Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. В. Г. от гр. Р. в качеството му на ЕТ "Вики-Д. В.", срещу решение № 1666 от 26.07.2010 г., постановено по адм. дело № 572 от 2009 г. на Административния съд – Варна, с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт № 180800448 от 01.12.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Р., частично потвърден с решение № 2-А от 03.02.2009 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. В., при ЦУ на НАП. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробни съображения, изложени в касационната жалба, касаторът моли за отмяна на обжалваното решение.
Ответникът в касационното производство - директорът на Дирекция "ОУИ" - Варна, не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, както и доказателствата по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство е бил ревизионен акт № 180800448 от 01.12.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Р., частично потвърден с решение № 2-А от 03.02.2009 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. В., при ЦУ на НАП, с който на ЕТ "Вики-Д. В." са установени задължения по ЗОДФЛ отм. за 2006 г. в размер на 20 590 лв. и за 2007 г. по ЗДДФЛ в размер на 237,78 лв. заедно със съответните лихви за забава, както и вноски по ЗЗО за 2003 година. Същият е издаден в резултат на осъществена ревизия на лицето за определяне на задълженията за данък върху доходите на физическите лица за периода 1.01.2006-31.12.2007 г., както и за определяне на вноски за здравно осигуряване в периода 01.01.2000-31.03.2008 г., като е реализирана по реда на чл. 122, ал. 1, т. 1-2 от ДОПК поради наличие на обстоятелствата, визирани в тези разпоредби, а именно неподаване до започването на данъчната ревизия на декларация по чл. 41 от ЗОДФЛ за 2006 г. и по чл. 50 ЗДДФЛ за 2007 г., както и наличие на данни за укрити приходи или доходи за ревизираните периоди. Данъчната основа е формирана по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, като е направен анализ на относимите за случая обстоятелства, определени в нея. В мотивите на решението е посочено, че направените констатации в РА, издаден по реда на чл. 122 от ДОПК, се считат за верни до доказване на противното на основание разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ДОПК, поради което жалбоподателят е носил доказателствената тежест за оборване на тези констатации. За да отхвърли жалбата на ревизираното лице, съдът е приел, че от лицето не са били представени доказателства, оборващи констатациите на приходния орган, и правилно са били определени размерите на установените по реда на чл. 122, ал. 2 вр. ал. 1 от ДОПК данъчни основи в размера на констатираните надвишения на извършените разходи над получените от жалбоподателя парични средства.
Така постановеното решение е правилно. Съдът е изяснил делото от фактическа страна, обсъдил е подробно събираните по делото доказателства и доводите на страните, въз основа на които е достигнал до обосновани изводи, които се споделят и от настоящата инстанция. Възраженията, които се повдигат с касационната жалба, са същите, които са поддържани и пред първоинстанционния съд, който ги е разгледал и е изложил подробни мотиви за това, които не следва да се преповтарят.
Правилни са изводите на съда, че в случая са били налице основанията за определяне на данъчната основа по реда на чл. 122 ДОПК, предвид установените факти и обстоятелства, даващи основание да се приеме, че са налице укрити приходи за извършени от касатора услуги - транспортни услуги и такива по предоставяне на самолетни билети до Р. Г.. Ревизията е извършена на основание чл. 122 и сл. ДОПК като ревизия при особени случаи и е спазена предвидената от закона процедура за преминаване и извършване на ревизии по реда на чл. 122 ДОПК - връчване на уведомление и предоставяне на възможност за сочене на доказателства. Спазени са и критериите за определяне на данъчната основа съгласно чл. 122, ал. 2 ДОПК, която е съобразена и с приложимия материален закон - ЗОДФЛ, съответно ЗДДФЛ, за данъчните задължения за 2007 година. Неоснователно е възражението в касационната жалба, според което приложимият закон за формиране на данъчната основа и определяне на данъка се явява ЗКПО, предвид препращащата норма на чл. 21 от ЗОДФЛ, съответно чл. 26 от ЗЗДФЛ, тъй като в чл. 122 от ДОПК е предвиден специален ред за определяне на данъчната основа, поради което в случая правилно ревизиращите органи са определили размера й именно по този ред.
В хода на съдебното производство съдът правилно е разпределил доказателствената тежест, като е приел, че в тежест на органите по приходите е да установят алтернативното наличие на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК за облагане по аналог и определяне на различна данъчна основа по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК, а в тежест на ревизираното лице е да установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдените от него фактически констатации, оборващи тези по РА, тъй като за последните на основание чл. 124, ал. 2 ДОПК има законово установена презумпция за вярност. Съдът е извършил подробен анализ на събраните по делото доказателства, сочещи наличието на укрити приходи от ревизираното лице - обяснения от трети лица, които са ползвали услугите на ЕТ "Вики-Д. В.", както и официални документи - справки от ОДП - Русе, за броя лица, влезли и излезли с ревизираното лице от и в територията на страната. От материалите по делото се установява, че в хода на ревизията са изпратени 111 бр. ИПДПОЗЛ на лица, за които е имало данни, че са били превозвани от ревизираното лице, 16 от които са отговорили чрез писмени обяснения, че са предоставили парични средства. Съдът е съобразил и обстоятелството, че тези 16 лица, дали писмени обяснения, са различни от други 19 лица по прокурорската преписка, които също са дали обяснения в смисъл, че са заплащали за извършените услуги. От тези доказателства съдът е направил обоснован извод за наличие на укрити приходи на ЕТ "Вики-Д. В." във връзка с осъществявана от него транспортна дейност.
По отношение на възражението на касатора относно изчисленията на необходимо присъщите за дейността разходи при определяне на данъчната основа настоящата инстанция споделя изложеното в мотивите на обжалваното решение. Обосновано и при обсъждане на останалите доказателства по делото съдът не е кредитирал заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза в частта относно изчисленията за разходи за гориво и разходи за издръжка в страната и за командировки, които се различават от установеното в хода на ревизията, тъй като то не е основано на представени от ревизираното лице разходооправдателни документи, поради което констатациите в експертизата в тази част не опровергават установеното в хода на ревизията.
Следва да се посочи, че в тези случаи безспорно данъчната основа се различава от действителната такава, но от значение е това различие да бъде минимално и данъчната основа да се приближава максимално до обективната истина. Освен това следва да се посочи, че касаторът не е опровергал фактическите констатации в РА, тъй като не е ангажирал никакви доказателства, установяващи различен размер на данъчната основа, а съгласно чл. 124, ал. 2 ДОПК в производството по обжалване на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 фактическите констатации в акта се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК е подкрепено със събраните доказателства.
Предвид това решението е правилно в тази обжалвана част и следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - първо отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1666 от 26.07.2010 г. по адм. дело № 572 от 2009 г. на Административния съд - Варна.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ В. К. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ М. Д./п/ Е. М. В.О.