О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 180
София,30.03.2022 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на девети март две хиляди двадесет и втора година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Ефремова
ЧЛЕНОВЕ: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
изслуша докладваното от съдия Е. С. т. д.№1128/2021г. и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [Фирма 4] 2“ ЕООД – [населено място] срещу решение №194 от 16.12.2020г., постановено по в. т.д. 454/2020г. на Варненски апелативен съд, ТО, с което е потвърдено решение №139/12.02.2020г. по т. д.№1720/2018г. на Варненски окръжен съд, ТО. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от [Фирма 4] 2“ ЕООД против „Енерго – П. П. АД искове с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати сумата 78 047.87лв. с ДДС - незаплатена преференциална цена за изкупуване на електрическа енергия, произведена от собствената на ищеца ВяЕЦ „ВГ-14“ и „ВГ-15“ през м. октомври 2015г., обективирана във фактура № 96/31.10.2015г. и сумата 22 877.72лв. - обезщетение за забава за периода от 30.11.2015г. до 29.10.2018г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е недопустимо като постановено в противоречие с ТР № 1/09.07.2019 г. по тълк. д. №1/2017г. на ОСГТК на ВКС. Застъпена е тезата, че както окръжният съд, така и въззивната инстанция, са били длъжни да спрат производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК до приключване с окончателен акт на административното производство по обжалването на Решение СП-5/28.03.2019 г. на КЕВР. При условията на евентуалност се твърди, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Според касатора въззивният състав неправилно е анализирал ефекта на измененията на ЗЕВИ от м. юли 2015г. върху механизма на заплащане на производители на ВяЕЦ, в резултат на което е решил спора в противоречие с чл.31, ал.5 ЗЕВИ във вр. с пар.17 ПЗР на ЗИД на ЗЕ (ДВ. бр.56/2015г.), както и че неправилно е приложил последствията от отмяната на Решение СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР. Отделно се сочи, че съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, отказвайки да спре производството по търговския спор, както и отказвайки да се произнесе инцидентно по валидността на решение СП-5/28.03.2019г. на КЕВР по реда на чл.17, ал.2 ГПК. Оплакването за необоснованост на решението е аргументирано с твърдението, че въззивният съд не е разгледал всички доводи на въззивника, нито е обосновал решаващите си изводи. Претендира се цялостна отмяна на въззивното решение с присъждане на разноски в полза на касатора за всички съдебни инстанции.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа наличието на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2, предл.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Извън твърдението в касационната жалба за вероятна недопустимост на въззивното решение, в изложението касаторът е формулирал следните правни въпроси:
1. „Преюдициален ли е по смисъла на чл.229, ал.1, т.4 ГПК спорът за законосъобразността на декларативен индивидуален административен акт /ИАА/, който няма отношение към възникването или погасяването на облигационната връзка между страните в гражданския процес, но уточнява факти и обстоятелства на стабилен ИАА, който е елемент от фактическия състав на същата облигационна връзка?“. Според касатора въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в определение №410 от 27.09.2019г. по ч. т.д.№1813/2019г., на I т. о.; определение №40/18.01.2018 г. по ч. т.д.№2586/2017г. на I т. о. и определение №25/10.01.2013г. по ч. гр. д.№ 795/2012г. на IV г. о. - основание за допускане на касация по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
2. „При наличие на предпоставките, предвидени в чл.17, ал.2 ГПК, както и когато административен акт е свързан с реализирането на спорните по делото субективни облигационни права, възниква ли за съда задължение служебно да осъществи косвен контрол за законосъобразността на акта?“;
3. „Необходимо ли е съдът да бъде изрично сезиран с иск по чл.17, ал.2 ГПК, за да осъществи косвен съдебен контрол за законосъобразността на административния акт, който е част от смесения фактически състав, опосредяващ спорните облигационни права в гражданския процес, или това е служебно /ex lege/ правомощие на съда?“;
4. „Зависи ли от определени граници във времето предявяването на иска по чл.17, ал.2 ГПК и възможно ли е да бъде изрично предявен за пръв път чрез въззивната жалба срещу първоинстанционното решение?“;
5. „Допустимо ли е съдът да осъществи косвен съдебен контрол за законосъобразност върху индивидуален административен акт, който е елемент от фактическия състав на облигационна връзка между страните в гражданския процес, но по изричната сила на закон подлежи на предварително изпълнение и дали законово придадената изпълнителна сила на индивидуален административен акт дерогира правомощието на съда да осъществи косвен съдебен контрол за законосъобразността му?“;
6. „Допустимо ли е предварително изпълнение на ИАА да дерогира правото на защита на заинтересована страна, пряко засегната от такъв ИАА, посредством възможността гражданският съд да се произнесе по същество без да се съобрази с липсата на стабилност на ИАА, висящността в следствие неговото обжалване и директната връзка между ИАА и облигационноправния спор?“.
