Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от М.Е с адрес в [населено място], община [община], област Р. против решение № 56 от 3.07.2018г. на Административен съд Разград по адм. дело № 85/2018г. С него се отхвърля жалбата му срещу решение № 1012-16-19/1 от 16.04.2018г. на ръководителя на ТП на НОИ Разград, с което е потвърдено разпореждане № РВ-3-16-00389255 от 16.03.2018г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО, с което на М.Е е разпоредено да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53 от КСО за периода от 1.07.2017г.-3.12.2017г. в размер на 1718.89 лева, върху които е начислена лихва в размер на 79.17.лева.

Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му.

Ответникът, директорът на ТП на НОИ Разград взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата.

Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения:

Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу цитираното решение на директора на ТП на НОИ Разград. С него е отхвърлена жалбата му срещу разпореждане за възстановяване на недобросъвестно получени суми, представляващи парично обезщетение за отглеждане на малко дето в размер на 1718.89 лева главница и 79.17 лева лихви. В мотивите на разпореждането се посочва, че на М.Е е изплатено парично обезщетение за отглеждане на дете до 2 години на основание чл. 53 КСО чрез осигурител ЕТ "Густав-Ц.Й" [населено място] за периода 10.12.2016г. - 3.12.2017г. включително. При извършен последващ контрол е установено от регистрите на НОИ, че майката на детето за което е разрешен отпуск А.Е е с прекратено трудово правоотношение, считано от 1.07.2017г. и поради това обстоятелство се прекратява изплащането на обезщетението за отглеждане на дете. Съгласно чл. 5 от Наредба за паричните обезщетения и помощи от ДОО в срок от три дни от промяната на обстоятелствата, свързани с изплащането на обезщетенията осигурените лица представят нова дескларация или заявление и съответните доказателства за това. Предвид констатациите обезщетението за периода 1.07.2017г. 2.12.2017г. е получено недобросъвестно и подлежи на възстановяване. По жалба срещу разпореждането е издадено обжалваното решение на директора на ТП на НОИ Разград. С него се потвърждава разпореждането с мотивите, че отпускът на бащата се разрешава на основание чл. 164, ал. 3 КТ. На основание чл. 46, ал. 3 от Наредба за работното време почивките и отпуските към заявлението за отпуск се прилагат декларация и справка съгласно приложения № 2 и 3 в два екземпляра, като основанията за прекратяване на този вид отпуск са регламентирани в чл. 56, ал. 7, т. 7 от НРВПО. Съгласно тази разпоредба отпускът се прекратява когато трудовото правоотношение на майката, която е дала съгласие отпускът да бъде ползван от някое от лицата по чл. 164, ал. 3 КТ се прекрати. Прекратяването на този отпуск има за последица и прекратяване изплащането на обезщетението за отглеждане на дете до две години. Тези обстоятелства не са били заявени от получателя на обезщетението, поради което той недобросъвестно е получавал сумите които следва да възстаниви с обжалвоното решение. Съдът е разгледал по същество жалбата срещу решението, която приел за неоснователна. При липса на спор по фактите съдът е приел възраженията за неправилното приложение на материалния закон за несонователни. Приел, че добросъвестността по смисъла на КСО се обуславя от незнанието на фактите, които са от значение за съществуването на правото. В настоящият случай това е прекратяването на трудовото правоотношение с майката, което обстоятелство не е било съобщено на работодателя на М.Е и той продължил да ползва отпуска по чл. 164 КТ, както и да получава предвиденото в закона обезщетение. Попълването на декларации в образци, които не съдържат всички материални предпоставки не е извинителна причина в смисъл на незнание на нормативните изисквания, тъй като незнанието на закона не е в преценката за добросъвестност в поведението на жалбоподателя. При изложените съображения жалбата е отхвърлена. Решението е правилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 53, ал.2 КСО в приложимата редакция до 1.07.2018г. когато допълнителният платен отпуск за отглеждане на малко дете вместо отмайката се ползва от бащата се изплаща месечно парично обезщетение в размер, определен от Закон за бюджета на ДОО. Съгласно разпоредбата на чл. 164, ал. 3 КТ допълнителният отпуск за отглеждане на дете до 2 г. възраст със съгласието на майката се разрешава на бащата, когато работи по трудово правоотношение. През време на този отпуск се изплаща парично обезщетение при условия и размери, определени в отделен закон и времето се зачита за трудов стаж. Цитираната уредба съдържа материалните предпоставки за възникване на правото на парично обезщетение при ползване на допълнителен отпуск за отглеждане на дете до 2 г. възраст от бащата. Тези предпоставки са съществуването на трудово правоотношение с майката, което не е прекратено, съгласие от нея отпускът да се ползва от бащата, който е работил по трудово правотношение. При тези предпоставки възниква правото на парично обезщетение и при отсътвието или отпадането на някоя от тях се погасява и правото. В случая трудовото правотношение с майката е прекаретно по време на ползване на отпускът от бащата, няма уведомяване за тези обстоятелства и е получавано обезщетение при знание, че липсва основанието за получаването му. Добросъвестността следва да се преценява относно материалните предпоставки за възникване и погасяване на правото, както правилно е приел и съдът в мотивите си. Попълването на образци на декларации по силата на подзаконови актове не е основание да се черпят права, нито за освобождаване от отговорност за възстановяване на суми, освен ако не се установи, че органът или администрацията му при тези действия са въвели в заблуждение жалбоподателя. Такива данни и обстоятелства не се установяват в административното и съдебното производство. Предвид изложеното решението е обосновано с оглед на фактичесската обстановка и преценката на добросъвестността и е приложен правилно материания закон.

Предвид горното решението като правилно следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо АПК ВАС шесто отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 56 от 3.07.2018г. на Административен съд Разград по адм. дело № 85/2018г. РЕШЕНИЕТО е окончателно.