Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 38 от Закона за висшето образование (ЗВО).

Образувано е по касационна жалба на Р. П. И. от гр. Е. против решение №94/18.10.2007 г., постановено по адм. дело №26/2007 г. по описа на Административен съд - гр. Ш.. По наведените в касационната жалба оплаквания за неправилност на оспорения съдебен акт, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, се иска отмяната му и постановяване на нов такъв, с който спорът да бъде решен по същество, като обжалваната пред административния съд Заповед № РД-07-448/12.03.2007 г. на ректора на Шуменския университет "Е. К. П." бъде отменена.

Ответникът по касационната жалба - ректорът на ШУ "Е. К. П." не е взел становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение, което следва да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 221, ал.1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С оспореното решение Административен съд - гр. Ш. е отхвърлил жалбата на Р. П. И. срещу заповед № РД-07-448/12.03.2007 г. на ректора на ШУ "Е. К. П.", с която е отменена заповед №4441/12.10.2004 г. на ректора на ШУ, отхвърлена е молбата на Иванова от 15.05.2004 г. за прехвърлянето й от ВТУ "Св. Св. Кирил и Методий" в ШУ и е отменена издадената на същия диплома ШУ-2005 №017170, регистрационен № 29601/2005 г.

За да постанови този правен резултат, първоинстанционният съд е приел, че обжалваният пред него административен акт е законосъобразен като издаден от компетентен орган, в надлежна форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби, както и с преследваната от закона цел. В мотивите на решението съдът е обсъдил доводите и възраженията на жалбоподателя и въз основа на направения анализ на доказателствения материал и извършената проверка по чл. 168 от АПК е достигнал до извод, че са налице сочените от административния орган фактически и правни основания за издаване на процесната заповед в хипотезата на възобновяване на административното производство, съгласно Г. С. от АПК.

Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно.

Установената от административния съд фактическа обстановка се подкрепя изцяло от приложените по административната преписка и събрани в хода на съдебното производство доказателства, поради което се възприема и от настоящия съдебен състав, още повече, че не се оспорва от касационния жалбоподател. Констатирано е, че по повод молба от 15.05.2004 г. на Р. П. И. с приложена към нея академична справка №20/18.08.2004 г. от ВТУ "Св. Св. Кирил и Методий", гр. В. Т. - Център за дистанционно обучение гр. С., ректорът на ШУ "Е. К. П." е издал заповед №4441/12.10.2004 г., с която е разрешил Р. П. И. да бъде прехвърлена от ВТУ "Св. Св. К. М." в ШУ "Е. К. П." - специалност "психология" - задочно обучение. Видно от данните по делото, след преместването й в ШУ, Иванова е полагала изпити в същия университет, включително държавен изпит, като й е издадена и диплома ШУ-2005 №017170, рег. № 29601/2005 г. Във връзка с изясняване на релевантните за правния спор факти, съдът е приел за установено по несъмнен начин, че приложената към молбата академична справка №П-20/18.08.2004 г. от ВТУ, за удостоверяване статута на студент на Иванова е неистинска, т. е. такава не е била издавана от ВТУ "Св.Св. Кирил и Методий", гр. В. Т.. В съответствие с разпоредбата на чл. 171, ал. 4 от АПК, съдът е указал на жалбоподателката да представи доказателства, обосноваващи тезата му, че е придобила статут на студент в ШУ след успешно положен кандидатстудентски изпит. Т. И. не е ангажирала в хода на делото пред Шуменския административен съд. С оглед на това, правилно и обосновано решаващият съд е приел за недоказани твърденията на оспорващата, че е придобила права на студент в ШУ "Е. К. П." по реда на чл. 68, ал. 1 от ЗВО въз основа на положен кандидатстудентски изпит, а не чрез преместването й от друго висше училище по силата на заповед №4441/11.10.2004 г. на ректора на ШУ.

При описаните фактически обстоятелства съдът е приел, че жалбоподателката не е притежавала статут на студентка в ВТУ "Св.Св. Кирил и Методий" - гр. В. Т., поради което не са били налице материалноправните предпоставки за преместването й в ШУ, съобразно чл. 70, ал. 1, т. 8 от ЗВО, нито са били изпълнени императивните изисквания за придобиване от лицето на диплома за завършена образователно-квалификационна степен на висшето образование, регламентирани в чл. 42, ал. 8 от ЗВО и в чл. 4, ал. 1 от Наредбата за държавните изисквания към съдържанието на основните документи, издавани от висшите училища. В мотивите на оспореното решение са изложени съображения досежно правния характер и последици на констатираната от административния орган неистинност на депозираната пред него академична справка. Прието е, че последното представлява новооткрито обстоятелство от значение за разрешаване на преместването по реда на чл. 70, ал. 1, т. 8 от ЗВО и за издаване на диплома на касаторката, което обстоятелство при решаване на въпроса по същество не е могло да бъде известно на компетентния орган. В тази връзка, първоинстанционният съд е счел за законосъобразен направения в атакуваната заповед извод за наличие на основание по смисъла на чл. 99, т. 2 от АПК за възобновяване на производството по издаване на административни актове и съответно - за отмяна на влезлите в сила заповед на ректора на ШУ за разрешаване прехвърлянето на Р. П. И. от ВТУ в ШУ и диплома за завършено висше образование.

Тези изводи са правилни и се споделят изцяло от касационната инстанция.

Анализът на нормативната уредба на чл. 99 и сл. от АПК сочи, че законодателят е предвидил производството по възобновяване като извънреден контролен способ за отмяна на влязъл в сила порочен административен акт, необжалван по съдебен ред, при наличие на някое от изрично и изчерпателно изброените в чл. 99, т. 1 – 7 от АПК основания. Доколкото отмяната по чл. 99 от АПК е допълнително правно средство за осигуряване прилагането на принципите за истинност и законност на актовете, издавани от административните органи, предпоставките за възобновяване на производството по издаването им предполагат привеждане в съответствие с действителното фактическо и правно положение, съществувало към момента на тяхното постановяване.

Съгласно нормата на чл. 99, т. 2 от АПК, на чието основание е издадена процесната заповед, влязъл в сила административен акт (индивидуален или общ), който не е бил оспорен пред съда, може да бъде отменен или изменен от непосредствено по-горестоящия административен орган, а ако актът не е подлежал на оспорване по административен ред (какъвто е настоящият случай) - от органа, който го е издал, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за издаването на акта, които при решаването на въпроса от административния орган не са могли да бъдат известни на страната в административното производство.

Новооткритите и съществували към момента на постановяване на отменения административен акт обстоятелства/доказателства са основание за възобновяване на производството по издаването му по смисъла на чл. 99, т. 2 от АПК, с оглед изискванията за законосъобразност на акта. В този смисъл е и целта на закона - съобразяване на откритите нови (но съществували към момента на издаване на акта) обстоятелства и доказателства, които по обективни причини не са могли да бъдат приобщени към доказателствения материал в административната преписка, което е довело до невъзможност органът да разкрие обективната истина по време на висящността на административното производство, респ. - да формира адекватно на закона властническо волеизявление и да предизвика целените от приложимата правна норма законови последици. Изискване на закона е новоразкритите обстоятелства да са съществени, т. е. да са толкова значими и от такова естество, че да се отразяват върху диспозитива на административния акт, като наличието или отсъствието им да е обуславящо за вземането на решение от органа и определящо съдържанието на акта. В конкретния случай установяването на факта, че академичната справка на Р. И. е неистинска, се явява новооткрито обстоятелство от съществено значение в производството по издаване на заповед за преместването й като студентка в ШУ и на дипломата й за завършено висше образование.

В разпоредбата на чл. 70 от ЗВО са посочени правата на студентите и докторантите, произтичащи именно от статута им на такива, включително правото им да се преместват в друго висше училище, факултет, специалност, степен или форма на обучение в съответствие с правилника на висшето училище (чл. 70, ал. 1, т. 8 от ЗВО). В случая, преди издаване на оспорената заповед, административният орган е положил дължимата грижа за изясняване на относимите факти и обстоятелства, като е направил запитване до ВТУ "Св. Св. Кирил и Методий", гр. В. Т. относно статута и валидността на академичната справка, издадена на Иванова. Фактите от значение за отмяната на заповедта, с която е разрешено прехвърлянето на касационната жалбоподателка от ВТУ в ШУ се съдържат в писмо изх. №39/08.02.2007 г. на ректора на ВТУ "Св.Св. Кирил и Методий" и са станали известни на административния орган на датата на получаване в ШУ на отговора по запитването. В самата жалба до административния съд оспорващата е декларирала категорично, че никога не се е обучавала в някоя от преподаваните специалности и форми на обучение в ВТУ "Св.Св. Кирил и Методий".

При това положение първоинстанционният съд правилно е приел, че Иванова не е притежавала статут на студент в ВТУ "Св.Св. Кирил и Методий", при което за него е изключена възможността за преместването й в друго висше училище и за получаване на диплома за завършено висше образование, след като не е изпълнила всички задължения по учебния план на съответната специалност. Изводите на съда кореспондират на събраните по делото доказателства, поради което оплакването на касатора за необоснованост на решението е неоснователно. При постановяване на оспореното решение Административен съд - гр. Ш. не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Обосновано и в съответствие със закона съдът е приел, че липсват основания по чл. 146 от АПК за отмяна на оспорената пред него заповед и е отхвърлил подадената срещу същата жалба, като неоснователна.

Досежно развитите в касационната жалба обстойни доводи, касаещи незаконосъобразността на административния акт, предмет на първоинстанционното съдебно производство, същите са идентични с наведените такива в жалбата и в писмената защита до Шуменския административен съд, подробно обсъдени в оспореното решение. Тези възражения не следва да се разглеждат отново в настоящото производство, т. к. предмет на касационната проверка е правилността на съдебното решение, а не на административния акт. В тази връзка, следва да се отбележи, че изнесените от касаторката твърдения относно неуведомяването й за започване на производството по издаване на заповедта за преместването му в ШУ, начина на полагане на изпитите, внасянето на семестриалните такси и пр., са обстоятелства, неотносими към правния спор. От друга - видно от материалите по делото, жалбоподателката не е представила доказателства, които да установяват различно фактическо положение от възприетото от органа и съответно - водещо на други правни изводи относно законосъобразността на допуснатото възобновяване и постановената отмяна.

Предвид изложеното не са налице релевираните касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на оспореното решение. Съдебният акт е правилен и като такъв следва да бъде оставен в сила.

Разноски от ответника не са претендирани пред настоящата съдебна инстнация, поради което такива не следва да бъдат присъждани.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение №94/18.10.2007 г., постановено по адм. д. №26/2007 г. по описа на Административен съд - Шумен. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ М. М. секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Т. Р./п/ В. Г.

М.М.