По отношение на въпросите от №2 до №6 се поддържа наличието на допълнителната предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК с твърдението, че въпросите са от значение за точното приложение на закона, както и за развитието на правото.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК са представени от ответника „Енерго - П. П. АД - [населено място] писмен отговор на касационната жалба и отговор на изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК към нея, в които се твърди, че не са налице поддържаните от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Същевременно се излагат съображения за неоснователност на жалбата по съществото на спора. Претендират се разноски за касационната инстанция.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор и от третото лице помагач „Национална електрическа компания“ ЕАД („НЕК“ ЕАД), с който се оспорва касационната жалба, като се излагат доводи за липсата на основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол, както и за правилността на обжалваното решение по съществото на спора.
Върховният касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2, предл.2 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С обжалваното решение въззивният състав от Варненски апелативен съд е потвърдил решение № 139/12.02.2020 г., постановено по т. д.№1720/2018г. на Варненски окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от [Фирма 4] 2“ ЕООД против „Енерго – П. П. АД искове с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати сумата 78 047.87лв. с ДДС - незаплатена преференциална цена за изкупуване на електрическа енергия, произведена от собствената на ищеца ВяЕЦ „ВГ-14“ и „ВГ-15“, през м. октомври 2015г., обективирана във фактура № 96/31.10.2015г., дължима по силата на Договор изкупуване №85/11.06.2009 г. и сумата 22877.72 лв. - обезщетение за забава за периода 30.11.2015г. – 29.10.2018г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане.
Въззивният състав е отразил, че обжалваното пред него решение на Варненски ОС е допустимо. По отношение на съдържащото се във въззивната жалба оплакване за допуснати процесуални нарушения, изразяващи се в отказ на съда да спре процеса до приключване на административното съдебно производство по обжалване на решение № СП-5/28.03.2019г. на КЕВР, както и неупражняването на инцидентен съдебен контрол на Решение СП-5/28.03.2019 г. на основание чл.17, ал.2 ГПК въззивният съд е приел, че същото е неоснователно, позовавайки се на ТР № 2/19.11.2014г. по тълк. д.№2/2014г. на ОСГТК на ВКС, според което висящото гражданско дело, спорът по което е пряко свързан с приложението на подзаконов административен акт, не е обусловено от решението по административното дело, образувано по оспорване на същия акт с искане да бъде обявен за нищожен, или отменен. С оглед на това Варненският апелативен съд е стигнал до извода, че първоинстанционния съд не е допуснал твърдените процесуални нарушения, като не е отчел висящото производството по обжалване на Решение № СП-5/28.03.2019г. на КЕВР, като в подкрепа на този извод е посочил придаденото на административния акт предварително изпълнение, в съответствие с чл.13, ал.9 ЗЕ. За да приеме за неоснователно оплакването за неупражнен от съда инцидентен съдебен контрол върху решение СП- 5/28.03.2019 г. на КЕВР въззивната инстанция се е позовала на факта, че първоинстанционният съд не е бил сезиран от ищеца с изрично искане за произнасяне в посочения смисъл и че не съществува самостоятелно задължение за провеждане на инцидентен контрол за законосъобразност на индивидуален административен акт. При произнасянето си по искането за провеждане на инцидентен контрол за валидността на процесното решение на КЕВР, решаващият състав е достигнал до извода, че същото е ирелевантно за правния спор, доколкото основният спорен по делото въпрос е дали по отношение на една и съща ВЯЕЦ, в рамките на една календарна година, е приложима само едната определена преференциална цена до достигане размера на НСП - респективно за централи до 2 250 часа годишна работа и работещи над 2 250 часа, или спрямо една централа в рамките на една календарна година са приложими двете тарифи на преференциалните цени и съответно двете определени количества на НСП. В тази връзка, според съда, дори решение № СП-5/28.03.2019г. на КЕВР да бъде признато за незаконосъобразно и съответно да не бъдат зачетени правните му последици, това не би дало отговор на спорния по делото въпрос.
