дело № 4465/2021

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Н. Н. от гр. Търговище срещу решение № 28 от 26.02.2021 г., постановено по адм. д. № 120/2020 г. по описа на Административен съд - Търговище.

Касаторът чрез адв.Н. С. твърди неправилност на съдебното решение като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост– касационни основания по чл. 208, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно с произтичащите от това правни последици .

Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател, Н. Н., се явява лично и с адв. Н. С., който поддържа касационната жалба, представя писмени доказателства, а по същество твърди основателност на същата, съответно - неправилност на атакуваното с нея съдебно решение по съображения, подробно развити в изложение към касационната жалба, устно – в хода по същество, както и в депозирани по делото писмени бележки.

Ответникът, община - Търговище, редовно призован, не изпраща представител . От същия чрез процесуалния му представител юриск.Желязков по делото е депозиран писмен отговор на касационната жалба с подробно развити в него съображения за неоснователност на същата.

Ответникът, инж.Т. К.-началник отдел „ТСУ“ при община – Търговище, редовно призована, не се явява и не се представлява. От същата по делото е депозиран писмен отговор на касационната жалба с подробно развити в него съображения за неоснователност на същата, съответно – за правилност на обжалваното съдебно решение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 , от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Видно от предявената от Н. Н. първоначална искова молба, допълнена и уточнена с молба от 16.11.2020г., АС-Търговище е сезиран със следните искове : 1. Срещу община –Търговище - иск за претърпени имуществени вреди в размер на общо 2223,50 лв, от които 2050 лв – платени адвокатски възнаграждения за водене на граждански дела и 172,50 лв платени такси за издаване на скици с невярно съдържание /втората сума се претендира евентуално самостоятелно, в случай, че съдът приеме претенцията от 2050 лв за неоснователна/ 2. Срещу община –Търговище - иск за претърпени неимуществени вреди – емоционално страдание, унижение, довели до емоционален и психически срив. В уточнителната молба от 16.11.2020г. /л.101 по делото / ищецът е конкретизирал обстоятелството, че тези емоционални вреди са му причинени основно от инж. Т. К.-началник отдел „ТСУ“ при общината, която е положила подписа си върху издадените скици с невярно съдържание и която не му е предоставила копия от стари регулационни и кадастрални планове, въпреки че същите са на разположение на ръководения от нея отдел, но, позовавайки се на чл.4 от ЗОДОВ и, доколкото вина за тези неимуществени вреди носят и други служители на общината, ищецът посочва, че искът му за неимуществени вреди е насочен срещу община – Търговище като юридическо лице. Както имуществените , така и неимуществените вреди се претендират от незаконосъбразни фактически действия - издаване на скици за притежавания от ищеца имот в [кв.] /бившо [населено място]“, гр.Търговище с невярно съдържание в периода 2015 г. -2019г., както и незаконосъобразното бездействие на служители на община - Търговище да предоставят на ищеца поискани от него предходни регулационни и кадастрални планове, относими към процесния имот и споровете на Неделчев със съседите му за собствеността върху придаваеми /или отчуждаеми /140 кв. м.

С обжалваното решение Административен съд – Търговище е отхвърлил иска на Н. Н. от гр. Търговище с правно основание чл.204, ал.4 от АПК вр. с чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ против община Търговище за нанесени имуществени вреди в размер на 173,50 лв, ведно със законната лихва в условия на евентуалност, представляваща платени такси за извършени административни услуги за периода 2015-2019г., дължащи се на неправомерни фактически действия, като неоснователен; отхвърлил е иска на Н. Н. от гр. Търговище с правно основание чл.204, ал.4 от АПК вр. с чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ против Т. К. за обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 5000 лв, ведно със законната лихва; върнал е предявената от Н. Н. от гр. Търговище искова молба с правно основание чл.204, ал.4 от АПК вр. с чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ против община Търговище за нанесени имуществени вреди в размер на 2050 лв, представляваща заплатен адвокатски хонорар за водене на граждански дела в периода 2015-2019г. и съставляващи разликата между първоначално предявения иск за имуществени вреди в размер на 2223,50 лв до евентуално предявения иск от 173,50 лв, като е прекратил производството по адм. д. № 120/2020 г. по описа на Административен съд – Търговище в тази част като недопустимо и е осъдил Н. Н. да заплати на ответниците съдебни разноски за производството.

