Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на М. В. М. от гр. С. срещу решение № 159/03.04.2012 г., постановено по адм. дело № 372/2011 г. по описа на Великотърновския административен съд, с което е отхвърлена жалбата му против РА № 1200/1001767/09.12.2010 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП – гр. В. Т., потвърден с решение № 146/18.03.2011 г. на директора на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” – гр. В. Т. при ЦУ на НАП, с което е определен данък по чл. 35 ЗОДФЛ отм. за 2006 г. в размер на 23 781,37 лв. и лихви в размер на 11 113,18 лв. Обжалва се решението и в частта за разноските, които са в тежест на жалбоподателя в размер на 1 147 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съдът не е събрал и обсъдил всички съществуващи и относими към предмета на доказване писмени доказателства. Твърди, че не са изпълнени указанията, дадени от директора на ДОУИ в отменителното решение, с което е отменил предходен РА № 1200900217/06.11.2009 г. и е върнал преписката за нова ревизия за данъчен период на 2006 г. Изложени са оплаквания, че такова възражения касаторът е въвел още в жалбата си по административен ред. Като пропуск касатора изтъква, че предходният ревизионен акт и отменителното решение на директора на ДОУИ не са приложени по делото и във връзка с това не са и обсъдени от съда и затова съдът е разгледал делото при неокомплектована преписка. Изложени са оплаквания в касационната жалба, че не е следвало ревизията да се извърши по реда на чл. 122, ал. 1, т. 1 и 7 ДОПК, тъй като липсват посочените основания. В тази връзка излага доводи, че като физическо лице той не е длъжен да води счетоводство и към 2006 г., когато е ревизиран не е бил длъжен да декларира получен заем, който не представлява и облагаем доход. Излага доводи по повод невъзприемането от съда, че е получил заеми от Р. А.а Недялкова, М. А. Т. и „Аркон Си 2005” ЕООД. Касаторът се оплаква, че в съдебното решение неправилно съдът е приел за недоказани като разполагаеми парични средства посредством изплатени печалби от „Еврофутбол” ЕООД. Твърди, че презумпцията за укрити приходи е немотивирана и необоснована, като събраните доказателства и данните от липсващата преписка са достатъчно основание, за да се изключи наличие на подлежащ на облагане доход. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания са изложени в касационната жалба, с която се иска отмяна на съдебното решение и отмяна на ревизионния акт и заплащане на всички направени по делото разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” – гр. В. Т. при ЦУ на НАП (с променено наименование на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", считано от 01.01.2013 г. с ДВ., бр. 94/2012 г.) в депозирания по делото писмен отговор я оспорва с искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 147 лв.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, І отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:

Първоинстанционният съд въз основа на доказателствата по делото е приел, че М. М. е получавал доходи от трудови правоотношения с работодател „Аркон Си 2005” ЕООД в общ годишен размер от размер на 1 681,44 лв., а в същото време е закупил недвижими имоти в гр. С. – двуетажна жилищна сграда в кв. „Овча купел” и два апартаменти в ж. к. „Славия”, район „Красно село” общо за сумата 151 000 лв. По този повод съдът е възприел констатациите на приходите за наличие на основания по чл. 122, ал. 1, т. 1 и 7 ДОПК. Съдът не е възприел основните възражения на жалбоподателя, че е разполагал към 01.01.2004 г. с парични средства от предоставени му заеми от М. А. Т. – 50 000 евро, Р. А. Н. – 20 000 евро и „Аркон Си 2005” ЕООД – 85 000 евро. Приети са установените от приходните органи обстоятелства при извършване на ревизията, че посочените физически лица и юридическото лице не са разполагали с такива средства, за да ги дадат в заем на жалбоподателя. В тази връзка съдът е обсъдил представените договори за заем, които били оспорени от ответника и е открито производство по оспорването им по чл. 193, ал. 3 ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК. По този повод е назначена и изслушана от съда и съдебно-графологическа експертиза, която е установила, че подписът за заемополучател върху договорите е на жалбоподателя, а единствено М. Т. като свидетел по делото е потвърдила, че е подписала договор за заем с жалбоподателя. Относно размера на сумата обаче съдът е изложил мотиви, че не може със свидетелски показания този факт да се установява – аргумент от чл. 164, ал.1, т. 3 ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК. Относно твърденията на жалбоподателя, че е получавал средства от залагания на „Еврофутбол” съдът не ги е кредитирал. Обсъдени са в мотивите на обжалваното съдебно решение начинът на залаганията на тази игра и изплащането на печалбите, което се извършва от обслужващата дейността на „Еврофутбол” ООД банка „Юробанк И Еф Д. Б.” АД срещу предоставянето на т. нар. искова форма в съответния букмейкърски пункт. От представената пред съда счетоводна справка за изплатени печалби на приносител, издадена от „Еврофутбол” ООД е установено, че на М. М. за изплащани суми за периода 16.04.2004 г. – 24.06.2005 г. в общ размер от 76 363,75 лв., като съдът е направил извод, че това е ставало на части през продължителен период от време преди ревизираната 2006 г., което според съда предполага, че или усвоените суми са харчени от жалбоподателя или са съхранени, но такива доказателства не били представени. Затова според съда посочената сума не може да се приеме, че представлява начално салдо за 2006 г. Прието е, че извършените разходи, дори и в размер на обичайните такива за живот и издръжка, както и за закупуване на стоки, несвързани с обичайните разходи не се обяснява по друг начин, освен с наличието на недекларирани доходи и затова правилно е прието от приходните органи наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 1 и 7 ДОПК и правилно били определени относимите критерии по отношение на жалбоподателя при извършения анализ по чл. 122, ал. 2,. 1, 3, 4, 8 и 16 ДОПК – вида и характера на осъществяваната дейност, платени данъци, движението и остатъците по банковите сметки на лицето, официалните документи и документи с достоверни дати, брутните приходи/доходи и обичайния размер на разходите за живот, издръжка, обучение и лечение, както и транспортни и дневни при пътуване в страната и чужбина. Въз основа на това съдът е приел, че правилно приходните органи са установили превишение на разходите над приходите в размер на 100 067,27 лв., която сума представлява данъчната основа за облагане и определения данък по чл. 35 ЗОДФЛ отм. за 2006 г. в размер на 23 781,50 лв. Обжалваното решение е правилно постановено.

Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че правилно ревизията е извършена по особения ред по чл. 122 и сл. от ДОПК, поради установено превишение на разходите над приходите, което е основание за облагане по аналог по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК.

Правилно в обжалвания съдебен акт е извършена преценка на доказателствата, въз основа на които съдът е направил и законосъобразни изводи, че доходите на касатора са от трудови възнаграждения в „Аркон Си” ЕООД в размер на 1 681,44 лв. при наличие на четиричленно семейство с две непълнолетни деца. В същото време по безспорен начин е установено, че през 2006 г. касаторът е закупил 4 бр. недвижими имоти в гр. С. – два апартамента и една двуетажна жилищна сграда. Недоказани са останали твърденията на касатора, че за да закупи тези имоти е ползвал парични средства, които са му дадени в заем – от „Аркон Си” ЕООД в размер на 85 000 лв. по договор от 01.08.2005 г., от М. А. Т. в размер на 50 000 евро по договор от 04.01.2006 г. и от Р. А. Н. в размер на 20 000 евро по договор от 04.01.2006 г. Правилно първоинстанционният съд е обсъдил и преценил, че заемодателките – физически лица не са притежавали такива доходи, за да могат да дадат в заем големи парични средства. Представените с жалбата до решаващия орган по смисъла на чл. 152, ал. 2 ДОПК при административното обжалване на ревизионния акт документи на М. Т. за работата й в Италия и получаваните там доходи в среден месечен размер между 448 евро и 1435 евро за период от 2002 г. – 2005 г., предвид представени договори с италиански работодатели. От тях обаче не се установява, че Тошева към момента на сключване на договора с М. М. е притежавала свободни 50 000 евро, които да му даде в заем. За договора за заем от Р. Н., законосъобразни са изводите на съда, че няма данни заемодателката да е притежавала такива средства, които да може да даде в заем на Маринов. Относно заемът от „Аркон Си” ЕООД не се установява от представените по делото счетоводни документи по повод извършената проверка на дружеството по време на ревизията, че по счетоводните сметки и обороти няма отбелязвания за дадени парични средства в заем, а има само непогасени вземания по с/ка „Клиенти”, в която не се отчитат заемни средства, а само такива по извършени доставки. Не се установява твърдението на касатора, че е получил 85 000 лв. от „Аркон Си” ЕООД и от представените по делото ГДД по чл. 51 ЗКПО за 2005 г., както и счетоводния баланс и отчета за паричния поток.

