Производство по чл.160, ал.6 от ДОПК и чл.208 и сл. от АПК.
Касаторът П.Д моли да бъде отменено като неправилно решение № 907/30.04.2018г. по адм. д. № 3468/2017г. на Варненския административен съд, с което е отхвърлена жалбата против РА № Р-03000317000577-091-001/16.08.2017г. на ТД на НАП-Варна. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в касационната жалба и в молба – становище по същество.
Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция „ОДОП”-Варна по съображения в писмени молби, имащи характер на писмена защита моли решението като правилно да бъде оставено в сила, като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение 1994,05лв.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, VIIІ отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл.218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е частично основателна.
С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против РА № Р-03000317000577-091-001/16.08.2017г. на ТД на НАП-Варна, с който е възложена отговорност на П.Д за задължения на „Ф”ЕООД по ЗКПО за 2009г. 14 348,15лв с 11 195,14лв лихви и по ЗДДС за периода м.9 - 12.2009г. и м.1.2013г. общо 13 511,29лв с 8747,28лв лихви на основание чл.19, ал.1 и 2 от ДОПК. Задълженията са определени в РА № Р-03-1401177-091-01/18.09.2014г. на ТД на НАП-Варна, съставен на „Феникс 2006” ЕООД, тъй като Димитров е бил управител на дружеството и съдружник с 98 дяла от общо 100 дяла в него.
Съгласно чл.19, ал.1 от ДОПК, който в качеството си на член на орган на управление на задължено юридическо лице по чл.14, т.1 и 2 укрие факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител и вследствие на това не могат да бъдат събрани задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски, отговаря за несъбраното задължение.
Съгласно чл.19, ал.2 от ДОПК, който в качеството си на управител, член на орган на управление на задължено юридическо лице недобросъвестно извърши плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди имущество на задълженото лице безвъзмездно, вследствие на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са изплатени данъци отговаря за задължението до размера на извършените плащания, съответно до намалението на имуществото.
Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е достигнал до обоснован извод за законосъобразно вменяване на отговорност на Димитров за неизплатените задължения на „Феникс 2006“ЕООД, възникнали в посочените по-горе периоди, когато Димитров е бил съдружник, управител на дружеството и член на общото събрание на съдружниците. Съдът е обсъдил възраженията на жалбоподателя, които се повтарят и в касационната жалба, и е достигнал до правилни изводи за тяхната неоснователност, които се споделят от настоящата инстанция и не следва да бъдат повтаряни. Неоснователен е доводът на касатора, че констатациите в РА, съставен на дружеството, не могат да му бъдат противопоставени, тъй като не е участвал в производството по издаване на РА, установяващ задълженията на дружеството. Ревизионният акт, който е потвърден при обжалването или не е бил обжалван се ползва със стабилитет относно размера на данъчното задължението, основанието и периода, за който е установено. Установените в мотивите на стабилния РА факти в друг процес имат доказателствена стойност наред с останалите доказателства по делото, както за ревизираното дружество, така и за неговите органи, и техните членове. Представените в касационното производство доказателства не обосновават касационни основания и на основание чл.219, ал.2 от АПК не следва да бъдат обсъждани, предвид и факта, че е следвало да бъдат представени в производството пред първата инстанция.
