Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на „Т. Б.” ЕООД, чрез адв. Н. С. против решение № 1814 от 08.07.2013г. на Административен съд, град Варна, постановено по адм. дело № 1296/2013г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № 031202914/05.11.2012г. на инспектор по приходите при ТД на НАП – В, потвърден с решение № 41/14.03.2013г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика” – Варна.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалвания първоинстанционен акт, поради нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК. Искането е за отмяна на решението и отмяна на установените с ревизионния акт задължения. Претендират се разноски за касационната инстанция.

Ответникът – директор на дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика”, град Варна не изразява становище по касационните доводи.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши дължимата проверка на обжалвания съдебен акт съгласно чл. 218 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното:

С оспорения пред Административен съд град Варна ревизионен акт на „Т. Б.” ЕООД са установени задължения в общ размер от 16199,72 лв. и лихви 1408,55лв,, произтичащи от отказ на право на данъчен кредит както следва: за данъчен период м.10.2011г. в размер на 3199,72лв. и лихви 322,68 лв. по фактура № 0030000016/14.10.2011г. издадена от „ТДС” ООД, с предмет „палети – 169бр. и ПП Елва – 1745бр.” и за данъчен период м.12.2011г. в размер на 13000лв. и лихви 1085,87лв., по фактури, издадени от „Б К. С.” ЕООД...