Относно доводите на касатора за получени суми от „Еврофутбол”. Това възражение за първи път е направено от процесуалния представител на касатора в съдебното производство пред първоинстанционния съд са представени доказателства. От тях обаче не може да се направи категоричен извод, че сумите, получени от тази игра са вложени през 2006 г. при закупуването на недвижимите имоти в гр. С.. Наистина по делото са представени справки от „Юробанк и Еф Д. Б.” АД, като от едната справка се установява, че за периода 10.04.2004 г. до 24.06.2005 г. е получил общо71 683,25 лв., а от друга справка, издадена от същата банка, обслужваща „Еврофутбол” ООД за период от 01.01.2002 г. – 31.12.2010 г. Маринов е получил печалби в размер на 76 363,75 лв. Противоречието между двете справки, не дава възможност да се установи с точност какви суми и за какви периоди е получил касатора от играта Еврофутбол. От друга страна, дори да се приеме, че тези справки отразяват действителни постъпления в полза на касатора, не е установено по делото, че за ревизирания период тези суми са били в наличност и че не са похарчени през 2004 г. и 2005 г., когато са получени, предвид на обстоятелството, че те са изплащани на части. При липсата на доказателства за наличие на такива суми като начално салдо към 01.01.2006 г., правилно съдът не е дал вяра на Маринов, че е разполагал през 2006 г. с тези парични средства.

По повод оплакването, че съдът е разгледал непълна административна преписка, настоящият съд счита, че то е неоснователно. Още в ревизионният доклад приходният орган е отразил, че се касае за ревизия, вследствие отменен РА № 1200900217/06.11.2009 г. с решението на рещаващият орган и преписката е върната за нова ревизия за данък по чл. 35 ЗОДФЛ отм. за 2006 г. В нито един момент от провеждане на администартивното обжалване на РА № 1200/1001767/09.12.2010 г. пред решаващият орган по чл. 152, ал. 2 ДОПК, нито в съдебното производство касаторът не е правил такова възражение, нито е поискал окомплектоване на административната преписка. Освен това, видно от данните по делото с протокол № 1006321/25.06.2010 г. са приобщени доказателствата към ревизионния доклад на касатора относно документите, които са били събрани при предходната ревизия - стр. 81 и сл. от преписката, поради което липсата на предходния ревизионен акт не е довело до съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и впоследствие при постановяване на обжалваното първоинстанционно решение. Цитираните решения на ВАС не са постановени по идентични случаи, поради което съдът не се съобразява с тях.

С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е правилно постановено и не са налице визираните от касатора нарушения, водещи до неговата отмяна. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила – чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК.

Предвид направеното искане от ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, видно от първоинстанционното съдебно решение с него е присъдено такова в размер на 1 147 лв. и с оглед разпоредбата на чл. 161, ал. 1 ДОПК, то е за цялото съдебно производство, а не за всяка съдебна инстанция поотделно, както е за адвокатските възнаграждения.

Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, І отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 159/03.04.2012 г., постановено по адм. дело № 372/2011 г. по описа на Великотърновския административен съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Ф. Н. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ С. А./п/ И. А.а С.А.