Въззивният състав е приел за установени следните релевантни за спора факти: ищецът [Фирма 4] 2“ ЕООД е производител на електрическа енергия от възобновяем източник – ВяЕЦ с обща инсталирана мощност 4000 kW, състояща се от два броя генератори - „ВГ 14“ и „ВГ 15“, която е присъединена към електроразпределителната мрежа на основание договор за присъединяване, сключен на 12.11.2008г. между ищеца и „Е.ОН Б. М. АД; между страните е сключен договор за изкупуване на ел. енергия №85/11.06.2009г. като с договора ответникът се е задължил да изкупува произведената от ищеца електрическа енергия по определена от ДКЕВР цена; процесната ВяЕЦ е достигнала нетно специфично производство от 2000 квт за 1 квт инсталирана мощност през м. 09.2015г., като до достигане на НСП ответникът е заплащал ел. енергия по преференциална цена по т.8 от решение Ц-10/30.03.2011 г. на КЕВР; през м.10.2015г. централата на ищеца е произвела 386, 900 мWh.; по делото е представена фактура №96/31.10.2015г. за ел. енергия за м.10.15 г., като според съдържанието й, централата е произвела 186, 900 мWh до 2300 кWh НСП до 2 250 часа работа на единична цена 188, 29 лв. на стойност 35 191, 40 лв.: 200 мWh при единична цена 172.95лв. на обща стойност 34 590лв., като основание за издаването е посочено-ел. енергия до 2300 КWh за м.10/2015г. нетно специфично производство /над 2 250 часа/.
Съдът е отразил, че между страните по делото няма спор, че процесното правоотношение, макар възникнало на договорна основа, се развива на пазар, където договорната свобода е ограничена с административен режим, въведен с норми от императивен характер като цените, на които производителите продават ел. енергия на общ. доставчик и/или общ. снабдители не подлежат на договаряне, а на регулиране от административен орган - КЕВР съгласно чл.30, ал.1, т.1 ЗЕ. За да потвърди обжалваното решение, с което е отхвърлен иска за главницата от 78 047. 87 лв., обезщетение за забава в размер на 22 877.72лв. за периода от 30.11.2015 г. до датата на предявяване на иска - 29.10.2018г. и за законна лихва, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане, съдът е взел предвид следното:
- процесният договор е сключен при действието на ЗЕВИ (обн. ДВ, бр.35/3.05.2011г.). С последващо изменение на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ (в сила от 24.07.2015г.), е предвидено, че по преференциални цени ще се изкупува само количеството ел. енергия до размера на нетното специфично производство на ел. енергия /НСП/, въз основа на което са определени преференциални цени в съответните решения на КЕВР, а за количествата, надхвърлящи това производство – по цена за излишък на балансиращия пазар;
- в изпълнение на §17 от ПЗР на ЗИД ЗЕ с Решение №СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР, е определено нетното специфично производство на ел. енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в Решение №Ц-10/30.03.2011г., а именно: т.1.7.– 2000 kWh, при определената цена – 188,29 лв./ МВтч, без ДДС, за вятърни ел. централи, работещи до 2 250 часа и т.1.8. – 2 300 kWh, при определената цена 172, 95лв./МВтч, без ДДС, за вятърни ел. централи работещи над 2 250 часа. С влязло в сила Решение №1115/28.01.2019г. по адм. д.№5284/18г. на ВАС е оставено в сила решение №1177/23.02.2018 г. по адм. д. № 8522/15 г. на АС София - град в частта му, в която е отменено решение № СП-1/31.07.15 г. на КЕВР, по приложимата т.1.7 от същото;
- с Решение №СП-5/28.03.2019г. на КЕВР е установено считано от 31.07.2015г. нетно специфично производство на ел. енергия за конкретния вид централи /производители/ в размер на 2000 kWh, въз основа на което е определена преференциална цена за вятърни електрически централи работещи до 2 250 ч. по т.8 от Решение № Ц-10/30.03.11 г. на КЕВР вр. с Решение № Ц -13/28.06.06 г. Това решение като индивидуален административен акт се ползва с предварителна изпълняемост съобразно чл.13, ал.9 от ЗЕ, поради което следва да бъде съобразено съгласно нормата на чл.235, ал.3 ГПК;
Апелативният състав е обосновал извода, че е длъжен да зачете ограничението в преференциалното заплащане на произведеното количество енергия от ВИ, въз основа на императивната правна разпоредба на чл.31, ал.2 ЗЕВИ, респ. въз основа на решенията на КЕВР, които са постановени в периода на висящност на спора, по арг. от чл.235 ГПК. Приел е, че с оглед на доказателствата по делото, ВяЕЦ на ищеца попада в категорията централи, работещи до 2 250 ч. Акцентирал е върху постигнато съгласие между страните за относимост към конкретната ВяЕЦ на ищеца на т.8 от Решение №Ц-10/30.03.2011г., касаещо централи, работещи до 2 250 ч. от което следва, че ищецът е продавал на ответника ел. енергия по преференциална цена от 188.29 лв. за Мвтч, която е утвърдена именно с т.8 от решение №Ц-10/30.03.2011г. на КЕВР. Освен това, според съда, самият ищец не твърди, а и не ангажира доказателства за поставянето на енергийния обект съобразно ресурса на първичния енергиен източник в другата ценова категория ВяЕЦ, работещи над 2 250ч. на годишна база, в който случай преференциалната цена би била определена на 172, 95 лв/Мвтч.
