Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба, подадена от И.Т от [населено място], обл.Пловдив, против решение № 2642 от 12.12.2018 г., постановено по адм. дело № 938 по описа за 2018 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 2153-15-43 / 02.03.2018 г. на директора на ТП на НОИ-гр. П..

Изложените подробни съображения за необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.

О. Д на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. П., е оспорил касационната жалба в писмен отговор.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Пловдив е решение № 2153-15-43 от 02.03.2018 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), гр. П., потвърждаващо разпореждане № [ЕГН] / Прот. № 2140-15-20 от 10.01.2018 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, с което на И.Т е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж на основание чл. 69б, ал. 2 от КСО поради неизпълнение на условието за придобит осигурителен стаж от втора категория с продължителност 15 години.

С постановеното решение Административен съд –Пловдив е отхвърлил жалбата като неоснователна, след като е приел, че твърденият осигурителен стаж през периода 01.04.1997 г. – 03.05.2000 г. в „Монтажи“ ЕАД, „Промишлена вентилация“ – участък Пловдив, не е доказан с надлежни документи. Ведомостите за периода 01.09.1998 г. – 31.12.1998 г. и 01.01.1999 г. – 31.12.1999 г. са изчезнали след извършена кражба, но са налични други документи относно положения труд и придобития трудов стаж. В удостоверение УП–3 № ФС 99-390 от 04.01.2018 г. е отразено, че има по-малък брой отработени дни през периода 01.01.1997 – 15.05.2000 г., тъй като лицето е ползвало голям брой дни неплатен отпуск през този период. Това се подкрепя и от представените в хода на съдебното производство документи от страна на дружеството – редица молби и заповеди за отпуск именно през този период (от 28.05.1997 г. - 30.05.1997 г. – 3 дни; от 11.08.1997 – 31.08.1997 г. – 15 дни; от 03.09.1997 г. – 30.09.1997 г. – 20 дни; 01.08.1998 г. – 31.08.1998 г. – 25 дни; от 23.09.1998 г. – 26.09.1998 г. – 4 дни; от 19.10.1998 г. – 23.10.1998 г. – 5 дни и от 16.11.1998 г. - 31.08.1998 г. - 25 дни). Решението е валидно, допустимо и правилно.

Неоснователно е оплакването в касационната жалба за необоснованост на извода на първоинстанционния административен съд, че жалбоподателят не е придобил изисквания осигурителен стаж от втора категория с продължителност 15 години.

Разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) придава равностойна доказателствена сила на изброените документи, съдържащи достоверни данни за придобит осигурителен стаж: регистъра по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, трудовите, служебни, осигурителни книжки и документа по утвърден образец, който се издава въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд.

В настоящия случай изплащателните ведомости за периода 1998 г. и 1999 г. липсват, поради което съдът е подложил на преценка останалите документи по чл. 40, ал. 1 от НПОС, съдържащи данни за придобит осигурителен стаж. Официалната удостоверителна сила на трудова книжка № 1330/30.10.1975 г. за вписаните в нея обстоятелства, придадена й от чл. 347 от Кодекса на труда, е разколебана от останалите събрани по делото доказателства. Съдът е констатирал, че в трудовата книжка за периода 13.01.1985 г. – 03.05.2000 г. е направена заверка за прослужено време – 15 г. 03 м. 19 дни, но в удостоверение обр. УП-3 с № ФС 99-390/04.01.2018 г. осигурителят „Монтажи“ ЕАД е удостоверил осигурителен стаж с по-малка продължителност поради ползвани неплатени отпуски. В административната преписка са приложени молби и заповеди за ползване на неплатени отпуски през 1997 г. и 1998 г., като за същите периоди е подавана и информация от осигурителя за Регистъра на осигурените лица. Наличните данни сочат, че сумирането на общия трудов стаж в трудовата книжка е било извършено съобразно действителното календарно време без да се изключат периодите, които не се зачитат съгласно чл. 160, ал. 3 от КТ. При тези фактически обстоятелства, преценени в съвкупност, не може да се приеме за изпълнено условието по чл. 69б, ал. 2 от КСО за придобит действителен осигурителен стаж при условията на втора категория труд с продължителност 15 години.

Като е приел, че оспореният административен акт е материално законосъобразен и е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Пловдивският административен съд е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2642 от 12.12.2018 г., постановено по адм. дело № 938 по описа за 2018 г. на Административен съд – Пловдив.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.