О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 228

гр.София, 29.03.2022 г.

Върховният касационен съд на Република България,

четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на

двадесет и първи март две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Василка Илиева

ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев

Ерик Василев

като разгледа докладваното от Борис Илиев гр. д.№ 3509/ 2021 г.

за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по жалби на Х. А. М. и на Прокуратура на Република България /ПРБ/ срещу въззивно решение на Варненски апелативен съд № 260071 от 13.05.2021 г. по гр. д.№ 55/ 2021 г., с което частично е отменено и частично е потвърдено решение на Добрички окръжен съд по гр. д.№ 277/ 2020 г. и като краен резултат ПРБ е осъдена да заплати на Х. М. сумата 30 000 лв – обезщетение за неимуществени вреди от нарушаване на правото му на разглеждане и решаване в разумен срок на образувано наказателно производство по сл. д.№ 1/1991 г., понастоящем преобразувано в ДП № ІІ-048/ 1999 г. на Военно окръжна прокуратура – София, на основание чл.2б ЗОДОВ, като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 120 000 лв.

Ищецът Х. М. обжалва въззивното решение в частта, отхвърляща предявения иск за обезщетяване на неимуществени вреди за разликата над 30 000 лв до 120 000 лв. В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 повдига правни въпроси, които при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк. д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, следва да бъдат уточнени и синтезирани в следния смисъл: при въведено оплакване във въззивната жалба за определен несправедливо висок размер на обезщетение за неимуществени вреди, без конкретно изложени обстоятелства, може ли въззивният съд да намали този размер, преценявайки установените обстоятелства и това нарушава ли принципите на състезателност, равнопоставеност и диспозитивност; длъжен ли...