Производството е по реда на чл.208-228 във връзка с чл.132, ал.2, т.5 АПК, преди изменението му, обн. в ДВ, бр.77/2018 г., съобразно § 149 П. З. А..

Образувано е по касационна жалба на И.Д, в качеството й на законен представител на „Ивел 10“ ЕООД, гр. Р. против решение № 15 от 22.05.2018 г., постановено по адм. д. № 142/2018 г. от Административния съд-Р у.. С него съдът е отхвърлил жалбата на касаторката в настоящото производство против заповед № 104 от 20.02.2018 г. на директора на Териториално поделение „Държавно ловно стопанство „Дунав“ –гр. Р. (ТП ДЛС „Дунав“-Русе), с която след проведен търг с явно наддаване за продажба на стояща дървесина на корен от горски територии, държавна собственост на територията на ТП ДЛС „Дунав“-Русе, ЕТ „Д.М-Дентем-Т.М“, село [населено място], е определен за купувач в Обект № 1807 и е осъдил „Ивел 10“ ЕООД да заплати направените разноски.

В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението, като се релевират и трите касационни основания за отмяна по чл.209, т.3 АПК. За тяхното обосноваване касаторът твърди, че обжалваната заповед на директора на ТП ДЛС-Русе е нищожна. Твърди освен това, че „Ивел 10“ ЕООД неправилно е отстранено от участие в търга, тъй като лицето Е.М, притежава правоспособност категория Твк-Г - за специализирана и специална самоходна горска техника, което свидетелство удостоверявало правоспособността му да управлява и колесен трактор. На следващо място се твърди, че при провеждане на тръжната процедура назначената комисия е допуснала нарушение, защото не е изпълнила в пълен обем изискванията въведени в т.2.11.2 от одобрената документация, а именно да провери освен свидетелствата за придобита правоспособност за работа със съответния вид собствена или наета техника и образованието и професионална квалификация на наетите работници и служители на участниците в търга. На последно място се твърди, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, защото не е изискал доказателствата от проведени търгове от други териториални поделения, в които „Ивел 10“ ЕООД е участвал и не е бил отстранен от участие. По този начин се нарушавал принципът по чл.8, ал.2 АПК. По изложените съображения в касационната жалба касаторката моли съда, да отмени обжалваното решение, да прогласи нищожността на заповедта на директора на ТП ДЛС „Дунав“-Русе, а ако заповедта не е нищожна - в условията на евентуалност - касационната инстанция да упражни правомощията си по чл.222 АПК. Прави искане за присъждане на направените разноски.

От ответната страна по касация - директора на ТП ДЛС „Дунав“-Русе е постъпил писмен отговор, подаден чрез адвокат Х.А, в който се съдържа становище за неоснователност на касационната жалба. Ответната страна по касация е противопоставила възражения на всяко едно от твърденията в касационната жалба. По изложените съображения моли съда, да остави в сила съдебното решение и прави искане за присъждане на разноските, направени пред касационната инстанция по представените доказателства.

Заинтересованата страна ЕТ „Д.М-Дентем-Т.М“, редовно призована не изпраща представител и не взема становище.

Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебното решение, по изложените мотиви.

Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна, в срока по чл.211, ал.1 АПК и е против неблагоприятен за страната съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

Административният съд-Р у. е бил сезиран с жалба, подадена от „Ивел 10“ ЕООД против заповед № 104 от 20.02.2018 г. на директора на ТП ДЛС „Дунав“-Русе, с която на посочените в нея фактически и правни основания е определил ЕТ „Д.М-Дентем-Т.М“ за купувач на Обект № 1807 на територията на ДЛС „Дунав“ при посочената цена. „Ивел 10“ ЕООД е бил участник в търга, но е отстранено. Подадената жалба е била допустима, поради което съдът я е разгледал по същество, като я е преценил за неоснователна, поради което я е отхвърлил.

За да достигне до този извод, съдът е установил фактите по спора относно заповедта на директора на ТП ДЛС „Дунав“ – Русе, с която е обявено провеждането на търгове с явно наддаване за продажба на стояща дървесина на корен от горски територии-държавна собственост на територията на териториалното поделение в посочените обекти, общо 16 на брой, между които и Обект № 1807, по реда на Наредба за условията и реда за възлагане изпълнението на дейностите в горски територии-държавна и общинска собственост, и за ползването на дървесина и недървесни горски продукти, наричана в изложението само „Наредбата“. Установил е фактът по съобщаването на заповед № 55 от 29.01.2018 г. на интернет страницата на „Северноцентрално държавно предприятие“ – ДП –Габрово („СЦДП“ ДП-Габрово) и на страницата в интернет на териториалното поделение, утвърдената документация – условията за участие в търга, заповедта за назначаване на комисията за провеждането на търга, протоколите й, в които са били отразени действията на комисията по провеждането на търга, включително и документите за участие в търга, подадени от „Ивел 10“ ЕООД. Търгът е приключил с обжалваната заповед № 104 от 20.02.2018 г., с която ЕТ „Д.М-Дентем-Т.М“ е обявено за купувач на процесния обект, според достигнатата цена при явното наддаване.

Административният съд-Р у. е обсъдил заповед № 126 от 6.12.2011 г., издадена от директора на „СЦДП“ ДП-Габрово, с която директорите на териториалните поделения са оправомощени да извършват дейностите по т.1 от заповедта и да провеждат и организират самостоятелно процедурите по т.2 от нея, обсъдил е договорът за управление № ДУ-05 от 21.09.2017 г., сключен между директора на „СЦДП“ ДП-Габрово и директора на ТП ДЛС „Дунав“-Русе, както и нотариалното заверено пълномощно, с което директорът на „СЦДП“ ДП-Габрово е упълномощил директора на ТП ДЛС „Дунав“ –Русе с правата посочени в него, като е направил правен извод, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган по материя, поради което е приел за неоснователно твърдението за нищожност на заповедта.

Относно спазването на тръжната процедура съдът е приел, че тя е проведена в съответствие с нормите, разписани в Наредбата и заповедта за откриването на търга, включително с одобрените указания за провеждането му, поради което е направил извод, че при провеждането на търга не са били допуснати нарушения на процесуалните правила и на Наредбата.

Тръжната комисия, помощен орган на директора, е установила, че „Ивел 10“ ЕООД не е отговаряло на въведените с т.6 от заповедта изисквания за допустимост на кандидатите, според б.“е“ – да представи доказателства, че разполага със собствени работници за изпълнението на дейността, в брой и квалификация, съответстващи на представената техника, които изисквания били детайлно уредени в т.2.10.4, т.2.11 и 2.11.2 – доказателства за изпълнение на техническите изисквания поставени към кандидатите от условията за провеждането на търга, представляващи тръжната документация. „Ивел 10“ ЕООД е представил трудов договор с работник, назначен на длъжност „Водач, машини за горско стопанство“, който е притежавал свидетелство за правоспособност за работа със специализирана и специална горска техника, категория Твк-Г, без да притежава свидетелство за правоспособност категория Твк, даваща право за работа с колесни и верижни трактори и агрегирани към тях работни машини. Поради това и на основание т.3.2 от раздел „3.Основания за недопускане или отстраняване кандидат от участие в тръжната сесия“ и на основание чл.61, ал.5, т.1 от Наредбата комисията е отстранила „Ивел 10“ ЕООД от участие.

„Ивел 10“ ЕООД е твърдяло в жалбата си, че неправилно е отстранено, защото свидетелството за правоуправление на Е.Г с категория Твк-Г му е давало право да управлява колесен трактор. Това твърдение не е било възприето от съда, за което се е позовал на чл.13, ал.1, §1, т.2, т.4 и 12 от Допълнителните разпоредби на Закон за регистрация и контрол на земеделска и горска техника (ЗРКЗГТ), включително и на чл.3, т.8 от Регламент (ЕС) № 167/2013. Извел е като правен извод, че двете категории са различни, те не се припокриват, поради което е приел, че дружеството-жалбоподател правилно е отстранено от участие в търга. То е предложило като техника колесен трактор, но не е предложило работник, който да притежава съответното удостоверение за правоспособност за този вид техника, поради което не е отговаряло на изискванията за технически възможности и доказването им, съдържащи се в заповедта и условията за участие. Като краен правен извод съдът е приел, че обжалваната заповед е законосъобразна, а жалбата против нея като неоснователна е отхвърлил.

Постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

В касационната жаба се навеждат същите доводи, поддържани и в първоначалната, като са наведени и нови доводи.

Първият довод в касационната жалба отново е за нищожност на обжалваната заповед. Твърди се, че няма оправомощаване от директора на „СЦДП“ ДП-Габрово на директора на ТП ДЛС „Дунав“-Русе да проведе търга. Според касатора за всеки отделен търг или конкурс трябва да има отделно оправомощаване, а не такова, което е направено със заповед № 126 от 6.12.2011 г., която е издадена от лице различно от действащия директор на „СЦДП“ ДП-Габрово. Този извод не може да бъде споделен. Направеното оправомощаване е въз основа на чл.172, ал.1, т.14 от ЗГ, според която директорът на държавното предприятие оправомощава директорите на териториалните поделения да сключват договори и да издават актове за изпълнение дейността на поделенията. Една от дейностите на поделенията е тъкмо провеждането на търгове и конкурси според Наредбата – т.2 от заповедта. Въпреки, че оправомощаването е извършено през 2011 г., в изпълнение на ЗГ и издадената Наредба, последното не е оттеглено, от което следва че то е действащо. Без значение е името на конкретното лице, което изпълнява длъжността директор на държавното предприятие, защото от значение е неговото волеизявление, с което са делегирани права на директорите на териториалните поделения.

Отделно от посоченото не е без значение и представеното пълномощно дадено от директора на „СЦДП“ ДП-Габрово на директора на ТП ДЛС „Дунав“ – Русе, с нотариална заверка на 22.12.2016 г., като относими към конкретното оправомощаване са т. 2 и 3 от него. В т.3 изрично е указана възможността за провеждане на процедури по продажба на стояща дървесина на корен; на добита дървесина и на недървесни горски продукти. В случая въпреки, че оправомощаването не е с изрична заповед, а е направено чрез упълномощаване, това обстоятелство не е от съществено значение. Не е важно наименованието на акта, а съдържанието на волеизявлението в него. В случая пълномощното има смесен характер, защото с него са предоставени представителни функции, както и делегиране на права, което ясно личи от волята на упълномощителя. По тези съображения твърдението за нищожност на обжалваната заповед е неоснователно.

Неоснователно е и твърдението, че тръжната комисия неправилно е отстранила от участие „Ивел 10“ ЕООД, което е представило всички документи, доказващи техническите възможности на кандидата за изпълнение на предмета на търга. Основният спор е относно това дали лицето Е.Г, което притежава свидетелство за правоуправление на специализирана и специална самоходна горска техника категория Твк-Г би могло да покрие и категория Твк – колесни и верижни трактори и агрегирани към тях работни машини, каквото твърдение се прави в касационната жалба, същото както и в първоначалната жалба.

Настоящият съдебен състав споделя изцяло изложените мотиви на първоинстанционният съд по този въпрос. К. тях би могло да се добави и начинът на придобиване на правоспособността по отделните категории правоспособност за работа със земеделска, горска и мелиоративна техника.

От данните по делото се установява, че свидетелството за правоуправелние с посочената категория е издадена на 27.08.2016 г. Към момента на издаване на посоченото свидетелство е действала Наредба № 12 от 22.04.2009 г. за условията и реда за придобиване и отнемане на провоспособност за работа със земеделска и горска техника „Наредба № 12“), издадена от министъра на земеделието и храните, и на основание чл.13, ал.2 от ЗРКЗГТ (ЗАКОН ЗЗД РЕГИСТРАЦИЯ И КОНТРОЛ НА ЗЕМЕДЕЛСКАТА И ГОРСКАТА ТЕХНИКА), понастоящем отменена, но действала към момента на издаване на свидетелството за правоуправление. В чл.2 от нея е посочена правоспособността на лицата за работа с тази техника, която правоспособност е разделена на пет категории. В раздел първи от глава четвърта от Наредба № 12 е визирана организацията на изпита за придобиване на правоспособност за работа с техниката. Относно провеждането на практическия изпит уреден в чл.36 е посочено, че изпитът се провежда на машини, съответстващи на дадена категория правоспособност за работа с техниката. В ал.2 на нормата е визирано, че практическият изпит за категория Твк се провежда в следната последователност:

1. запалване на трактора, маневри и движение по определен маршрут; 2. агрегатиране с навесна или прикачна машина;

3. преминаване от работно в транспортно положение и обратно;

4. регулировка на работни органи и изпълнение на конкретни операции;

5. маневри и движение с агрегатираната машина, спиране, включително и екстремно;

6. правила за безопасна работа и транспорт, оценка на експлоатационни и транспортни ситуации и реагиране.

Според ал. 3 на същата разпоредба практическият изпит за категории Твк-З, Твк-Г и Твк-М се провежда в следната последователност:

1. запалване на машината, маневри и движение по определен маршрут, спиране, включително и екстремно;

2. преминаване от работно в транспортно положение и обратно;

3. регулировка на работни органи и изпълнение на конкретни операции;

4. правила за безопасна работа и транспорт, оценка на експлоатационни и транспортни ситуации и реагиране.

