Производство по чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс/АПК/ вр. чл.160 ал.6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс/ДОПК/.

Образувано по касационна жалба на EТ”А. Б.” с. Б., общ.Мадан, представляван от А. А. Б., против Решение №873 от 05.08.2008г. на Административен съд гр. П. по адм. д.№564 по описа за 2007г., с което като неоснователна е отхвърлена жалбата на касатора против ревизионен акт/РА/ №2160484/19.02.2007г. на орган по приходите при ТД на НАП Смолян, потвърден с Решение №371/16.04.2007г. на Директора на Дирекция „О”ООД. При ревизията, като е отчетено безспорното обстоятелство, че стойността по фактурите е платена на доставчиците по банков път, както е отбелязано и във фактурите, е прието, че доколкото те не са придружени с фискален бон от електронен апарат с фискална памет/ЕКАФП/, нарушено е изискването на чл.23 от Наредба №4/1999г. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти и е осъществен съставът на чл.23 ал.2 т.10 ЗКПО отм. за увеличаване на ФР за периодите с разходи, които задълженото лице не може да докаже документално, включително с касов бон от ЕКАФП. Съдът е изложил пространни мотиви относно реалността на доставките, по които е отказано признаване на разход, без това обстоятелство да е било спорно. Правилно решаващият съдебен състав се е позовал на чл.23 ал.1 от цитираната Наредба, съгласно който лицата по чл.2 ал.1 и 2 от Наредбата са длъжни да издават фискална бележка за всяка извършена от тях продажба, за която заплащането не се извършва по банков път, независимо от документирането с първичен счетоводен документ. За всяка продажба на течни горива чрез средства за измерване на разход се издава фискална бележка от ЕСФП, включително за платените по банков път. Не е спорно, че обсъжданите суми са платени по банков път на доставчиците и не са придружени с фискални бележки. Според твърденията на ревизираното лице, доставчикът му е субект по чл.2 от Наредбата, тъй като...