За да стигне до този правен резултат, АС-Търговище, след обстоен анализ на доводите на страните, събраните по делото доказателства и материалноправните предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, е заключил, че скицата представлява официален документ, а не индивидуален административен акт по см. на чл.21 от АПК, какъвто ИАА е само волеизявлението за издаването й или отказът същата да бъде издадена. С оглед гореизложеното съдържанието на скицата като официален свидетелстващ документ може да се оспори само по административния ред, предвиден в чл.81, ал.2 от АПК, но не и по съдебен ред. Административният съд е приел, че издаването на скица, макар и с невярно според ищеца съдържание, не съставлява фактическо действие по смисъла на закона. Освен това според АС-Търговище доказването на идентичност и имотни граници на недвижим имот в производствата по чл.108 от ЗС пред общите съдилища може да бъде осъществено не само чрез представянето на скици от една от страните в процеса, но и чрез поискана от същата страна съдебно-техническа експертиза, която по силата на своите специални правомощия има достъп до всички планове и разписни листове в съответната община.

Съдът е приел за недопустим предявения иск за имуществени вреди в размер на 2050 лв платени адвокатски възнаграждения по граждански дела, тъй като същите могат да се претендират в рамките на самите производства пред общия съд с оглед изхода от съдебния спор. По горните съображения съдът е върнал исковата молба в тази част като недопустима и е прекратил производството по делото.

АС-Търговище е приел претенцията за имуществени вреди в размер на 173,50 лв платени такси за издаване на скиците, с чието съдържание ищецът не е съгласен, за неоснователен, тъй като сумите са платени за осъществяване на административна услуга - издаване на скици и същите скици са издадени, независимо от несъгласието на Неделчев със съдържанието им.

Административният съд е заключил, че предявеният от Неделчев срещу инж. Т. К. иск за обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в размер на 5000 лв за периода 2015-2019г. също е неоснователен поради недоказване от страна на ищеца на самото настъпване на вредите. Ищецът не е ангажирал гласни доказателства за установяване както на настъпването на вредите, така и на причинно-следствената връзка между тях и незаконосъобразните действия, съответно –бездействия на служители на община –Търговище.

При извършване на вменената му от разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка за допустимост на съдебното решение, настоящият състав на ВАС, трето отделение констатира, че обжалваното съдебно решение е частично недопустимо в частта му, с която искът на Н. Н. от гр. Търговище срещу Т. К. за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 5000 лв е отхвърлена като неоснователен и Н. Н. е осъден да заплати на Т. К. съдебни разноски за съдебното производство в размер на 600 лв.

На първо място – недопустимо административният съд в производство по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е конституирал по делото като ответник, наред с община – Търговище, и физическо лице – служител на същата община. Видно от разпоредбата на чл.205, ал.1 от АПК във вр. с чл. 4 от ЗОДОВ искът се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите, съответно – от длъжностните лица при това юридическо лице. В съществено противоречие с тази императивна разпоредба АС-Търговище е конституирал като ответник в производството и самото длъжностно лице – инж. Т. К., без преди това да изпълни задълженията си по чл.205, ал.2 от АПК.

На второ място – конституирайки недопустимо въпросното длъжностно лице и приемайки, че ищецът е насочил срещу него исковата си претенция за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000 лв, административният съд се е произнесъл по непредявен иск, доколкото, видно от съдържанието на уточнението към исковата молба от 16.11.2020г./л.101 по делото/, ищецът никога не е насочвал тази своя претенция срещу длъжностното лице. Въпреки че сочи инж. К. като основен причинител на неимуществените вреди, чиято обезвреда се търси, в следващото изречение ищецът сочи, че съдът следва да съобрази разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ, поради което ищецът е предявил и този свой иск срещу община – Търговище.

По горните съображения съдебното решение в частта му, с която искът на Н. Н. от гр. Търговище срещу Т. К. за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 5000 лв е отхвърлена като неоснователен и Н. Н. е осъден да заплати на Т. К. съдебни разноски за съдебното производство в размер на 600 лв, следва да бъде обезсилено като недопустимо, а делото – върнато на друг състав на АС-Търговище за конституиране на надлежен ответник и разглеждане на исковата претенция по същество. При новото разглеждане на делото съдът следва да даде указание на страните за разпределението на доказателствената тежест и в съответствие с чл.171 от АПК да посочи за кои обстоятелства от значение за спора същите не сочат доказателства.

Съдебното решение в останалата му част е правилно и, като такова, следва да бъде оставено в сила.

Обоснован е решаващият извод на АС-Търговище за това, че издаването на скица – копие от стари или действащи кадастрални или регулационни планове не съставлява извършване на фактическо действие, а извършване на административна услуга, волеизявлението за извършването на която или отказът за издаването й са приравнени на индивидуални административни актове с оглед обжалването им по административен или съдебен ред съгласно разпоредбата на §8 от ПЗР на АПК. Самата скица съставлява документ, издаден при наличие на волеизявление за извършване на административна услуга и съдържанието й не подлежи на обжалване по съдебен ред, а само на оспорване по административен ред по реда на чл.81, ал.2 от АПК.

В конкретния случай ищецът не доказва някоя от скиците, от чието невярно съдържание претендира вредите, да е отменена по административен ред след успешно проведено оспорване на съдържанието й.

Правилни са изводите на съда, за това, че исковата претенция на Неделчев за изплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 173,50 лв, ведно със законната лихва, съставляващи платени от ищеца такси за издаване на скиците с невярно съдържание в периода 2015-2019г. не могат да се квалифицират като понесена от същия вреда, доколкото таксите са платени за поискана от него и извършена административна услуга.

С оглед изхода от спора и недопустимото конституиране на ответника Т. К. като страна както в първоинстанционното, така и в касационното производство, което не се дължи на поведението на Н. Н., касационният жалбоподател не следва да понесе тежестта за заплащане в полза на Керемидчиева сторените от нея съдебни разноски.

Искането за присъждане на съдебни разноски в полза на касационния жалбоподател също е неоснователно, тъй като касационната му жалба е частично неоснователна, а в частта й, в която е основателна, предвид връщане на делото за ново произнасяне от друг състав на АС-Търговище разноските се дължат при условията на чл.226, ал.3 от АПК.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.3 от АПК и чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА Решение № 28 от 26.02.2021г., постановено по адм. д. № 120/2020г. по описа на Административен съд – Търговище В ЧАСТТА МУ, в която искът на Н. Н. от гр. Търговище с правно основание чл.204, ал.4 от АПК вр. чл.1, ал.1 от ЗОДОВ против Т. К. за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 5000 лв, ведно със законните лихви, е отхвърлен като неоснователен, както и в частта, в която Н. Н. е осъден да заплати на Т. К. съдебни разноски за първоинстанционното производство в размер на 600 / шестстотин/ лв адвокатско възнаграждение и

ВРЪЩА ДЕЛОТО в тази част на друг състав на Административен съд – Търговище за ново произнасяне при спазване указанията по тълкуване и прилагане на закона, съдържащи се в мотивите на настоящия съдебен акт.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 28 от 26.02.2021г., постановено по адм. д. № 120/2020г. по описа на Административен съд – Търговище в останалата му част.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Искра Александрова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Пламен Петрунов

/п/ Албена Радославова