О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№176

гр. София, 29.03.2022 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 16 март, две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ

ПЕТЯ ХОРОЗОВА

като изслуша докладваното от съдия Б. Б. търговско дело №1258/21 г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от страна „БС ИНВЕСТ 77“ ООД , ЕИК:[ЕИК] срещу решение №100228 от 18.08.2020 г., постановено от АС-В.Търново по в. т.д. №42/2020 г., с което, след отмяна изцяло на първоинстанционното решение № 561 от 06.12.2018 г. на ОС-В. Т. по т. д. № 32/2018 г, въззивният съд е постановил друго, с което е обявил за недействителни, на основание чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ, по отношение кредиторите на несъстоятелността на „НОВЕ-ПЕТКОВ“ ЕООД– в открито производство по несъстоятелност на договор за покупко-продажба на недвижим имот, оформен в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 155 том І, рег. № 1136 дело № 95 от 20.02.2015 г. на нотариус Л. А. , с рег. № 294 по регистъра на НК, с район на действие – РС-гр. Свищов, вписан в Службата по вписвания – [населено място] , с вх. рег. № 438/ 23.02.2015 г., с който продавачът „НОВЕ-ПЕТКОВ” ЕООД е прехвърлил възмездно, срещу заплащане на сумата 61 000 лева, платими по банков път до 10.03.2015 г., на купувача „БС ИНВЕСТ 77” ООД, собствения недвижим имот, представляващ 712/ 11500 идеални части от ПИ с идентификатор 65766.704.34, с площ от 998 кв. м., с адрес: [населено място] ул.“33 ти Свищовски полк” № 108, с четири сгради в него с идентификатори: 65766.704.34.3 – със застроена площ 131 кв. м.; 65766.704.34.4 – със застроена площ 179 кв. м.; 65766.704.34.5 – със застроена площ 43 кв. м.; 65766.704.34.6 – със застроена площ 110 кв. м., като стойността на земята е 3 800 лева, а на сградите – 57 200 лева, при данъчна оценка на имота – 59 648,20 лева, , като е осъдил втория ответник „БС ИНВЕСТ 77“ ООД да предаде владението на върху имота.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за противоречие с материалния закон и необоснованост.

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че са налице предпоставките по чл.280 ал.1,т.1 и т.3 и ал.2 ГПК.

От страна на ответника по касационната жалба и ищец по исковете, синдика на „НОВЕ-ПЕТКОВ“ ЕООД– в открито производство по несъстоятелност, не е постъпил писмен отговор.

Приложената по делото „насрещна“ КЖ от страна на „НОВЕ-ПЕТКОВ” ЕООД чрез управителя му, е била върната, поради неотстранени нередовности с разпореждане от 11.02.2021 г. на въззивния съд, което е било потвърдено от ВКС с определение №345/29.06.2021 по ч. т.д. № 1257/21 на Второ т. о.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.

За да постанови обжалваното решение, с което е счел за основателни така предявените обективносъединени искове, съставът на въззивния съд се е позовал на следното:

С решение № 71/ 02.03.2017 г., постановено по т. д. № 49/ 2016 г. по описа на Великотърновския Окръжен съд, състав на съда по несъстоятелността е обявил неплатежоспособността на длъжника „НОВЕ-ПЕТКОВ” ЕООД ЕИК[ЕИК], с начална дата - 15.12.2014 г.; открил е производство по несъстоятелност на длъжника; назначил е временен синдик; постановил е обща възбрана и запор върху имуществото на длъжника и е определил дата на първото събрание на кредиторите . С определение от 04.10.2017 г. съдът по несъстоятелността е назначил за постоянен синдик на длъжника Т. Н. А., който, в това му качество, е предявил процесните искове.

С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 155 том І, рег. № 1136 дело № 95 от 20.02.2015 г. на нотариус Л. А. , с рег. № 294 по регистъра на НК, с район на действие – РС-гр. Свищов, вписан в Службата по вписвания – [населено място] , с вх. рег. № 438/ 23.02.2015 г., продавачът „НОВЕ-ПЕТКОВ” ЕООД е прехвърлил възмездно, срещу заплащане на сумата 61 000 лева, платими по банков път до 10.03.2015 г., на купувача „БС ИНВЕСТ 77” ООД, собствения недвижим имот, представляващ 712/ 11500 идеални части от ПИ с идентификатор 65766.704.34, с площ от 998 кв. м., с адрес: [населено място] ул.“33 ти Свищовски полк” № 108, с четири сгради в него с идентификатори: 65766.704.34.3 – със застроена площ 131 кв. м.; 65766.704.34.4 – със застроена площ 179 кв. м.; 65766.704.34.5 – със застроена площ 43 кв. м.; 65766.704.34.6 – със застроена площ 110 кв. м., като стойността на земята е 3 800 лева, а на сградите – 57 200 лева, при данъчна оценка на имота – 59 648,20 лева.

