Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на С. В.а Борисова със съдебен адрес в гр. С. чрез процесуалния й представител адв. Г. Т. срещу решение № 39/08.07.2009 г., постановено по адм. дело № 6372/2007 г. по описа на Административен съд, София-град, с което е отхвърлена жалбата й против РА № 1000152/10.08.2007 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП – гр. К., потвърден с решение №1992/27.11.2007 г. на директора на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” – гр. С. за допълнително определен данък за периода 2000 г. – 2005 г. по чл. 35 ЗОДФЛ отм. в размер на 8 289,49 лв. и лихви в размер на 5 108,41 лв., както и задължения за невнесени задължителни осигурителни вноски в размер на 3 271,20 лв. и лихви – 1 853,72 лв., патентен данък 1,30 лв. и лихви – 2,58 лв., задължения по чл. 38 ЗОДФЛ отм. в размер на 4,02 лв. и лихви – 1,71 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касаторката от събраните по делото доказателства не се установяват укрити приходи и в нарушение на закона и според нея ревизията не е следвало да бъде по реда на чл. 122 ДОПК. Твърди се в касационната жалба, че в решението си съдът неправилно е приел, че с ревизионния акт законосъобразно е определена нова данъчна основа за процесните периоди, като за всеки един от отделните пунктове относно облагането са изложени подробни оплаквания, в голямата си част са насочени не срещу първоинстанционното решение, а срещу ревизионния акт. Иска се отмяна на решението и на ревизионния акт. В съдебно заседание касационната жалба се...