Съдът е отразил, че по преференциални цени от 188.29лв. подлежи на изкупуване произведената ел. енергия от централата на ищеца до достигане НСП от 2 000 КВ/ч. Централата е достигнала НСП през м.09.2015г., поради което и произведената ел. енергия до достигане на НСП е следвало да се изкупи по преференциална цена от 188.29 лв. МВ/ч., а след това и за останалите месеци до края на годината, произведената ел. енергия подлежи на изкупуване по цени за излишък на балансирания пазар. Апелативният състав е приел, че произведеното количество ел. енергия след месец септември - т. е. за процесния месец октомври 2015г,. подлежи на изкупуване по цени за излишък на балансирания пазар, съобразно чл.31 ал.5 ЗЕВИ, в съответствие с разпоредбите на чл.31, ал.5 ЗЕВИ и Решение № СП-5/28.03.2019г., както и Решения №СП-1 и СП-2/15.10.2020 г. на КЕВР относно прилагането на посочената разпоредба към централите на ищеца. Въззивният съд е потвърдил отхвърлителното решение на Варненски ОС, отчитайки факта, че ответникът е заплатил произведената ел. енергия за м. октомври 2015г. по цена за излишък на балансирания пазар,
Настоящият състав намира, че не са налице поддържаните от касатора основания по чл.280, ал.1 и т.3 и ал.2, предл.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Въззивното решение не е вероятно недопустимо по смисъла на чл.280, ал.2, предл.2 ГПК, както се твърди в касационната жалба, с оглед отказите, както на първоинстанционния съд, така и на въззивната инстанция, да спрат производството на основание чл.229, ал.1 т.4 ГПК до приключване с окончателен акт на административното производство по обжалването на Решение СП-5/28.03.2019г. на КЕВР. По въпроса за наличието, респ. за липсата в случая на преюдициалност на висящото административно производство спрямо настоящия търговски спор, е налице формирана практика на ВКС (включително и на настоящия състав) – решение № 60130/31.01.2022 г. по т. д.№1681/2020г. на ІІ т. о.; решение №60073/16.11.2021г. по т. д.№1184/2020 г. на I т. о. и др., в която – по аналогични правни спорове се приема, че при наличие на висящо пред компетентния административен съд производство по обжалване на приетото от КЕВР решение №СП-5/28.03.2019г., въззивното решение по осъдителните искове за заплащане цената на произведена от възобновяем източник електрическа енергия, не е процесуално недопустимо и не подлежи на обезсилване съобразно постановките на ТР № 1/09.07.2019г. по тълк. д.№1/2017г. на ОСГТК на ВКС, тъй като към момента на постановяването му не е съществувало основание по чл.229, ал.1, т.4 ГПК за спиране на гражданскоправния спор до приключване на производството пред административния съд.