Според съда, основателността на отменителния иск по чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ предполага наличието на възмездна сделка, извършена в срок до две години преди подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ, но не по-рано от датата на неплатежоспособността, като даденото по сделката значително надхвърля по стойност полученото по нея. В случая, според съда, се установява, че атакуваната сделка е възмездна, и е била извършена в т. нар. „подозрителен период” по чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ – на 20.02.2015 г., т. е. в рамките на две години преди подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ – подадена на 19.04.2016 г., но не по рано от датата на неплатежоспособност – определена в решението за откриване производство по несъстоятелност на 15.12.2014 г.

За спорно между страните е прието, дали даденото по сделката значително надхвърля по стойност полученото по нея, т. е. наличието на нееквивалентност на насрещните престации по възмездната сделка.

В тази връзка, за установяване действителното състояние на процесните сгради към датата на сключване на договора за покупко-продажба, по искане на ответника са били допуснати от съда до разпит двама свидетели при условията на довеждане, от показанията на които, според съда, се установявало, че сградите са били в лошо функционално състояние – стари прозорци, порутени мазилки, с течове по покрива, мазилките били обрушени, сградата се състояла от три помещения, като част от стените били разбити, съборени. С оглед на направените характеристики на процесните сгради в двете заключения на вещите лица, които съвпадат помежду си, въззивният съд е направил извод, че сградите не са били в много лошо състояние, което да е наложило тяхното първоначално укрепване, а след това и цялостно отремонтиране, както се твърди в отговора на исковата молба от ответника „БС Инвест 77” ООД, като не е кредитирал дадените в тази насока свидетелски показания.

При определянето на пазарната цена на процесния имот към 20.02.2015 г., съдът се е основал на данните, дадени от вещото лице М. , в изготвеното от нея първоначално заключение. За дворното място вещото лице е посочило, че представлява съсобствен парцел с равен терен и много добра транспортна достъпност, намиращ се на изхода на града, на пътя Свищов-Русе, като дворът е ограден с масивна ограда, благоустроен е с вътрешни пътища и бетонови площадки, граничи от три страни с улици, наличие на В и К и ел. комуникации. При изготвяне на оценката вещото лице е взело предвид и извършило сравнение с три обекта, в които може да се развива производствена дейност, както в процесния имот. За земята е определило цена от 38 лева за 1 кв. м. или 27 056 лева за 712 кв. м., при използване метода на сравнението, а за сградите, с обща застроена площ от 463 кв. м., цена от 63 061 лева, при използване методите на вещната стойност, на прихода и на сравненията, или обща цена на процесния недвижим имот от 90 117 лева. Съгласно това заключение, разминаването в стойността на престациите е 32,31%, т. е., според съда, то е значително.

За да определи пазарната цена на процесния имот към същата дата, вещото лице Л. , в изготвеното от нея повторно заключение, е направило оценка на дворното място и на сградите в него. За дворното място вещото лице е посочило, че същият е равнинен, захранен с В и К и ел. мрежи, с развита инженерна инфраструктура около имота, с изпълнени огради и настилки, които са в незадоволителна експлотационно състояние. При изготвянето на оценката вещото лице е извършило сравнение с множество имоти, групирани в девет точки в заключението, включително и такива, чиято продажба е била извършена с постановление на съдебен изпълнител. За земята е определило цена от 20 лева за 1 кв. м. или 14 200 лева за 712 кв. м., а за сградите, с обща застроена площ от 463 кв. м., цена от 57 400 лева, при използване на методите на вещната стойност, на приходната стойност и на пазарните аналози, или обща цена на процесния недвижим имот от 71 600 лева. Съгласно това заключение, разминаването в стойността на престациите е 14,80%, т. е. , според съда, също е значително.

