О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3576

София, 08.07.2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на тринадесети февруари две хиляди двадесет и пета година, в състав:

Председател: Маргарита Соколова

Членове: Светлана Калинова

Гълъбина Генчева

като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. № 23/2025 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на И. Д. И. срещу определение № 1123 от 13.11.2024 г. по в. ч. гр. д. № 590/2024 г. на Старозагорския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 1935 от 16.08.2024 г. на Районния съд - Казанлък за прекратяване на производството по образуваното пред него гр. д. № 1557/2024 г. поради отказ от предявения иск.

За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е съобразил постъпилата молба вх. № 11334 от 12.08.2024 г., с която И. И. е заявил, че се отказва от предявения иск против ответницата И. С. П.. Същата молба е послужила за прекратяване на делото пред районния съд в хипотезата на чл. 233 ГПК, като според доводите в частната въззивна жалба депозираният отказ от иска е недействителен. Наведени са твърдения за това, че молбата е подписана след извършено нападение над ищеца от маскиран човек, който го заставил да постави подписа си чрез прилагането на сила, принуда и заплаха за убийство. Тези възражения обаче, въззивният съд е намерил за неподкрепени с доказателства по настоящото дело, като е изтъкнал, че е невъзможно за гражданския съд в случая да извърши преценка относно тяхната достоверност. Следователно, при десезиране на съда съобразно изискванията на чл. 233 ГПК, делото подлежи на прекратяване, като за жалбоподателя остава възможността при евентуално доказване по надлежния ред,...