O П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 203

гр. София, 18.03.2022 г.

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско

отделение, в закрито заседание на седемнадесети март, две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 3533/2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника „Менпауър България” ООД срещу решение № 83 от 07.06.2021г. по в. гр. дело № 1096/2021г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 260638 от 01.03.2021г. по гр. д. № 7971/2020г. на Пловдивски районен съд, с което на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е признато за незаконно и отменено уволнението на ищцата В. Г. Б., извършено със заповед № 9616 от 23.03.2020г. на управителя на ответното дружество, и на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ ответникът е осъден да заплати на ищцата сумата 3 092.85лв., съставляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение, за периода: 23.03.2020г.-02.07.2020г., ведно със законната лихва от 09.07.2020г. до окончателното изплащане.

Жалбоподателят поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Моли то да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира заплащане на съдебно – деловодните разноски пред трите съдебни инстанции.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба, в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, касаторът поставя следните въпроси: 1. Следва ли да е мотивирана и до каква степен заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 325,...