№ 426 София, 09.07.2025 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Р. Б. гражданска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в състав:
Председател: Камелия Маринова
Членове: Веселка Марева
Емилия Донкова
при секретаря Д. Т. като изслуша докладваното от съдия Е. Д. гр. д. № 1520/2024 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 290 ГПК.
С определение № 5712 от 09.12.2024 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 1322, постановено на 22.12.2023 г. по в. гр. д. № 1253/2023 г. по описа на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на предявения от З. Д. Р. срещу „ДТМ ТРАНС“ ЕООД, гр. Созопол, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че не е собственик на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], представляващ нива с площ 6,593 кв. м., находящ се в местността „Ф.“, стар номер * по КВС, при описани граници. Решението е постановено при участие на трето лице – помагач на страната на ответника – община Созопол.
Касаторът иска отмяна на обжалваното решение като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила и необосновано - касационно отменително основание по чл. 281, ал. 3 ГПК. В открито съдебно заседание не взема становище.
В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационна жалба „ДТМ ТРАНС“ ЕООД, гр. Созопол, оспорва същата. Поддържа, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. В открито съдебно заседание представя писмена защита, в която изразява становище, че в хипотеза като настоящата, когато Общинският съвет взема решение по чл. 45ж, ал. 2 ППЗСПЗЗ във вр. с параграф 27, ал. 2 ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, относно имоти, които са общинска собственост, но не са включени във фонда по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ, конкуренцията между решението на Общинския съвет и последващото разпореждане от общината с тази земя, следва да се разреши в полза на втория акт.
Третото лице помагач – община Созопол изразява становище за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ гражданско отделение, провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следния материалноправен въпрос: как следва да се разреши конкуренцията между решението на Общинския съвет по чл. 45ж, ал. 2 ППЗСПЗЗ, с което е предоставена земя по реда на параграф 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ /ДВ, бр. 62 от 2010 г./ и последващото разпореждане от общината с тази земя.
На така поставения материалноправен въпрос трябва да се даде следният отговор:
Общинският съвет е обвързан от взетото решение в изпълнение на задължението си по параграф 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ /в ред. на ДВ, бр. 62 от 2010 г./, с което е предоставил земя от общинския поземлен фонд по искане на общинската служба по земеделие, при наличие на едно от следните условия: когато тази служба е признала правото на възстановяване на собствеността върху земеделска земя в съществуващи или възстановими стари реални граници /т. 1 от цитираната норма/; в изпълнение на съдебни решения за признато право на собственост /т. 2/ и обезщетяване на собствениците, чиято собственост не може да бъде възстановена /т. 3/.
Когато е налице висяща процедура за възстановяване на собствеността по чл. 45ж ППЗСПЗЗ, след като границите на имота, за който е издадено решение на Общинската служба по земеделие за признаване правото на възстановяване на собствеността, са били идентифицирани по надлежния ред, установен в нормите на чл. 45д и чл. 45е ППЗСПЗЗ, последващото разпореждане с имота от общинския поземлен фонд, предоставен за възстановяване на собствеността на правоимащите лица, не може да произведе вещно-правно действие.
В обобщение, конкуренцията между решението на Общинския съвет по чл. 45ж, ал. 2 ППЗСПЗЗ, с което е предоставена земя по реда на параграф 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ /в ред на ДВ, бр. 62 от 2010 г./ и последващото разпореждане от общината с тази земя, следва да се разреши в полза на решението на Общинския съвет по чл. 45ж, ал. 2 ППЗСПЗЗ.
Върховният касационен съд, състав на Второ г. о., като разгледа жалбата на наведените в нея основания, приема за установено следното:
Производството по делото е образувано по предявен от З. Д. Р. отрицателен установителен иск срещу „ДТМ ТРАНС“ ЕООД, гр. Созопол за приемане за установено, че ответникът не е собственик на процесния поземлен имот.
В исковата молба са изложени твърдения, че ищцата е наследник на К. С. Р., починал през 1972 г. Въз основа искане на ОС „Земеделие“ Общинският съвет с протокол № 48/2015 г. е дал съгласие процесния имот да бъде предоставен на Общинска служба „Земеделие“. Започнала е процедура по чл. 45ж ППЗСПЗЗ, която не е приключила. На 11.06.2018 г. общината се е разпоредила с имота в полза на ответното дружество. Този договор не е породил вещно-правно действие.
Ответникът е възразил, че до сключването на договора за продажба не е било постановено решение за възстановяване на собствеността от общинската служба по земеделие, поради което общината се е разпоредила валидно с процесния имот.
Третото лице-помагач е изразило същото становище.
По делото е установена следната фактическа обстановка:
Видно от препис-извлечение от протокол № 48/17.09.2015 г., на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА във вр. с пар. 27, ал. 2, т. 1 ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, Общински съвет – Созопол е дал съгласие да бъде предоставен на Общинска служба „Земеделие“ – Созопол имот от общинския поземлен фонд, а именно: имот № *, с площ 6,594 дка, в местността „Ф.“, землището на [населено място], за постановяване на решение за възстановяване правото на собственост на наследниците на К. С. Р.. Решението на Общинския съвет, обективирано в цитирания протокол, е влязло в сила на 08.10.2015 г.
Правото на възстановяване на собствеността е било признато в полза на наследниците на К. С. Р. с решение от 24.04.1998 г. на Поземлена комисия – С. върху нива от 7 дка в землището на [населено място], местността „Г. С.“. Границите на имота са били идентифицирани в развило се производство по чл. 45д и чл. 45е ППЗСПЗЗ, като съгласно чл. 45е, ал. 3 ППЗСПЗЗ е издадена скица-проект. Същият попада в имот № * на общината, в местността „Ф.“.
Процесният имот е образуван от имот № * с площ 10,595 по КВС. Имот № * е разделен на имот № * с площ 6,594 дка и имот № * с площ 4,001 дка. Имот № *, както и основният от който е образуван – имот № *, не фигурират в протоколно решение № 4/15.10.2008 г., който съдържа одобрения списък за имотите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ /пълна история на имотите, представена от ОбС „Земеделие“/. В нея е посочено, че имот № * е възстановен на община Созопол с решение по чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ за възстановяване в стари реални граници от 23.02.1999 г.
С договор за покупко-продажба на недвижим имот-частна общинска собственост № 8-315/11.06.2018 г. общината е прехвърлила на ответното дружество правото на собственост върху процесния имот. Договорът е сключен въз основа на решение на Общинския съвет от 23.03.2018 г. за провеждане на публичен търг и заповед от 29.05.2018 г. на кмета на община Созопол за определяне на купувач при проведен публичен търг.
С решение № 388Р/14.06.2018 г. Общинска служба по земеделие – гр. Созопол, на основание чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ и въз основа решение на Общински съвет – Созопол, обективирано в протокол № 48/17.09.2015 г., е възстановила правото на собственост на наследниците на К. С. Р. върху поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], представляващ нива с площ 6,593 кв. м., находящ се в местността „Ф.а“, стар номер * по КВС, при описани граници. Решението е влязло в сила на 25.01.2019 г.
Решаващите изводи на въззивния съд са направени въз основа приетото за установено, че имот № *, от който е образуван процесният, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОС е общинска собственост /възстановен е по реда на чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ на кметство с. Равадиново. Не е придобит от общината по реда на чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ. Общината е била собственик на имота към момента на сключване на договора за продажба. Изложени са доводи, че са неоснователни оплакванията във въззивната жалба за това, че е била налице висяща административна процедура за реституцията на имота. Независимо от издаденото решение на Общинския съвет по чл. 45ж, ал. 2 ППЗСПЗЗ, до сключването на договора не е било постановено решение за възстановяване на собствеността от органа по земеделска реституция. Решението на Общинския съвет е само елемент от фактическия състав на тази процедура, която не е приключила предвид липсата на издадено решение за възстановяване на собствеността преди сключването на договора за продажба. Не е била приложима и забраната за разпореждане, установена в пар. 14 от ЗИД на Закона за опазване на земеделските земи /18.12.2015 г./, тъй като процесната земеделска земя не е такава по чл. 19 ЗСПЗЗ.
С оглед даденото разрешение на поставения въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, въззивното решение е неправилно.
В настоящата хипотеза е било налице влязло в сила решение на Общинския съвет, издадено на основание § 27, ал. 2, т. 1 ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ /в ред. на ДВ, бр. 62 от 2010 г. /. Със същото е уважено искането на Общинската служба по земеделие за предоставяне на земя от общинския поземлен фонд, която да бъде възстановена на наследниците на К. С. Р., в чиято полза е издадено решение, с което се признава право на възстановяване на собствеността.
Приетото решение представлява индивидуален административен акт, при издаването на който Общинският съвет действа в условията на обвързана компетентност, като с оглед цитираната по-горе норма е длъжен да постанови решение, с което да предостави съответните земеделски имоти за възстановяване от общинската служба по земеделие, в качеството й на единствен решаващ орган по възстановяването на собствеността върху земеделските земи. В случая Общинският съвет е съобразил наличието на предпоставките за приемане на решение, установени с § 27, ал. 2, т. 1 ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, във връзка с чл. 45ж, ал. 2 ППЗСПЗЗ. Съгласно чл. 45ж, ал. 2 ППЗСПЗЗ общинският съвет се произнася на първото си заседание след постъпване на искането по ал. 1 с решение за предоставяне на имотите в изпълнение на задължението си по § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ /в ред. на ДВ, бр. 62 от 2010 г./. В неговите правомощия липсва възможност да преценява други обстоятелства освен посочените в закона, а именно - решение на общинската служба по земеделие за признато право на възстановяване на собствеността в съществуващи или възстановими реални граници, мотивирано искане от службата и приложена към него скица-проект.
Произнасянето на Общинския съвет по този ред съставлява част от административна процедура, състояща се от два самостоятелни етапа, в която властнически волеизявления се правят от различни органи. Действително, крайният акт, с който приключва реституционната процедура се постановява от Общинската служба по земеделие, но за възстановяване на земеделски земи в хипотезата на чл. 45ж ППЗСПЗЗ, съответният общински съвет упражнява самостоятелни властнически правомощия за предоставяне на имоти, в изпълнение на задължението си по § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ /в ред. на ДВ, бр. 62 от 2010 г./. Този извод следва и от систематическото тълкуване на разпоредбата на чл. 45ж ППЗСПЗЗ. В ал. 2 на същата е предвидено, че решението на общинския съвет се връчва по реда на Административнопроцесуалния кодекс на лицето по чл. 45д, ал. 2 ППЗСПЗЗ и служебно - на общинската служба по земеделие, поради което същото подлежи и на самостоятелен контрол за законосъобразност.
Условие за разпореждане със земи от общинския поземлен фонд е производството по чл. 45ж ППЗСПЗЗ да е приключило /аргумент за това е нормата на § 27, ал. 1 ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ в цитираната по-горе редакция, която предвижда, че „неприключилите производства по обезщетяване със земеделски земи се приключват по досегашния ред“/. В практиката на ВАС /например решение № 11499 от 01.10.2014 г. по адм. д. № 16548 от 2013 г. на четвърто отделение/ се приема, че преди вземането на решение от Общинския съвет за продажба на такъв имот е необходимо да бъдат събрани данни за наличие на производство по чл. 45ж ППЗСПЗЗ. Когато не са изискани данни за наличието на такова висящо производство, постановеният административен акт е материално незаконосъобразен. Именно такава е и конкретната хипотеза, в която Общинският съвет е взел решение за продажбата на процесния имот, без да изиска данни дали е приключило производството пред Общинската служба по земеделие за постановяване на решение за възстановяване на собствеността, след като имотът е бил предоставен на същата за възстановяването му на наследниците на К. Р..
Неправилни са изводите на въззивния съд, че Общинският съвет се е разпоредил валидно с правото на собственост върху процесния имот при наличие на висяща процедура по чл. 45ж ППЗСПЗЗ, довели до потвърждаване на първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения иск. Извършената разпоредителна сделка не е произвела вещно-правно действие, поради което ответникът не се легитимира като собственик на процесния имот.
Тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да се реши по същество от ВКС съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК. Отрицателният установителен иск подлежи на уважаване, като се отрече съществуването на право на собственост на ответника върху процесния имот.
С оглед изхода на делото ответникът по касация дължи заплащане на направените разноски от жалбоподателката, които за всички инстанции възлизат на сума в общ размер от 130 лв. /за държавни такси/.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ въззивно решение № 1322, постановено на 22.12.2023 г. по в. гр. д. № 1253/2023 г. по описа на Бургаския окръжен съд, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗЗД УСТАНОВЕНО по предявения от З. Д. Р. срещу „ДТМ ТРАНС“ ЕООД, гр. Созопол, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ответникът не е собственик на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], представляващ нива с площ 6,593 кв. м., находящ се в местността „Ф.“, стар номер * по КВС на землището на [населено място], община Созопол, с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, при граници: имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач община Созопол на страната на ответника „ДТМ ТРАНС“ ЕООД, гр. Созопол.
Осъжда „ДТМ ТРАНС“ ЕООД, гр. Созопол, със седалище и адрес на управление: гр. Созопол, ул. Стара планина № 1, да заплати на З. Д. Р. от [населено място], [улица], сумата 130 лв. /сто и тридесет лева/, представляваща направени разноски за всички инстанции.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.