Неоснователен е доводът за нарушение на чл.109, ал.1 от ДОПК при образуване на ревизионното производство против Димитров по чл.19, ал.1 и 2 от ДОПК. Видно от приложената справка за проучване на имущественото състояние на дружеството от 30.09.2015г., протокол за категоризация на ТД на НАП-Варна от 6.08.2015г. и доклад от директора на ТД на НАП-Варна от 28.10.2016г. задължението на дружеството е категоризирано като трудно събираемо. Предвид цитираните по-горе чл.19, ал.1 и 2 от ДОПК и двете норми изискват установяване несъбиране на задължението в проведено изпълнително производство на публичния изпълнител. В преписката са приложени доказателства за усилията на публичния изпълнител да събере принудително неплатената част от установените в РА задължения на „Феникс 2006“ЕООД, които са останали безрезултатни. Чл. 109, ал.1 от ДОПК се отнася до производства за установяване на задължения за данъци на пряко дължащите ги лица, а не за вменяване отговорността на трето лице по чл.19 от ДОПК за данъчни задължения на лицата по чл.14, ал.1 и 2 от ДОПК.Зедта за възлагане на ревизия по чл.19 от ДОПК от 1.02.2017г. /л.3 от преписката/ е връчена на Димитров на 15.02.2017г. по електронен път, при влязъл в сила РА, съставен на дружеството – необжалван пред съд, потвърден с решение № 735/09.12.2014г. на директора на Дирекция „ОДОП“-Варна, връчено на тогавашния управител на дружеството Б.И на 10.12.2014г. По чл.19 от ДОПК, за да бъде вменена отговорност на трето лице за задължения на юридическо лице, те следва да са установени с влязъл в сила РА. Доколкото установените в РА задължения за данъци са предварително изпълняеми, ревизионно производство за вменяване на отговорност по чл.19, ал.1 и 2 от ДОПК може да бъде възложено най-рано от влизане в сила на РА, установяващ данъчните задължения на дружеството, което пряко ги дължи. За ревизия за вменяване на отговорност по чл.19 от ДОПК не е приложим чл.109, ал.1 от ДОПК, който се отнася за определяне на данъчни задължения на пряко дължащите ги лица.
Правилен е изводът на съда за доказани обстоятелства по чл.19, ал.1 от ДОПК, след като Димитров като управител на дружеството е подписвал справките-декларации за м.10 – 12.2009г. и м.1.2013г., за които в ревизионното производство против дружеството е установено, че в тях са включени фактури с невярно съдържание по неосъществени доставки. Като управител на дружеството е следвало да подава справки-декларации с вярно съдържание. Разликата между декларирано и установено при ревизията е укриване на факти и обстоятелства по смисъла на чл.19, ал.1 от ДОПК.Оно съдът е приел, че е доказано осъществяване състава и на чл.19, ал.2 от ДОПК предвид изплащани дивиденти на съдружниците, преведени 133 900лв на съдружника К.Д – майка на касатора, за които с приходни касови ордери, подписани от Димитров и договори за заем между него и баба му М.И е създадена привидност на внасяне в касата на дружеството на заемни средства, с които Иванова не е разполагала. Събрани са достатъчно доказателства установяващи съзнателно разпореждане от Димитров с авоарите на дружеството през 2011 – 2013г., след което дружеството е прехвърлено на трето лице - Б.И срещу 1000лв според договора, а според обясненията на Иванов, приложени в преписката, срещу възнаграждение за Иванов от 200лв.
Доводът, че РА е връчен на Иванов, по време, когато не е бил управител на дружеството не променя факта, че РА, съставен на дружеството е бил обжалван в срок от Иванов и правото на защита на дружеството не е било нарушено.
Жалбата е основателна против решението в частта за вменената отговорност по чл.19, ал.1 и 2 от ДОПК за лихвите, които видно от цитираните по-горе норми не са изрично посочени в чл.19 от ДОПК.
Решението следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлена жалбата против РА в частта, с която на П.Д е вменена отговорност по чл.19, ал.1 и 2 от ДОПК за задължения на „Феникс 2006“ЕООД: за лихви върху задължение за корпоративен данък за 2009г. в размер 11 195,14лв и за лихви общо 8747,28лв за периода м.10 – 12.2009г. и м.1,.2013г. за задължения по ЗДДС, като вместо него в тази част следва да се постанови отмяна на РА. Решението в останалата му част като правилно следва да бъде оставено в сила. Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, които следва да бъдат преизчислени поради промяната в резултата. Касаторът има право на разноски по делото за двете инстанции в размер 838,55лв. Ответникът има прано юрисконсултско възнаграждение на основание чл.161, ал.1, изр.3 от ДОПК в размер 1365,78лв за всяка инстанция – общо 2731,56лв или по компенсация касаторът следва да заплати на ответника 1893,01лв юрисконсултско възнаграждение по делото за двете инстанции. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, VIIІ отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 907/30.04.2018г. по адм. д. № 3468/2017г. на Варненския административен съд, с което е отхвърлена жалбата против РА № Р-03000317000577-091-001/16.08.2017г. на ТД на НАП-Варна в частта, с която на П.Д е вменена отговорност по чл.19, ал.1 и 2 от ДОПК за задължения на „Феникс 2006“ЕООД: за лихви върху задължение за корпоративен данък за 2009г. в размер 11 195,14лв и за лихви общо 8747,28лв за периода м.10 – 12.2009г. и м.1,.2013г. за задължения по ЗДДС, а също и в частта за разноските, като вместо него в тази част ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ РА № Р-03000317000577-091-001/16.08.2017г. на ТД на НАП-Варна в частта, с която на П.Д е вменена отговорност по чл.19, ал.1 и 2 от ДОПК за задължения на „Феникс 2006“ЕООД: за лихви върху задължение за корпоративен данък за 2009г. в размер 11 195,14лв и за лихви общо 8747,28лв за периода м.10 – 12.2009г. и м.1,.2013г. за задължения по ЗДДС. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.
