Страница 4 от 4

Р Е Ш Е Н И Е

№ 182

Гр. София, 08.07. 2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, 5-ти състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: АННА НЕНОВА

ТАТЯНА КОСТАДИНОВА

разгледа докладваното от съдия Костадинова т. д. № 2408/2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

С Определение № 1127/23.11.2023 г. е допуснато касационно обжалване на Решение № 791/01.06.2022 г. по в. гр. д. № 3558/2021 г. на АС-София за потвърждаване на Решение № 265151/30.07.2021 г. по гр. д. № 439/2019 г. на СГС в частта, с която предявеният от касатора Б. С. Г. срещу „ЗД „БУЛ ИНС““ АД осъдителен иск по чл. 86 ЗЗД за лихва върху дължимото от застрахователя на основание чл. 432 КЗ обезщетение е отхвърлен за разликата над 1 055,56 лв. и за периода 10.05.2018 г. - 04.12.2018 г.

Касаторът моли за отмяна на въззивното решение на основание чл. 281, т. 3, пр. 1 ГПК – поради нарушение на материалните разпоредби на чл. 493, ал. 1, т. 5 вр. чл. 429, ал. 2, т. 1 и ал. 3 КЗ. Заявява, че според посочените норми застрахователят дължи след уведомяването си (и в рамките на застрахователната сума) лихва за забавата, за която застрахованият отговаря пред увреденото лице, а на основание чл. 497 КЗ при неплащане в предвидения в закона срок на обезщетението нему се начислява и законна лихва за собствената му забава. Сочи, че с предявения иск е претендирано обезщетение за дължимата от делинквента лихва и поради това същата следва да се присъди за периода от уведомяване на ответника. При тези съображения касаторът моли за отмяна на въззивното решение в обжалваната част и за присъждане на лихва за забава за процесния период.

Ответникът „ЗД БУЛ ИНС“ АД и помагачът му И. И. В. не взимат становище по касационната жалба в тази част.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото, приема следното:

Б. С. Г. е предявила срещу „ЗД БУЛ ИНС“ АД осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД за следните суми: 250 000 лв. – обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в резултат от уврежданията й, настъпили в причинна връзка с пътно-транспортно произшествие, реализирано на 02.10.2017 г. от водач на МПС, чиято гражданска отговорност е задължително застрахована от ответника, 114 лв. – обезщетение за претърпените от същото събитие имуществени вреди, и 17 152,78 лв. – обезщетение за забава върху обезщетението за неимуществени вреди за периода от 10.05.2018 г. (деня, следващ уведомяването на застрахователя) до 11.01.2019 г. (деня на предявяване на иска).

Първоинстанционният съд е приел за доказани елементите от фактическия състав на деликта и от състава на отговорността на застрахователя, като е определил обезщетение за неимуществени вреди в размер от 100 000 лв., а за имуществени – в размер от 114 лв. Претендираната лихва за забава е присъдена частично – до сумата от 1 055,56 лв., дължима на основание чл. 497, ал. 1 КЗ и начислена за периода след 05.12.2018 г. (деня, следващ изтичането на три месеца от предявяване на претенцията пред застрахователя) до 11.01.2019 г. За разликата до пълния предявен размер и за периода 10.05.2018 г. – 04.12.2018 г. искът за лихва за забава е отхвърлен.

За да потвърди първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен искът за мораторна лихва за периода преди завеждане на делото, въззивният съд е отчел, че е налице разлика между обезщетението за забава, дължимо вместо застрахования на основание чл. 429, ал. 3 КЗ, и лихвата по чл. 497 КЗ, която се дължи от застрахователя, когато той сам е изпаднал в забава. Приел е обаче, че втората разпоредба е специална спрямо първата и че тя се явява приложимата в случаите на вземане по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите като процесното.

Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за отговор на въпроса дали при предявен пряк иск срещу застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в застрахователното обезщетение се включва лихва за забава върху обезщетението от датата на уведомяване на застрахователя.

По поставените въпроси настоящият състав счита следното:

Съгласно чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ застрахователят покрива отговорността на застрахования делинквент за лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, за които самият застрахован отговаря пред увреденото лице, но само до размера на застрахователната сума. Тези лихви застрахователят дължи след уведомяването си (от застрахования или от увреденото лице) и отговорността му за тях има гаранционно-обезпечителен характер – чрез плащането им застрахователят покрива задължението по чл. 86 вр. чл. 45 ЗЗД, което делинквентът има към увредения, така както покрива и главния му дълг.

Застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на свой ред дължи да определи и изплати обезщетението на по-ранната от двете посочени в чл. 497, ал. 1 КЗ дати – след изтичане на 15 дни от представяне на всички доказателства за основанието и размера на претенцията или до три месеца от предявяване на претенцията заедно с необходимите доказателства. Ако не стори това, той изпада в забава и дължи за собственото си противоправно бездействие законна лихва, чийто размер не е ограничен от застрахователната сума (тъй като отговорността за тази забава вече е лична).