От изложеното съдът е направил извод, че е налице нееквивалентност на насрещните престации, като даденото значително надхвърля по стойност полученото, поради което е осъществен състава на чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ и предявеният иск на това правно основание е основателен и следва да се уважи. С оглед уважаването на този иск е уважен и искът по чл. 34 от ЗЗД за връщане на имотите във фактическа власт на ищцовата страна, като ответникът „БС ИНВЕСТ 77“ ООД, в чието владение се намира процесният недвижим имот, следва да бъде осъден да го върне в масата на несъстоятелността на длъжника „НОВЕ-ПЕТКОВ” ЕООД/н/.

В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване от страна на касатора се сочат като обуславящи изхода по спора следните правни въпроси: 1. следвало ли съдът при произнасянето си по иска по чл.647 ал.1,т.3 ТЗ да се произнесе с два различни диспозитива по отношение на сградите и земята, с оглед чл.63 ал.2 ЗС, която предвижда, че собственикът на земята може да прехвърли, отделно от нея, собствеността върху вече съществуващата постройка. Основава се на противоречие с ТР№28 от 04.03.1063 по гр. д. №12/63 на ОСГК на ВКС , 2. Допустимо ли е противоречие на мотивите и диспозитива на съдебното решение, доколкото в мотивите е прието, че даденото значително надвишава полученото при разлика от 10-15% , а съдът приема, че и при 14,80 % -това е налице, 3. Допустимо ли е едновременно кредитиране на първоначална и повторна експертиза, при съществена разлика в стойността на пазарната цена на имота, 4. Правилно ли е, въззивният съд да квалифицира правно вторият иск по чл.34 ЗЗД, при положение, че в доклада, изготвен от първоинстанционния съд не е дадена изобщо правна квалификация на този иск.

Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т. т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора.

По така формираните критерии, от които ВКС следва да се ръководи при дискреция по реда на чл.288 ГПК, следва изводът, че въпрос № 1 не се явява от значение за изхода по конкретния спор, доколкото първо: при уговаряне на цената в процесната покупко-продажба страните са я уговорили общо, а не за всеки един от обектите в имота поотделно и второ: така соченият от касатора правен въпрос не се явява от значение за изхода по конкретното дело, тъй като отговорът му не е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора/ подобни доводи изобщо не са навеждани в хода на процеса и съдът не се е занимавал с отговор на въпроса/.Ето защо, по този въпрос не е налице първата предпоставка за допускане до касация: формулиран от страната обуславящ изхода на спора правен въпрос, който да се постави на преценка по допълнителните критерии за допускане на касация, съгласно чл.280 ал.1, т. т. 1-3 ГПК.

Останалите въпроси са изцяло по правилността на обжалваното решение и по-точно касаят неговата обоснованост / въпрос № 2 / и процесуална законосъобразност-въпроси №3 и №4/. Тази преценка е извън компетентността на съда в производството по чл.288 ГПК, в която ВКС е обвързан от критериите по чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК и не разполага с възможност да се произнася извън тях, т. е. директно по основанията по чл.281 т.3 ГПК, без преди това, подалият КЖ да е обосновал наличие на някое от основанията за допускане до касация, обосновавайки искане за тълкуването на определена правна разпоредба, с оглед изясняване на съдържащата се в нея правна норма. Следователно оплаквания за неправилност на обжалваното пред ВКС въззивно решение не водят автоматично до допускане на касационно обжалване - в тази насока са мотивите по т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г.

По отношение на позоваването на очевидна неправилност като основание за допускане на касационно обжалване, настоящият състав на ВКС,Второ т. о. намира за установено следното:

За да е налице очевидна неправилност по смисъла на съдържанието на това понятие в чл.280 ал.2 ГПК е необходимо да е налице постановен правораздавателен акт, с който законът е приложен в неговия обратен, т. е. противоположен смисъл или е приложена несъществуваща или отменена правна норма или при произнасянето си съдът да е допуснал явна необоснованост на съдебния акт, вследствие на грубо явно нарушение на правилата на формалната логика. Във всички случаи, за да е очевиден подобен порок, то това следва да се установява в самия акт, без да е необходим допълнителен анализ и нова преценка на събраните по делото доказателства за приетите като установени факти.

В случая наличието на такъв недостатък не се обосновава по отношение на горепосочените оплаквания, доколкото последните изискват допълнителна преценка на фактическия и доказателствен материал и на смисъла на съдържанието на съответните правни разпоредби и следователно не се съотнасят към очевидност на твърдяната неправилност.

Водим от изложеното настоящият състав на ВКС, Второ т. о. на ТК счита, че не е налице основание за допускане до касация, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №100228 от 18.08.2020 г., постановено от АС-В.Търново по в. т. д. №42/2020 г.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.