Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на С. Х. П. срещу Решение № 228/11.03.2008 г. по адм. дело № 98/2008 г. на Административен съд – Пловдив, ХVІІІ състав, с което е отхвърлена жалбата му против РА № 1601625/18.10.2007 г. на ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Решение № 1097/20.12.2007 г. на Директора на Дирекция „ОУИ” – Пловдив при ЦУ на НАП, с който му е начислен ДДС за периода от 15.05.2007 г. до 03.06.2007 г. в размер на 2023,80 лв. и лихви в размер на 93,81 лв.

Изложени са твърдения, че съдебното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон – отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК.

Касаторът моли да бъде отменено обжалваното съдебно решение по съображения изложени в касационната жалба. Претендира разноски.

Ответникът – Директорът на Дирекция „ОУИ” – Пловдив при ЦУ на НАП не изразява становище.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба.

Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

За да остави в сила обжалваният РА, АС – Пловдив е приел следното:

С влизане в сила на решение № 7 от 23.04.2007 г. по к. д. № 1/2007 г. на Конституционния съд на Р. Б. от 12.05.2007 г. и частичното обявяване за противоконституционна на нормата на чл. 3, ал. 2 от ЗДДС, не е имало нито основание за задължителна регистрация по смисъла на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, нито за постановяване на акта за регистрация по ЗДДС на лицата, упражняващи свободни професии, включително частни съдебни изпълнители и нотариуси, а от там и на оспорвания в настоящото производство РА.

Към датата на подаване на заявлението за регистрация – 22.05.2007 г. не са били налице основания за регистрация по смисъла на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, с оглед на което съдът е приел за основателни доводите на жалбоподателя, че като последица от действието на решението на КС, от обхвата на понятието независима икономическа дейност по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗДДС са изключени лицата, упражняващи свободна професия, в това число и нотариусите, които поради това не са имали качеството на ДЗЛ по смисъла на чл. 3, ал. 1 от с. з.

След постановяване на процесния административен акт обаче, е настъпила законодателна промяна, като със Закон за изменение и допълнение на ЗДДС /обн. ДВ, бр. 108/2007 г., в сила от 19.12.2007 г./ отново в нормата на чл. 3, ал. 2 от ЗДДС е включено упражняването на свободна професия, включително като частен съдебен изпълнител и нотариус.

Решаващият състав е приел, че с оглед разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от АПК новите нормативни правила, последвали издаването на административния акт /цитирани по-горе/, несъмнено съставляват нови нормативни факти от значение за изхода на делото, които като такива следва да бъдат зачетени при окончателното разрешаване на спора относно законосъобразността на обжалвания РА. Значението на новонастъпилия нормативен факт за изхода на спора се обуславя най-вече с оглед нормативно установената дата, на която настъпва регистрацията по ЗДДС, регламентирана в чл. 103, ал. 1 от ЗДДС, а именно датата на връчване на акта за регистрация.

Административният съд е обосновал извода, че тъй като акта за регистрация по ЗДДС не обжалван и е влязъл в сила, то действията на данъчния орган по издаване на процесния РА се явяват правилни с оглед цялостното изменение на законодателството, последвало издаването му.

Съобразно изложеното по-горе съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна и е потвърдил РА. Така постановеното решение е неправилно.

Правилно АС – Пловдив е приел, че с влизане в сила на решение № 7 от 23.04.2007 г. по к. д. № 1/2007 г. на Конституционния съд на Р. Б. от 12.05.2007 г. и частичното обявяване за противоконституционна на нормата на чл. 3, ал. 2 от ЗДДС, не е имало основание за задължителна регистрация по смисъла на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, както и издаване на акт за регистрация по ЗДДС на лицата, упражняващи свободни професии, включително частни съдебни изпълнители и нотариуси, а от там и за издаване на оспорвания в настоящото производство РА.

В този смисъл е и Тълкувателно решение № 3 от 06.06.2008 г. на Общото събрание на ВАС, съгласно което лицата, упражняващи свободна професия, включително частните съдебни изпълнители и нотариусите, не подлежат на задължителна регистрация по ЗДДС за периода от влизане в сила на решение № 7/23.04.2007 г. по к. д. № 1/2007 г. на КС до влизане в сила на ЗИД на ЗДДС /обн., ДВ, бр. 108 от 19.12.2007 г./.

Неправилно обаче съдът е приел, че с оглед нормата на чл. 142, ал. 2 от АПК в конкретния случай следва да бъде приложен ЗИД на ЗДДС, съгласно който в кръга на данъчно задължените лица отново са включени лицата упражняващи свободна професия, включително частните съдебни изпълнители и нотариуси.

Съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК законосъобразността на административните актове следва да се преценява според материалния закон, действал към момента на издаването им – арг. чл. 14 ЗНА. Само с него, не и с бъдещ закон, правните субекти са могли и са били длъжни да съобразят поведението си.

Преценката на акта по критерия закон, следващ издаването му и на който не е била изрично дадена обратна сила, ще противоречи на чл. 14, ал. 1 от ЗНА и на чл. 6, ал. 2 от КРБ, тъй като би се приложила различна мярка за едно и също едновременно поведение на равноправни субекти. Така в резултат на контрола върху себе си, законосъобразният административен акт би могъл да се превърне в незаконосъобразен или, по-тежко, в нарушение на забраната за reformation in peius спрямо оспорващия.

Предвид изложеното, касационната жалба се явява основателна, а обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено. Тъй като делото е изяснено от фактическа страна, касационната инстанция следва да постанови решение по същество, с което да се отмени атакуваният РА.

При този изход на процеса ответникът следва да заплати на касатора съдебни разноски за двете съдебни инстанции в размер на 375 лв., в това число и за адвокат.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, ВАС - първо А отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ

Решение № 228/11.03.2008 г. по адм. дело № 98/2008 г. на Административен съд–Пловдив, ХVІІІ състав, вместо което ПОСТАНОВЯВА :

ОТМЕНЯ

РА № 1601625/18.10.2007 г. на ТД на НАП – Пловдив и потвърдилото го Решение № 1097/20.12.2007 г. на Директора на Дирекция „ОУИ” – Пловдив при ЦУ на НАП, с който на С. Х. П. е начислен ДДС за периода от 15.05.2007 г. до 03.06.2007 г. в размер на 2023,80 лв. и лихви в размер на 93,81 лв.

ОСЪЖДА

Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” при ЦУ на НАП гр. П. да заплати на С. Х. П. от гр. П., бул. „6-ти септември” № 159, ет. 5, ап. 45, разноски по делото в размер на 375 лв.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Б. К.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ А. Д./п/ Р. М.

Д.Л.