При сравняването на условията и реда за провеждане на практическия изпит за двете различни категории правоспособност за работа с посочения вид машини е видно, че практическият изпит за придобиване на правоспособност за категория Твк е различен по обем от този за придобиване на правоспособност за категория Твк-Г. От това може да се направи извод, че обема на правоспособността за двете категории е различен и едната категория не покрива другата по начин едната категория да включва другата или да я замества. Освен това обема на правоспособността по категория Твк е по-голям отколкото този на категория Твк-Г. Притежаваната категория специализирана и специална самоходна горска тепника Твк-Г от Е.М не отговоря на категорията Твк – колесни и верижни трактори и агрегирани към тях работни машини. В инвентарната книга на ДМА на „Ивел 10“ ЕООД на ред 29 е записан - Трактор Т-40АС Р05070, като доказателство за наличните технически възможности на дружеството – лист 218 от административната преписка. От свидетелството за регистрация на земеделската техника е посочено, че тракторът е колесен. Всъщност не е доказано изискването да има работник или служител, който да притежава свидетелство за правоуправление за този колесен трактор. Поради това правилно тръжната комисия е отстранила от участие този кандидат, а първоинстанционният съд е направил правилен извод, че с отстраняването от участие в тръжната процедура на кандидат, който не отговаря на поставените изисквания в заповедта и условията за участие, не е допуснато нарушение на процедурата и на материалния закон. По тези съображения касационната жалба в тази й част е също неоснователна.

Относно твърдението, че още с откриването на процедурата е допуснато нарушение на чл.38, ал.2, т.2 от Наредбата, то също е неоснователно. Лизингът е инструмент за финансиране, който представлява възмездно предоставяне на право на временно ползване на движимо имущество или недвижим имот, предоставен от лизингодател на друго лице (обикновено наричан или лизингополучател наемател). В замяна лизингополучателят получава изключително право на владеене върху предоставеното му имущество срещу възмездяване на лизингодателя чрез постоянни или предварително договорени плащания. Лизингът е вид финансова сделка, който улеснява ползването или придобиването на даден актив. Договорът за лизинг се регламентира в Глава двадесет и трета от ТЗ (чл. 342 – 347) и от съответстващите разпоредби на ЗЗД, засягащи договора за наем.

В заповедта за откриването на търга е поставено изискването за притежаване на собствена или наета техника, без да е посочено придобиването чрез лизинг, но това не е съществено нарушение на нормата на чл.38, ал.2, т.2, защото договорът за лизинг има малки отлики с договора за наем, а освен това, „Ивел 10“ ЕООД е посочило техниката, която ще използва като собствена, поради което това „несъответствие“ по никакъв начин не се е отразила на правото му като кандидат в търга.

Не е без значение и обстоятелството, че заповедта за откриването на търга, включително и условията за участие в него, образците към тях, които са одобрени със заповедта, като необжалвана е влязла в законна сила, както правилно е приел и съдът, поради което е недопустимо да се направи преценка за законосъобразността й.

На последно място твърдението, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, като не е изискал писмените доказателства за участие в други тръжни процедури от „Ивел 10“ ЕООД е също неоснователно. Всяка тръжна процедура се провежда въз основа на издадена заповед от съответния директор на териториалното поделение. Процедурата може да има различен предмет – добив на дървесина, продажба на стояща дървесина на корен или продажба на добита дървесина. Изискванията за доказване на техническите възможности на кандидатите за участие в тях също следва да са различни с оглед на предмета на търга. Поради това не може да се направи извода по чл.8, ал.2 АПК за допуснато нарушение, така както се твърди в касационната жалба. Освен това доказателствената тежест за твърдените обстоятелствата в жалбата е на жалбоподателя, каквито указания е дал и съдът, и за него не е имало пречка да изиска издаването на съдебни удостоверения, чрез които да се снабди с исканите доказателства.

Частта от касационната жалба, в която се твърди, че тръжната комисия не е проверила образованието и професионалната квалификация на работниците и служителите на кандидатите, участници в търга, не следва да се обсъжда. Този довод е наведен за първи път с касационната жалба, без да е навеждан в първоначалната, не е обсъждан от първоинстанционният съд, поради което за него няма и изложени мотиви. Поради липса на предмет на проверка, по тези доводи съдът не дължи произнасяне.

По изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а съдебното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора, искането на ответната страна по касация за присъждане на разноски следва да се уважи на основание чл.143, ал.4 АПК. ТП ДЛС „Дунав“ –Русе е представило доказателства – договор за правна защита и съдействие и платежно нареждане - за направени разноски пред касационната инстанция в размер на 800 лв., които касаторът следва да му заплати.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 15 от 22.05.2018 г., постановено по адм. д. № 142/2018 г. от Административния съд-Р у..

ОСЪЖДА „Ивел 10“ ЕООД, ЕИК 200552125 да заплати на Териториално поделение „Държавно ловно стопанство „Дунав“-Русе разноски в размер на 800 (осемстотин) лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.