Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Подадена е касационна жалба от „Н”ООД гр. С. З. против ревизионен акт № 2461421/31.01.2007г. , издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. С. З., потвърден с решение № 298/26.03.2007г. на директора на дирекция „ОУИ” гр. П.. Осъдил е жалбоподателя да заплати на дирекция „ОУИ” юрисконсултско възнаграждение в размер на 1758,48 лв. За да постанови това решение първоинстанционният съд е приел, че обжалвания ревизионен акт е законосъобразен в частите, в които не е признато право на приспадане на данъчен кредит на „Н”ЕООД, „Т”ЕООД и „В”ЕООД през данъчни периоди на 2004г. и 2005г., както и в частта, с която е извършено увеличение на финансовия резултат за 2004г. и 2005г. и са определени съответните данъчни задължения.

Относно правото на данъчен кредит в размер общо на 1903,96 лв. по 4 бр. фактури, издадени от „К”ЕООД през данъчни периоди м. 03, 08 и 09/2004г. и м. 08/2005г. за доставка на рекламни тениски, рекламни блузи, панталони, якета, съдът е приел, че не е доказано, че закупените от ревизираното дружество облекла са специални работни облекла за предоставяне на работниците и служителите на основание чл. 284 и чл. 285 от глава 13 от Кодекса на труда /КТ/, поради което не е налице основание за ползване право на данъчен кредит по чл.64,ал.5,т.1 ЗДДС и чл.66,ал.1,т.2 ППЗДДС. Посочил е, че не са изпълнени изискванията на Наредбата за безплатно работно и униформено облекло и затова не е налице и основание по чл. 64,ал.5,т. 2 ЗДДС, тъй като на работниците не е предоставено безплатно работно облекло. Въпреки че е представен протокол от 05.02.2004г., според който е взето решение на работниците да бъде предоставено работно облекло, то в списъка за получено работно облекло и тениски не се съдържа информация за вида на облеклото, неговия брой по видове, периода за който е...