Извън случаите по чл.280, ал.2 ГПК допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т.1 - т.3 на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно разясненията, дадени в т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Съобразно разясненията и постановките в ТР № 1/09.07.2019 г. по тълк. д. № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС, първият и шестият от поставените от касатора въпроси се явяват относими към поддържаното в касационната жалба оплакване за вероятна недопустимост на обжалваното решение, обсъдено по-горе като предпоставка за (не)допускане на касация по чл.280, ал.2, предл.2 ГПК. Независимо от това, следва да се отбележи, че тези два въпроса не биха могли да обосноват допускане на касационно обжалване на въззивното решение и на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК доколкото те не са решени от въззивния съд в противоречие със създадената по тях трайна практика на ВКС, обективирана както в посочените вече решения: решение №60073 от 16.11.2021г. по т. д.№1184/2020г. на І т. о., решение №60130/31.01.2022 г. по т. д. №1681/2020г. на ІІ т. о., така и в определение №41/01.02.2022г. по т. д.№ 673/2021 г. на І т. о.; определение №82/23.02.2022г. по т. д.№177/2021г. на І т. о и др. В посочената практика на ВКС е прието, че съгласно изменението на чл.31, ал.5 ЗЕВИ (ДВ, бр.56/24.07.2015г.), общественият доставчик, съответно крайните снабдители са задължени да изкупуват произведената електрическа енергия от възобновяеми източници - до размера на нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциални цени в съответните решения на КЕВР, а за количествата, надхвърлящи нетното специфично производство - по цена на излишък на балансиращия пазар. С §17 ПЗР на ЗИД на ЗЕ е предвидено КЕВР да приеме решение, с което да установи нетното специфично производство на ел. енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в съответните решения на комисията, приети до влизането в сила на този закон. С разпоредбата на чл.13, ал.9 ЗЕ е дерогиран суспензивният ефект на обжалването на индивидуалния административен акт, предвиден в чл.166, ал.1 АПК, като е допуснато предварително изпълнение на невлезлите в сила решения, издавани от КЕВР, предвид значимостта на регулираните обществени отношения. Такива са и издадените на основание §17 ПЗР на ЗИД на ЗЕ (ДВ бр.56/2015г.) Решение №СП-1/31.07.2015г. и Решение №СП-5/28.03.2019г. (след отмяна на Решение № СП-1/31.07.2015г.) в частта относно т.1.7., касаеща вятърни централи работещи до 2 250 часа. С тези решения КЕВР само установява вече съобразеното, но непосочено изрично като размер във влезлите в сила Решение №Ц-010/30.03.2011г. на КЕВР във вр. с Решение №Ц-013/28.06.2006 г. на ДКЕВР нетно специфично производство, което е един от ценообразуващите елементи за определяне на преференциални цени за изкупуване на електрическа енергия от възобновяеми източници. По силата на законово регламентираното предварително изпълнение на този индивидуален административен акт, независимо от обжалването на последния, следва за процесния период да се зачетат правните последици, към които е насочен.
Въпросите от № 2 до № 5 в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не покриват общия селективен критерий за допускане на касация по чл.280, ал.1 ГПК От една страна въпросите са относими към становището на съда за неоснователност на оплакването на въззивника за неупражнен от съда инцидентен съдебен контрол по реда на чл.17, ал.2 ГПК върху решение СП- 5/28.03.2019г. на КЕВР, доколкото първоинстанционният съд не е бил сезиран от ищеца с изрично искане за произнасяне в посочения смисъл, и че не съществува самостоятелно задължение за провеждане на инцидентен контрол за законосъобразност на индивидуален административен акт. Анализът на мотивите на въззивното решение обаче сочи, че решаващият аргумент на съда за неприложимост в случая на чл.17, ал.2 ГПК, е че процесното решение на КЕВР е ирелевантно за правния спор, тъй като основният спорен по делото въпрос е дали по отношение на една и съща ВЯЕЦ, в рамките на една календарна година, е приложима само едната определена преференциална цена до достигане размера на НСП - респективно за централи до 2 250 часа годишна работа и работещи над 2 250 часа, или спрямо една централа в рамките на една календарна година са приложими двете тарифи на преференциалните цени и съответно двете определени количества на НСП. С оглед приетата от въззивния съд липса на значение на правните последици на Решение СП-5/28.03.2019г. на КЕВР за решаването на спора между страните за размера на дължимата цена за доставената от ищеца електроенергия за месец октомври 2015г., поставените от касатора въпроси от №2 до №5 в изложението, не са обусловили решаващата вола на съда съобразно разясненията, дадени в т.1 от ТР № 1/19.02.2010г. по тълк. дело №1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
Касаторът следва да заплати на насрещната страна поисканите и доказани разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за изготвянето на отговора на касационната жалба в размер на 4 260 лв. с включен ДДС.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №194 от 16.12.2020г., постановено по в. т. д. 454/2020 г. на Варненски апелативен съд.
ОСЪЖДА [Фирма 4] 2“ ЕООД - ЕИК[ЕИК] от [населено място], район „Триадица“, [улица], ет.4, да заплати на „Е. П. П. АД - ЕИК[ЕИК] от [населено място], „В. Т. – Е“, [улица], сумата 4 260 лв. (четири хиляди двеста и шестдесет лева) - разноски за касационната инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :