О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 236

София, 31.03.2022 г.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

като разгледа докладваното от съдия М. Х. гр. дело № 4246 по описа за 2021г. взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба от М. Ц. Ц., чрез адвокат И. И., срещу въззивното решение на Хасковски окръжен съд №100/13.08.2021г. по в. г.д.№288/2021г.

В жалбата са изложени доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Насрещната страна Общинско предприятие „Спорт, отдих и туризъм“, гр. Хасково с писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 от ГПК, чрез адвокат Т. В., оспорва жалбата. Твърди, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, тъй като формулираните материалноправни въпроси касаят правилността и обосноваността на обжалваното въззивно решение, а не са въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. По приложението на чл.8, ал.2 от КТ е налице непротиворечива съдебна практика, която не се налага да бъде осъвременявана. В условие на евентуалност, изразява становище за неоснователност на жалбата.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.

Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.

Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:

Въззивният съд е потвърдил решението на първостепенния Районен съд Хасково, с което са отхвърлени предявените от М. Ц. Ц. срещу Общинско предприятие „Спорт, отдих и туризъм“, гр. Хасково искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението, извършено със Заповед №2/03.09.2020г., издадена от Кмета на О. Х. на основание чл.328, ал.1, т.6 от КТ и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „главен счетоводител“.

За да постанови този резултат, съдът е приел, че по делото са надлежно установени следните обстоятелства: 1/ страните са били в трудово правоотношение от 29.11.2004г., като от 03.01.2006г. ищцата е заемала длъжността „главен счетоводител“ с място на работа Общинско предприятие „Почивно дело“ – Хасково. Ищцата е с образование „Аграрна икономика“. В длъжностната характеристика за заеманата от нея длъжност е въведено изискване – висше икономическо образование, с образователно квалификационна степен „магистър“. 2/ През месец август 2020г. в О. Х. е била предприета реорганизация, с която Общинско предприятие „Туристически информационен център“ е било влято в Общинско предприятие „Спорт и отдих“. Приемащото предприятие, с ново наименование „Спорт, отдих и туризъм“, гр. Хасково, е ответник в производството. 3/ С решението за преобразуване е приет правилник за дейността и устройството на ОП „Спорт, отдих и туризъм“ и е отменен правилника на ОП „Спорт и отдих“. В правилника се съдържа препращане към разпоредбата на чл.123 от КТ относно уреждане на трудовите правоотношения с работниците и служителите. 4/ Считано от 01.09.2020г. е изготвено ново щатно разписание на ОП „Спорт, отдих и туризъм“, гр. Хасково, в което се предвижда една бройка за длъжността „главен счетоводител“. За същата е утвърдена нова длъжностна характеристика, изработена от директора на ОП – Г. Б. К. и утвърдена от Кмета на О. Х. на 01.09.2020г. В същата е добавено ново изискване за заемането – висше икономическо образование, степен „магистър“ по специалност „Счетоводство и контрол“. 5/ В щатното разписание на ОП „Спорт и отдих“ е съществувала една щатна бройка за длъжността „главен счетоводител“. При съпоставяне на длъжностните характеристики за тази длъжност изпълнявана от ищцата и в новообразуваното общинско предприятие, се установява, че и преди и след вливането бройката за нея е останала една, като функциите по двете длъжностни характеристики са идентични.

Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът е направил извод, че по делото са установени наличието на трудово правоотношение между страните и прекратяването му с атакуваната заповед, на основание чл.328, ал.1, т.6 от КТ, поради това, че ищцата не притежава необходимото образование за заемане на длъжността, считано от 03.09.2020г. Приел е, че издадената заповед съдържа посочване на правното и фактическото основание за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата – чл.328, ал.1, т.6 от КТ. Приел е, че вследствие на извършеното преобразуване не се е стигнало нито до създаване на нова длъжност, което да налага основание за уволнение различно от посоченото в атакуваната заповед, нито до такова изискващо извършване на подбор. С въвеждане на новото изискване за заемане на длъжността, а именно специалност „счетоводство и контрол“, което не е било предвидено при сключване на трудовото правоотношение, на което ищцата не отговаря, са изпълнени елементите на фактическия състав на основанието по чл.328, ал.1, т.6 от КТ. Съдът е приел за неоснователно въведеното с исковата молба възражение за злоупотреба право от страна на работодателя по смисъла на чл.8 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение. В тази връзка е посочил, че за да е налице такова, е необходимо да се направи преценка доколко работодателят има обективен интерес от промяната в изискванията за заемане на конкретната длъжност. Отчел е, че новото изискване – образование по посочената специалност е в сферата на изискуемото образование и има връзка с характера на заеманата длъжност, поради което не може да се приеме, че въвеждането му обективира злоупотреба с право. Право на работодателя е да предвиди допълнителни изисквания за заемане на длъжността и доколкото същите не влизат в противоречие с нормативно установените такива, не могат да обосноват извод за злоупотреба с право или дискриминация. Въззивният съд е посочил още, че изложените в жалбата твърдения за злоупотреба с право от страна на работодателя изразяващо се в изготвяне на новата длъжностна характеристика от лице, извън неговата компетентност е преклудирано, тъй като не е въведено с исковата молба. За пълнота на изложението е изложил съображения за неговата неоснователност, тъй като длъжностната характеристика, макар и изготвена от директора на общинското предприятие е утвърдена от Кмета на О. Х. което е сторено преди уволнението на ищцата. В тази връзка е отчел и правомощията на директора на предприятието разписани в чл.14 от Правилника за дейността и устройството на ОП “Спорт, отдих и туризъм“, включващо изготвяне на щатно разписание, което се предоставя за утвърждаване от Кмета, както и даване на предложения за назначаване и освобождаване на служители на общинското предприятие, които сами по себе си не изключват изготвянето на длъжностни характеристики. За неоснователно е приел и възражението за нищожност на Правилника за дейността и устройството на ОП „Спорт, отдих и туризъм“ поради препращане в него към несъществуващ в правния мир устройствен акт, тъй като се касае за техническа грешка, същият е основан на закона и неточното му посочване не дава отражение върху същественото съдържание на правилника. Още повече, че с решение №361/25.06.2021г. на Общински съвет – Хасково е приет Правилник за изменение и допълнение на „Правилника за дейността и устройството на ОП „Спорт, отдих и туризъм“, с което е отстранена допуснатата техническа грешка. За неоснователно е прието и възражението, че с прекратяване на правоотношението на ищцата на основание чл.328, ал.1, т.6 от КТ се цели заобикаляне на задължението за подбор, тъй като от щатните разписания на двете влели се общински предприятия – ОП „Спорт и отдих“ и ОП „Туристически информационен център“ и новото предприятие „Спорт, отдих и туризъм“ се установява, че в тях е имало една бройка за длъжността „главен счетоводител“ преди преобразуването и една след него, т. е. не се е стигнало нито до съкращаване на съществуваща длъжност, нито до създаване на нова такава /предвид еднаквите им функции/. Съдът е приел, че обстоятелството, установено от допуснатата пред въззивната инстанция съдебно – счетоводна експертиза, че в длъжностните характеристики за длъжността „главен счетоводител“ в останалите общински предприятия на територията на О. Х. липсва изискване за специалност „счетоводство и контрол“ също не може да обоснове извод за злоупотреба с право. Посочил е, че всяко предприятие е самостоятелна структура, специализирано звено на общината, директорът на което е и работодател по смисъла на пар.1, т.1 от ДР на КТ и има отделно щатно разписание, което не изключва възможността ръководителят да въвежда допълнителни изисквания за образование и квалификация. Посочил е още, че по делото не са събрани доказателства, от които да се установява проява на лично отношение от страна на работодателя към ищцата и дискриминация поради различия в политическите възгледи и установените от ищцата документални нарушения. По тези съображения съдът е намерил предявените искове за неоснователни.

Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване по следните правни въпроси: 1/ Имал ли е Директора на Общинското предприятие правомощия за изготвяне и промяна на длъжностни характеристики, при условие, че Общинския съвет не му е възложил законосъобразно подобни права, а всички възложени му са оспорени с оглед възлагане на правомощия по несъществуващ подзаконов нормативен акт на самия Общински съвет. Последващо по време решение за поправка на акта от страна на Общинския съвет, санира ли извършените действия и правомощия на директора на общинското предприятие, доколкото тези обстоятелства следва да се проверят служебно от двете инстанции при трудово правен спор. 2/ При своеволна промяна, без належаща необходимост, без мотиви и без изрични правомощия за това, на длъжностна характеристика на работещо по трудов договор лице в Общинско предприятие, представлява ли това действие злоупотреба с право и доказва ли наличие на дискриминация по образователен ценз, като презумпцията за добросъвестност по чл.8, ал.2 от КТ може да се счита оборена. Твърди се, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Искането е основано на хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.

Първият формулиран от касатора въпрос излиза извън предметните предели на производството, тъй като е въведен с въззивната жалба, поради което същият е неотносим към предмета на производството и не е обуславящ изводите на съда при постановяване на решението, поради което не е налице първата предпоставка за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК. В изложението не са посочени никакви съображения по отношение на значението му за точното прилагане на закона и за развитието на правото, поради което не е налице и допълнителната предпоставка за допускане на обжалването по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.

Вторият поставен въпрос е обоснован с оплакванията за неправилност на обжалваното въззивно решение и несъгласие с изводите на съда, което съгласно трайно установената съдебна практика по чл.288 от ГПК не е основание за допускане на касационно обжалване. По отношение на този въпрос не е налице и допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, тъй като касаторът не е посочил никакви съображения за значението му за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Атакуваният съдебен акт е постановен в съответствие с формираната практика по чл.8, ал.2 от КТ, която е ясна и не са налице основания за изменението поради изменение на закона или на обществените отношения.

В заключение, касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не са налице сочените от жалбоподателя основания за това по чл. 280, ал. 1, т.1 и т. 3 от ГПК, нито е налице друго основание за служебно допускане на обжалването от касационната инстанция по чл.280, ал.2 от ГПК.

На основание чл.78 от ГПК и направеното искане М. Ц. Ц. следва да бъде осъдена да заплати на ОП „Спорт, отдих и туризъм“ сумата от 600лв., представляваща направените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение, ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №100/13.08.2021г. постановено от Хасковски окръжен съд по в. г.д.№288/2021г.

ОСЪЖДА М. Ц. Ц., ЕГН [ЕГН] да заплати на ОП „Спорт, отдих и туризъм“, гр. Хасково, БУЛСТАТ 0009039460493 сумата от 600лв., представляваща направените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: