Р Е Ш Е Н И Е

№ 15

гр. София, 31.03. 2022г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на трети февруари през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ МАРКОВ

ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

при секретаря Петя Петрова като изслуша докладваното от съдия Генковска т. д. № 406 по описа за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.295 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Я. Я. К. против решение № 260047/28.08.2020г. по в. гр. д.№ 1065/2020 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 855/12.03.2018 г. по гр. д. № 11994/2017 г. на Пловдивски районен съд за отхвърляне на исковете на касатора срещу „В.-консулт“ЕООД за осъждане на последното да заплати на ищеца сумата от 18 000 лв. – платен аванс по договор за консултантски услуги, подлежащ на връщане поради отказ на ищеца от договора и сумата от 435,87 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 02.05.2017г. до 27.07.2017г.

Касаторът Я. Я. К. поддържа, че въззивното решение е неправилно. В нарушение на указанията в отменителното решение на предходния състав на ВКС въззивният съд не е съобразил, че е налице основателна причина - пълен отказ за финансиране на Я. К. от ДФ „Земеделие“, възложителят да се откаже от изпълнение на договора, така както това е било уговорено от страните в него. При тълкуване на договора ПОС не е изходил от посочените в решението на ВКС критерии по чл.20 ЗЗД – не е взел предвид, че предмет на договора е извършването на консултантски услуги за подаване на заявление за кандидатстване за предоставяне на безвъзмездна финанасова помощ по Плана за развитие...