Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, образувано по касационна жалба на М. К.,гр. Г. срещу решение № 39/18.04.2007 г., постановено по адм. д. №110/2006 г. на Габровски окръжен съд. В жалбата не се излагат конкретни доводи за незаконосъобразност на постановеното решение, а такива по съществото на спора, като се претендира неговата отмяна с произнасяне по същество.

Ответната РДНСК - Габрово, чрез процесуалният си представител излага становище за неоснователност на касационната жалба.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество - неоснователна.

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящата касаторка против заповед № ДК-10-14/28.07.2006 г. на началника на РДНСК – гр. Г., с която на основание чл.216,ал.5 ЗУТ е отхвърлена жалбата на М. К. срещу отказа на гл. архитект та О. Г.,обективиран в писмо №95-М-358/29.09.2006г. за издаване на разрешение за строеж в УПИ ХІV-370,кв.110 по плана на гр. Г..За да постанови този резултат, окръжният съд е приел, че в имота съществува безспорно установен незаконен строеж, което е пречка по реда на чл.148,ал.7 ЗУТ за издаване на исканото ново разрешение за строеж.

Така постановеното решение е правилно, законосъобразно и постановено при липса на касационни основания за отмяна по чл. 209,т.3 от АПК.

По делото безспорно е установено, че в УПИ ХІV-370,кв.110,за който е постановен процесния отказ да се издаде разрешение за строеж, съществува незаконно строителство на пристройка и надстройка на налична сграда, което не е узаконено в производство по §27,ал.1 от ПЗР на ЗТСУ отм. и по §184,ал.2 от ПЗР на ЗУТ.Следователно, както правилно е възприето от гл. архитект,РДНСК и окръжният съд по отношение на искането за издаване на разрешение за строеж е налице хипотезата по чл. 148, ал. 7 от ЗУТ,която съставлява абсолютна пречка за издаване на исканото разрешение, докато незаконния строеж не бъде премахнат, още повече, че по действащата правна уредба на ЗУТ не съществува възможност за узаконяване.

Неоснователно се явява, предвид изложеното, възражението по касационната жалба, че окръжният съд не е съобразил решение №100/03.06.1995г. на Габровски районен съд, тъй като със същото е отменено наказателното постановление за незаконно строителство, което е неотносимо към установения статут на строежа.Ирелевантни са и доводите, че поисканото разрешение за строеж е следствие от необходим неотложен ремонт, поради наводнение на приземния етаж на сградата. Нормата на чл.148,ал.7 ЗУТ не визира разграничение, в зависимост от вида на строителството и причините, довели до необходимост от разрешение за нов строеж в имота.

С оглед на така установеното, констатациите на окръжния съд за законосъобразност на атакуваната заповед на началника на РДНСК, с която е потвърден отказа на гл. архитект на О. Г. за издаване на разрешение за строеж в УПИ ХІV-370,кв.110 са обосновани и законосъобразни и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение като неоснователна.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 39/18.04.2007 г., постановено по адм. д. №110/2006 г. на Габровски окръжен съд. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Д. Й. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Г. А./п/ Г. С. Г.С.