Следователно разпоредбите на чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ и чл. 497, ал. 1 КЗ не се намират в отношение на обща към специална, а уреждат фактически състави на различна отговорност – гаранционно-обезпечителна по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ и лична по чл. 497, ал. 1 КЗ. Поради това и двете могат да намерят приложение в отношенията между увредения и застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, аргумент за което е именно съдържащата се в Глава „Задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите“ разпоредба на чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ, препращаща към общата за застраховка „Гражданска отговорност“ норма на чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ. Посоченото разрешение е възприето и в константната казуална практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК (например Решение № 50001/03.02.2023 г. по к. т.д. № 2530/2021 г. на ВКС, ТК, І отд.).

С гореизложените съображения на поставения въпрос следва да се отговори, че в застрахователното обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите се включва лихвата за забава, за която делинквентът отговаря пред увредения, като същата се начислява от момента на извършеното от застрахования или от увреденото лице уведомяване на застрахователя за настъпилото събитие.

По съществото на касационната жалба:

От събраните писмени доказателства се установява, че най-ранната дата на уведомяване на застрахователя е 09.05.2018 г., когато същият е получил уведомление от увреденото лице за пътно-транспортно произшествие, описано по обективни признаци, идентични с тези на процесното събитие. Следователно ответникът, спрямо когото е признато за съществуващо главното задължение за обезщетение за неимуществени вреди от това произшествие, е длъжен на основание чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ да плати вместо делинквента и обезщетение за забава върху главницата, считано от датата на уведомяването си. Въззивният съд обаче неправилно е ограничил дължимото от застрахователя обезщетение за забава само за периода след изтичане на срока за произнасяне по претенцията на увреденото лице, а именно – след 05.12.2018 г.

Изложеното налага отмяна на въззивното решение в частта, с която е потвърден първоинстанционният акт за отхвърляне на иска за лихва за забава за периода 10.05.2018 г. – 04.12.2018 г. Тъй като за решаване на спора по същество не е необходимо извършване на допълнителни процесуални действия по смисъла на чл. 293, ал. 3 ГПК, то настоящият състав следва сам да присъди дължимата лихва. Последната, изчислена съобразно правилото на чл. 1 на ПМС № 426/2014 г., за горепосочения период и върху присъдената главница на обезщетението за неимуществени вреди в размер от 100 000 лв. възлиза на 5 806,02 лв.

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. за осъществената в производството по чл. 290 ГПК защита в размер от 500 лв., както и допълнително възнаграждение за предходните инстанции съобразно уважената част от иска в размер на по 500 лв. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът дължи и държавна такса, както следва: по сметка на ВКС и АС-София в размер от по 116,12 лв., а по сметка на СГС – в размер от 232,24 лв.

На ответника не трябва да се присъждат разноски за адвокат, тъй като от представения договор за правна помощ може да се заключи, че възнаграждението е договорено и платено за втората фаза на касационното производство, за която с оглед изхода от делото не му се следват разноски (договорът, с който е уговорено осъществяването на правна помощ, е от 14.03.2025 г., а определението, с което е допуснато касационното обжалване – от 23.11.2023 г.).

Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 791/01.06.2022 г. по в. гр. д. № 3558/2021 г. на АС-София В ЧАСТТА, с която е потвърдено Решение № 265151/30.07.2021 г. по гр. д. № 439/2019 г. на СГС за отхвърляне на предявения от Б. С. Г. срещу „ЗД „БУЛ ИНС““ АД осъдителен иск за мораторна лихва върху дължимото от застрахователя обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в причинна връзка с реализирано на 02.10.2017 г. пътно-транспортно произшествие, за разликата над 1 055,56 лв. до 6 861,58 лв. и за периода 10.05.2018 г. - 04.12.2018 г., и ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „ЗД „БУЛ ИНС““ АД, ЕИК[ЕИК], да заплати на Б. С. Г., ЕГН [ЕГН], на основание чл. 493, ал. 1 т. 5 вр. чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ вр. чл. 86 ЗЗД сумата от 5 806,02 лв., представляваща начислена за периода 10.05.2018 г. - 04.12.2018 г. лихва за забава върху сумата от 100 000 лв. – дължимо обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в причинна връзка с реализирано на 02.10.2017 г. пътно-транспортно произшествие.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА „ЗД „БУЛ ИНС““ АД, ЕИК[ЕИК], да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на ВКС и АС-София – държавна такса в размер от по 116,12 лв., а по сметка на СГС – държавна такса в размер от 232,24 лв.

ОСЪЖДА „ЗД „БУЛ ИНС““ АД, ЕИК[ЕИК], да заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. на адв. П. Д. З., ЕГН [ЕГН], адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от иска по чл. 86 ЗЗД за трите инстанции общо в размер от 1 500 лв.

Решението е постановено при участието на И. И. В. като помагач на ответника.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.