О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2152

гр. София, 09.07.2025 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

ИВО ДИМИТРОВ

изслуша докладваното от съдията Димитров т. д. № 817 по описа на съда за 2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „САР-груп“ ООД, ЕИК:[ЕИК] срещу въззивно решение № 10 от 10.01.2025 г., постановено от Пловдивски апелативен съд /ПАС/ по в. т.д. № 506 по описа на съда за 2024 г., с което е потвърдено първоинстанционно решение № 42 от 29.05.2024 г., постановено от Окръжен съд – Смолян /ОС – Смолян/ по т. д. № 35 по описа на съда за 2023 г., с което е отхвърлен предявеният от касатора против Териториално поделение „Държавно горско стопанство - Доспат“, ЕИК: 2016195800435, иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 31423,14 лв., представляваща внесена от ищеца гаранция за изпълнение на договор № Д-08-99/19.12.2022 г., като задържана без основание от ответника, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба /28.06.2023 г./ до окончателното й изплащане, със законните последици по отношение на разноските в производството.

В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и за необоснованост.

На първо място се твърди, че нито една от двете съдебни инстанции не е извършила преценка, каква част от договора е останала неизпълнена и дали частичното неизпълнение е значително, в сравнение с интересите на кредитора. Според касатора въззивният съд не е изпълнил свое служебно задължение по чл. 7 ГПК във вр. с чл. 195, ал. 1 ГПК, а именно -...