Р Е Ш Е Н И Е

№ 31

София, 29.03. 2022 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в откритото заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Марков

ЧЛЕНОВЕ: Ирина Петрова

Д. Д.

при секретаря И. А. …..……. и с участието на прокурора…………..………………...., като изслуша докладваното от съдията Е. М. т. д. № 1909 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

С определение № 60663/3.ХІІ.2021 г., постановено по настоящето дело, касационният контрол по отношение атакуваната от софийското „Д. Е. Холдинг“ АД /ЕИК[ЕИК]/ част от въззивното решение № 2633/28.ХІ.2019 г. на САС по т. д. № 2078/2018 г. - за уважаването на предявен от двамата постоянни синдици на банка в несъстоятелност иск с правно основание по чл. 59, ал. 5 ЗБН, е бил допуснат в хипотезата по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК: предвид констатирана очевидна неправилност на този съдебен акт по съществото на спора, като издаден extra legem, а именно въз основа на несъществуваща правна норма.

Оплакванията на този търговец настоящ касатор са били за наличието на пороци в атакуваната част на въззивното решение, в които се обективират касационните отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Поради това „Д. Е. Холдинг“ АД-София е претендирало частичното му отменяване и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който – като неоснователен и недоказан - да бъде отхвърлен предявеният от синдиците на „КТБ“ АД (н.) иск с правно основание по чл. 59, ал. 5 ЗБН, като в полза на дружеството касатор бъдат присъдени направените от него разноски „за водене на делото в двете инстанции“.

В откритото съдебно заседание пред настоящата инстанция касаторът „Д. Е. Холдинг“ АД е заявил чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК, че поддържа жалбата си и претендира отменяване на въззивното решение в частта му за уважаване на иска на синдиците с правно основание по чл. 59, ал. 5 ЗБН, като делото бъдело върнато за ново разглеждане от друг състав на САС или, алтернативно - решено от ВКС с отхвърлянето на тази искова претенция, вкл. ведно с присъждане в тежест на синдиците на „КТБ“ АД на разноски, направени от този търговец за касационното и за въззивното производство.

Двамата ответници по касация /постоянни синдици на „КТБ“ АД (н.)/ са изразили чрез техния процесуален представител по пълномощие от САК становище за потвърждаване на въззивното решение в атакуваната негова част по иска с правно основание по чл. 59, ал. 5 ЗБН, инвокирайки доводи, че макар същото да е било постановено въз основа на норма, надлежно обявена за противоконституционна от Конституционни съд на Р. Б. крайният извод на въззивния съд за относителна недействителност на процесното прихващане от 17.Х.2014 г. бил правилен: като съобразен с точния смисъл на разпоредбата на чл. 59, ал. 5 ЗБН в редакцията й към датата 28.ХІ.2014 г. Обстойно мотивирани съображения в подкрепа на това тяхно становище, но също и по съществото на всеки от двата евентуално съединени иска с правно основание по чл. 59, ал. 3 ЗБН и съответно - чл. 59, ал. 2 ЗБН, двамата постоянни синдици на „КТБ“ АД (н.) изразили и в писмена защита по делото, изготвена от процесуалния им представител от САК. В същата се инвокират доводи, че следвало да се приеме, че „обективно“, преди датата на постановяване на решението по чл. 13 ЗБН за откриване на производството по несъстоятелност на „КТБ“ АД, не би могло да възникне, респ. да бъде упражнено, потестативното право по чл. 59, ал. 5 ЗБН, доколкото преди този момент в правния мир не съществува нито фигурата на синдика, нито фигурата на кредиторите на несъстоятелността на банката, а също и „маса на несъстоятелността“, а единствено съвкупност от имуществени права на банката, които се трансформират в такава „маса“ едва с постановяването на решението за откриване на производството по несъстоятелност, т. е. от 22.ІV.2015 г.

Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, като обсъди оплакванията и доводите на касатора „Д. Е. Холдинг“ АД-София в съвкупност със становището и аргументите на двамата ответници по касация, изпълняващи функцията на постоянен синдик на „Корпоративна търговска банка“ АД (н.), както и след като извърши проверка в пределите на чл. 290, ал. 2 ГПК за процесуалната и материална законосъобразност на въззивното решение в атакуваната негова част /по иска с правно основание по чл. 59, ал. 5 ЗБН/, приема следното:

Касационната жалба е основателна.

В обжалваната му част решението на САС е постановено в нарушение на материалния закон.

1. По иска на синдиците на „КТБ“ АД с правно основание

по чл. 59, ал. 5 ЗБН:

При отменяване на решението на първостепенния съд /СГС/ от 19.ІІ.2018 г. в частта му, с която този иск е бил отхвърлен като неоснователен, въззивната инстанция е съобразила междувременно настъпилото – по силата на § 8 от ПЗР на Закона за изменение допълнение на ЗБН (Обн. ДВ, бр. 22 от 13.ІІІ.2018 г.) - изменение досежно приложимостта на разпоредбата на чл. 59, ал. 5 ЗБН, с което й е било придадено изрично обратно действие: „от 20 юни 2014 г.“. Впоследствие, по време на висящността на делото пред ВКС, с решение № 8/27.V.2021 г. на Конституционния съд на Р. Б. по конст. дело № 9/2020 г., е обявена за противоконституционна и разпоредбата на § 8 от ПЗР на ЗИДЗБН (обн., ДВ, бр. 22 от 2018 г., доп. бр. 33 от 2019 г., в сила от 19.ІV.2019 г.).

Общоизвестно е, че със свое предходно решение № 3 от 28.ІV.2020 г., постановено по к. д. № 5/2019 г., Конституционният съд е приел, че по отношение на заварените от негово решение „неприключени правоотношения и правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства, противоконституционният закон не се прилага“. Главното съображение за това е било, че ако спрямо висящите съдебни производства решението на Конституционния съд действа според общото правило „ex nunc“, съдебните състави ще са обвързани да разрешат спора съобразно обявения за противоконституционен материален закон. За да не се стигне до такъв несправедлив изход на съдебния процес, от разпоредбата на чл. 150, ал. 2 от Конституцията се извежда изключение от общото правило на нейния чл. 151, ал. 2, изр. 3-то, тъй като противното би означавало едновременно отричане на принципа за върховенството на Конституцията, на принципа на правовата държава, както и на принципа на непосредствено действие на конституционните разпоредби и така да се потъпче правото на всяко лице да защитава пряко правата си чрез позоваване на Конституцията. Затова в обобщение Конституционният съд приема, че за правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства, сезираният съд решава спора, „позовавайки се пряко на Конституцията, когато това е възможно, както и чрез аналогия на закона и аналогия на правото“. В тази връзка релевантно е разрешението по чл. 14, ал. 1 от Закона за нормативните актове /ЗНА/, според което обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение, и то с изрична разпоредба, т. е. в процесния случай по необходимост се налага извода, че не съществува нормативно основание текстът на чл. 59, ал. 5 ЗБН да се прилага ex tunc. Последната разпоредба, закрепваща потестативното право да се иска обявяване за относително недействителни по отношение кредиторите на несъстоятелността на банка /конкретно – на „КТБ“ АД (н.)/ на извършените от един от тях прихващания, е по естеството си материалноправна и затова, в актуалната си редакция към датата на приключване на устните състезания по делото пред ВКС, тя е приложима само към правоотношения, възникнали след влизането й в сила – т. е. след датата 28 ноември 2014 г. В случая процесното прихващане е били извършено на 17.Х.2014 г., поради което относно правното му действие и неговата относителна недействителност се явява приложима нормата на чл. 59, ал. 5 ЗБН, но в редакцията й отпреди изменението с ДВ, бр. 98/2014 г. Ето защо, независимо от обстоятелството, че процесуалната възможност да се иска недействителност на прихващането от 17.Х.2014 г. е била реализирана от синдиците на „КТБ“ АД (н.) след откриването на производство по несъстоятелност за последната, валидността на това действие следва да се преценява към момента на осъществяването на всички елементи от фактическия му състав, т. е. с регистрирането на 17.Х.2014 г. на изявлението за прихващане в канцеларията на „КТБ“ АД, когато вземанията, които последното визира, са били насрещни и изискуеми. На тази плоскост, при реално настъпил погасителен ефект съгласно чл. 104, ал. 2 ЗЗД, неоснователен се явява защитния довод на двамата ответници по касация Д. и М., че въпросното прихващане не е могло да се осъществи понеже към същия момент насрещните вземания не били ликвидни и изискуеми, доколкото с решението на Управителния съвет на БНБ от 20.VІ.2014 г. се спирало изпълнението на всички задължения на „КТБ“ АД на основание чл. 116 ЗКИ. Тази забрана е адресирана изключително до банката и е ограничена само до реалното изпълнение на задълженията й, т. е. за плащанията, без това да може да рефлектира върху изискуемостта на задълженията й /арг. чл. 119, ал. 4 ЗКИ/. Същевременно недопустимо е по аналогия от текста на чл. 119, ал. 2 ЗКИ, предвиждащ, че с поставяне на банката под особен надзор се спират изпълнителните производства срещу нейното имущество, този суспензивен ефект да се „разпростре“ и върху прихващанията, извършвани през същия период. В заключение, процесното прихващане, извършено с изявлението на кредитора настоящ касатор от 17.Х.2014 г. не може да се обяви за относително недействително по отношение кредиторите на несъстоятелността на „КТБ“ АД (н.) само и единствено поради факта, че е извършено след началната дата на неплатежоспособността на тази банка, а именно 20.VІ.2014 г., но обявена едва след влизането в сила на решение № 1443 на САС от 3.VІІ.2015 г., постановено по т. д. № 2216/2015 г. Като неоснователен ще следва да се преценява и инвокирания от двамата ответници по касация допълнителен довод, че процесното прихващане се явявало относително недействително и при приложимост на предходната редакция на чл. 59, ал. 5 ЗБН /тази отпреди изменението й с ДВ, бр. 98 от 2014 г./, щом като тя се отнася само да прихващания „от длъжника“, а длъжник в производството за банкова несъстоятелност е „КТБ“ АД. Предвид горното настоящият състав на ВКС, ТК, Първо отделение, намира, че предявеният от постоянните синдици на тази банка в несъстоятелност А. Н. Д. и К. Хр. М. иск за прогласяване на процесното прихващане от 17.Х.2014 г. за относително недействително, на основание чл. 59, ал. 5 ЗБН, се явява неоснователен и недоказан, поради което той следва да бъде отхвърлен.

Според задължителната за съдили щата в Републиката постановка на ТР № 1/20.ХІІ.2019 г. на ОСТК на ВКС по тълк. дело № 1/2019 г., в производството по предявени искове по чл. 59, алинеи 3 и 5 ЗБН надлежни страни са синдикът на обявената в несъстоятелност банка и извършилият прихващането кредитор, но не и банката като самостоятелен правен субект. Това положение е релевантно за отговорността на синдиците на „КТБ“ АД (н.) за разноски. При този изход на делото в настоящето касационно производство по чл. 290 ГПК и предвид изрично направеното от касатора „Д. Е. Холдинг“ АД-София искане за това, двамата ответници по касация А. Н. Д. и К. Хр. М. ще следва да бъдат осъдени – на основание чл. 81, във вр. чл. 78, ал. 3 ГПК - да му заплатят направените съдебно-деловодни разноски, възлизащи на 61 866 лв.: съгласно приложените по делото данъчна фактура № 2746/21.01.2020 г. и Списък по чл. 80 ГПК.

2. По иска на синдиците на „КТБ“ АД (н.) с правно основание по чл. 59, ал. 3 ЗБН:

С решението си от 28.ХІ.2019 г. по т. д. № 2078/2018 г. въззивната инстанция е оставила без разглеждане тази искова претенция на синдиците на „КТБ“ АД (н.) с предмет същото прихващане от 17.Х.2014 г., приемайки, че с оглед изхода на спора по предявения иск с правно основание по чл. 59, ал. 5 ЗБН, не се дължи произнасяне по съществото на обективно съединеният - под условието на евентуалност - конститутивен иск с правно основание по чл. 59, ал. 3 ЗБН, констатирайки в тази връзка, че „не е налице вътрешнопроцесуалното условие за произнасяне по този иск“. Предвид различния изход на спора по иска с правно основание по чл. 59, ал. 5 ЗБН, който ВКС преценява като неоснователен и недоказан – подлежащ на отхвърляне, ще следва да бъде възстановена висящността на спора, въведен чрез съединяването - под условието на евентуалност – на иска на синдиците Д. и М. с правно основание по чл. 59, ал. 3 ЗБН, като в тази му част делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийския апелативен съд: съгласно чл. 293, ал. 3 ГПК, тъй като по съществото на тази претенция няма постановено въззивно решение. От това следва, че въззивното решение ще следва да се отмени в частите, с които е било обезсилено първоинстанционното решение на СГС за отхвърляне на иска по чл. 59, ал. 3 ЗБН и за оставянето на същата искова претенция без разглеждане.

В останалата му част, досежно отхвърлянето на иска с правно основание по чл. 59, ал. 2 ЗБН, не е искано и допускано касационно обжалване на решението на САС от 28.ХІ.2019 г. по т. д. № 2078/2018 г. и същото е влязло в сила.

Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА решение № 2633 на Софийския апелативен съд, ТК, 5-и с-в, от 28.ХІ.2019 г., постановено по т. д. № 2078/2018 г. В ОБЖАЛВАНАТА МУ ЧАСТ по уважения иск с правно основание по чл. 59, ал. 5 ЗБН и присъдените в тежест на търговеца настоящ касатор държавни такси за първоинстанционното и въззивното производства, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ ИСКА с правно основание по чл. 59, ал. 5 от Закона за банковата несъстоятелност, предявен от А. Н. Д. и К. Хр. М. в качеството им на постоянни синдици на „Корпоративна търговска банка“ АД-София (в несъстоятелност), ЕИК[ЕИК], срещу ответното „Д. Е. Холдинг“ АД-София /ЕИК[ЕИК]/, с предишно фирмено наименование „Е. Х. , чийто предмет е обявяването за относително недействително по отношение на кредиторите не несъстоятелността на „КТБ“ АД (н.) на прихващането, извършено от ответника с негово изявление за това под № 9412/17.Х.2014 г. с вземането му към банка в размер на 1 500 000 лв. (един милион и петстотин хиляди лева), придобито по договор за цесия от 12.ІХ.2014 г., сключен с цедента „ПМУ“ АД-София /ЕИК[ЕИК]/, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

О С Ъ Ж Д А ищците - двамата постоянни синдици на „Корпоративна търговска банка“ АД-София (в несъстоятелност) А. Н. Д., ЕГН [ЕГН] и К. Х. М., ЕГН [ЕГН], НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 81 ГПК, във вр. ЧЛ. 78, АЛ. 3 ГПК, да заплатят ОБЩО на ответното „Д. Е. Холдинг“ АД /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], СУМА в размер на 61 866 лв. (шестдесет и една хиляди, осемстотин шестдесет и шест лева), представляваща всички направени от последното съдебно-деловодни разноски за производството пред касационната инстанции.

О С Ъ Ж Д А ищците - двамата постоянни синдици на „Корпоративна търговска банка“ АД (в несъстоятелност) А. Н. Д., ЕГН [ЕГН] и К. Х. М., ЕГН [ЕГН] - НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 77 ГПК, във вр. ЧЛ. 71 ГПК - да заплатят ОБЩО по сметката на Върховния касационен съд държавна такса в размер на 30 000 лв. (тридесет хиляди лева).

ОТМЕНЯВА решение № 2633 на Софийския апелативен съд, ТК, 5-и с-в, от 28.ХІ.2019 г., постановено по т. д. № 2078/2018 г. В ЧАСТТА, с която - като недопустимо – е било обезсилено първоинстанционното решение № 352/19.ІІ.2018 г. на СГС, ТК, с-в VІ-18, по т. д. № 1536/2017 г. за отхвърляне на предявения от двамата синдици на „КТБ“ АД (н.) иск с правно основание по чл. 59, ал. 3 ЗБН с предмет прихващането, извършено с изявление на „Д. Е. Холдинг“ АД-София за това с вх. № 9412/17.Х.2014 г.

ОТМЕНЯВА решение № 2633 на Софийския апелативен съд, ТК, 5-и с-в, от 28.ХІ.201 г., постановено по т. д. № 2078/2018 г., В ЧАСТТА, с която е бил оставен без разглеждане иска на двамата постоянни синдици на „КТБ“ АД (н.) правно основание по чл. 59, ал. 3 ЗБН с предмет прихващането, извършено с изявление на „Д. Е. Холдинг“ АД-София за това с вх. № 9412/17.Х.2014 г.

ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на Софийския апелативен съд В ЧАСТТА МУ по евентуално съединения иск на двамата постоянни синдици на „КТБ“ АД (н.) с правно основание по чл. 59, ал. 3 ЗБН.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1

2

Решение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по т. д. № 1909 по описа за 2020 г.