ОСЪЖДА П.Д да заплати на НАП-ЦУ-Дирекция „ОДОП“-Варна 1893,01лв юрисконсултско възнаграждение по делото, изчислено по компенсация. Решението не подлежи на обжалване.
Особено мнение на докладчика, председател на състава М.Д:
Не приемам изводът на мнозинството от състава, че задължението за лихви е извън обхвата на отговорността по чл.19, ал.2 от ДОПК, поради липса на изрично включване на задължението за лихви в чл.19, ал.1 и 2 от ДОПК.Мството от състава счита, че отговорността по чл.19, ал.2 от ДОПК е ограничена само до задълженията за данъци и осигурителни вноски, тъй като лихвите са отделен вид публично задължение по чл.162, ал.2, т.9 от ДОПК от задълженията за данъци и осигурителни вноски, които в чл.162, ал.2 са посочени в т.1, поради което следвало да бъдат посочени в чл.19, ал.2 от ДОПК изрично.
Изводът противоречи на чл.14, т.3 и чл.16, ал.1 и 3 от ДОПК. Според чл.14, т.3 от ДОПК задължени са физическите и юридическите лица, които отговарят за задълженията на лицата по т.1 и 2. По т.1 задължени лиза са носителите на задължението за данъци или осигурителни вноски, а по т.2 задължени са лицата, които са задължени да удържат и внасят данъци или задължителни осигурителни вноски. В чл.16 от ДОПК са определени случаите на отговорност на трето лице за задълженията на лицата по чл.14, т.1 и 2 от ДОПК. Според чл.16, ал.1 от ДОПК задълженото лице по чл.14, т.3 е лице, което в предвидените от закон случаи има задължение за внасяне на данъка или задължителната осигурителна вноска на носител на задължението или на лице, задължено да удържа и внася данъка или задължителни осигурителни вноски, които не са внесени в срок. В цитираната разпоредба са уредени две хипотези, първата от която касае хипотезите в чл.19, ал.1 и 2 от ДОПК, в които е предвидено задължение за заплащане на чуждо данъчно или осигурително задължение при определените в двете алинеи условия. Втората хипотеза на чл.16, ал.1 от ДОПК се отнася за уредената в чл.18 от ДОПК отговорност на лицата, задължени да удържат и внасят данъци и осигурителни вноски, когато не са изпълнили тези задължения. С чл.16, ал.2 от ДОПК са признати процесуални права на задължените лица по чл.14, ал.3 от ДОПК на субект в производствата по ДОПК. Според чл.16, ал.3 от ДОПК отговорността на задълженото лице по чл.14, т.3 от ДОПК обхваща данъците и задължителните осигурителни вноски, лихвите и разноските по събирането им. Цитираната правна уредба в чл.14 и чл.16 от ДОПК определя нормите в чл.16 от ДОПК като общи по отношение на конкретните хипотези в чл.18 и чл.19 от ДОПК на отговорност на третите лица по чл.14, т.3 от ДОПК. Чл. 19 от ДОПК, заедно с чл.14 и чл.16 от ДОПК попадат в глава четвърта „Задължени лица“ от ДОПК, която обхваща чл.14 до 21 от ДОПК.Оорността по чл.19, ал.1 и 2 от ДОПК изрично в заглавието на чл.19 е определена като отговорност на трето лице и за нея е приложима разпоредбата на чл.16, ал.1 – 3 от ДОПК. Съдът правилно е отхвърлил жалбата против РА в частта, с която на Димитров на основание чл.19, ал.1 и 2 от ДОПК е възложена отговорност за лихвите за неплатени в срок данъчни задължения на управляваното от него дружество. Съдия: