Производството е по чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационната жалба на министъра на вътрешните работи, конституиран по реда на пар.108 от ПЗР на ЗИДЗМВР/ обн. ДВ бр.69 от 2008 г./ против решение по адм. д.№ 1611/2005 г. по описа на Софийски градски съд. Иска отмяна на решението като незаконосъобразно, защото е установено наличието на повторност на нарушението, а съгласно съдебна практика по адм. д.№ 1740/1999 г. на ВАС, ІІІ отделение, е достатъчно поне две нарушения за да е налице основание за уволнение по чл. 251, ал.1, т. 3 от ППЗМВР отм. вр. с чл. 253, ал.1, т. 5 от ЗМВР отм. .

Ответната страна А. Т. Л. оспорва чрез процесуалния си представител касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касац;ионната жалба, защото не се установява системност на дисциплинарните нарушения.

Върховният административен съд, ІІІ отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С решение от 18.07.2008 г. по адм. д.№ 1611/2005 г. по описа на Софийски градски съд е отменена като незаконосъобразна заповед № 153/ 27.01.2005 г. на Директор на Национална служба "Гранична полиция", с която на основание чл. 253, ал. 1, т. 5 от ЗМВР отм. във връзка с чл. 251, ал.1, т. 3 от ППЗМВР отм. е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на А. Т. Л.- старши граничен полицай. За да постанови този резултат, съдът е развил съображения за липсата на системност по смисъла на закона, защото административният орган се е позовал на три заповеди, с които служителят е санкциониран, една от които е отменена с решение на съда.

Решението е правилно и следва да се остави в сила.

Разпоредбата на чл. 253, ал. 1, т. 5 ЗМВР отм. предвижда, че държавните служители се освобождават от служба по...