О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 2150София, 09.07.2025 година

Върховен касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на единадесети юни две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ:ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

ИВО ДИМИТРОВ

изслуша докладваното от съдия К. Е. ч. т. д. № 1163/2025 година

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „М. Г. ООД, [населено място] срещу разпореждане № 1533 от 17.04.2025 г. по в. гр. д. № 2616/2024 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е върната подадената от дружеството касационна жалба срещу постановеното по същото дело решение № 265 от 11.03.2025 г. на основание чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 2 ГПК.

Частният жалбоподател моли за отмяна на атакуваното разпореждане като неправилно. Оспорва извода, че делото е търговско и следователно постановеното въззивно решение не подлежи на касационен контрол на основание чл. 280, ал. 3 ГПК с оглед цената на предявения иск. Счита този извод за неправилен, тъй като се основава единствено на търговското качество на една от страните по договора за наем, без да бъде взет предвид предметът на правния спор и приложимите към него нормативни актове. Поддържа становище, че предявеният иск е с предмет защита на нарушено материално право, уредено в гражданското законодателство – ЗЗД, ЗДС и ППЗДС, и доколкото същото не попада в хипотезите по чл. 365 ГПК, нито се регулира от нормите на търговското право, делото следва да бъде квалифицирано като гражданско.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:

Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

За да върне касационната жалба на „М. Г. ООД, [населено място], решаващият състав е приел, че същата е недопустима, тъй като въззивното решение е постановено по иск, чиято цена е под установения в чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК за търговските дела минимален размер до 20 000 лв. Търговският характер на делото е обоснован с това, че страна-носител на съществената престация по процесния договор за наем е търговец и че с оглед характеристиката му и уговорения начин на ползване, имотът е нает с цел осъществяване на търговска дейност от наемателя.

Обжалваното разпореждане е правилно.

Извършената от въззивния съд преценка във връзка с допустимостта на касационното обжалване е в съответствие с императивното изискване на чл. 280, ал. 3 ГПК и формираната по приложението му практика на Върховен касационен съд.

С. Т. решение № 3/2019 от 23.02.2022 г. на ОСГТК, търговски са делата, които имат за предмет търговски спор, произтичащ от търговска сделка, определена като такава по критериите в чл. 286, ал. 2, вр. чл. 1, ал. 1 ТЗ (абсолютни търговски сделки) или чл. 286, ал. 1 и ал. 3 ТЗ (относителни търговски сделки); останалите спорове, изрично изброени в чл. 365 ГПК; споровете с предмет обезпечителни права, отнасящи се до търговска сделка, както и тези при които е налице функционална обвързаност между предмета на правния спор с търговското качество на страните или с търговска сделка.

В настоящия случай търговският характер на делото произтича от това, че негов предмет е вземане по търговска сделка, определена като такава с оглед качеството на една от страните – търговец, и презумпцията по чл. 286, ал. 1 ТЗ поради свързаността на сделката с упражняваното от нея занятие. Този извод следва както от липсата на доказателства, опровергаващи презумпцията на чл. 286, ал. 3 ТЗ, така и от съдържанието на процесния договор, в който е посочено, че отдаденият под наем имот – едноетажна сграда със складови помещения и търговска площ, с предназначение търговски обект, може да се използва само за търговски обект.

Поради това, меродавна за допустимостта на касационния контрол върху въззивното решение е предвидената в чл. 280, ал. 3 ГПК цена на иска 20 000 лв., а не 5 000 лв., както правилно е приел въззивният съд.

Не може да бъде споделено становището на частния жалбоподател, че в случая делото е гражданско, тъй като възникналото между страните правоотношение по договор за наем не се регулира от нормите на търговското право, а от специален закон, уреждащ реда и начина за отдаване под наем на имоти, държавна собственост – от Закона за държавната собственост и правилника за неговото прилагане.

Както е прието в цитирания по-горе тълкувателен акт: В отношенията между търговци или когато едната страна е търговец, са приложими и уредените в ЗЗД договори (вкл. и по силата на препращащата норма на чл. 288 ТЗ), които са част от гражданското право; Когато предмет на съдебен спор са правоотношения, породени от такъв договор, включително и договор за изработка по чл. 258 ЗЗД, независимо за извършването на какъв вид дейност се е задължил изпълнителят, видът на делото следва да се определи в зависимост от това дали сделката е търговска по смисъла на чл. 286, ал.1 и ал. 3 ТЗ.

Преценката на въззивния съд е изцяло съобразена с посочената задължителна съдебна практика. Ето защо, постановеното от него разпореждане следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1533 от 17.04.2025 г. по в. гр. д. № 2616/2024 г. на Пловдивски окръжен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЧЛЕНОВЕ: