Образувано е по касационни жалби против решение № 1770/23.07.2012 г., постановено от Пловдивския административен съд по адм. д.№2317/2010 година.

С обжалваното решение е отменен ревизионен акт (РА) № 1301001446/28.07.2010 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП-Пловдив, ИРМ Пазарджик в частта относно непризнат данъчен кредит в размер на 9798 лв. ведно с прилежащите лихви, допълнително начислен ДДС в размер на 14086,85 лв. ведно с прилежащите лихви и допълнително определен данък за 2005 г. в размер на 95167,17 лева, ведно с прилежащите лихви върху тях в размер на 55003,23 лева, изменен е ревизионния акт в частта относно допълнително начисления ДДС в размер на 8913,60лева ведно с прилежащите лихви за данъчен период м.02.05г.; в размер на 10628,80лв. ведно с прилежащите лихви за данъчен период м.02.2006г. и в размер на 9981,60лв. ведно с прилежащите лихви за м.05.06г., както и в частта относно определените допълнително задължения за корпоративен данък за 2004 г. в размер на 75640,88лв. ведно със законната лихва върху тях в размер на 52985,54 лв., корпоративен данък за 2006 г. в размер на 16599,45лв. ведно със законната лихва върху тях в размер на 7406,97лв. и корпоративен данък за 2008г. в размер на 164 354,38 лв. ведно със законната лихва върху тях в размер на 24575,63 лв. като намялява така определените задължения, както следва: допълнително начислен ДДС за данъчен период м.02.05г. на 7731лв. ведно със законната лихва върху тази разлика; допълнително начисления ДДС за д. п.м.02/06г. на 9651,52 лв. ведно със законните лихви върху тази разлика; допълнително начислен ДДС за д. п.м.05/06г. на 8931лв., ведно със законните лихви върху тази разлика; корпоративен данък за 2004 г. на 33537,26лв. ведно със законните лихви върху тази разлика; корпоративен данък за 2006г. на 15811,06лв. ведно със законните лихви върху тази разлика и корпоративен данък за 2008 г. на 149637,77лв. ведно със законните лихви върху тази разлика и отхвърля жалбата в останалата част. Със същото решение дирекция „ОУИ”-Пловдив е осъдена да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 193,84 лв., а жалбоподателят е осъден да заплати на дирекцията юрисконсултско възнаграждение в размер на 6599,52 лева.

Касационната жалба на дирекция „ОУИ”-Пловдив сега с променено наименование на дирекция „ОДОП”-Пловдив е насочена срещу отменителната и изменителната част на решението. Твърди се неправилност на решението в тази част и се иска отмяната му и отхвърляне на жалбата срещу РА в същата част. От обстоятелствената й част следва, че поддържаните касационни основания са визираните в чл.209, т.3 от АПК. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът в касационното производство-„Б”ООД не изразява становище по жалбата.

В касационната жалба на „Б”ООД се възразява срещу решението в частта му за тълкуване на свързани лица, както и облагането върху пазарната цена на сделките. Прави се довод за приложение на чл.80 от Директива 2006/112, която подробно установява предпоставките за облагане върху пазарната цена, а не във всички случаи на доставки между свързани лица. Според касатора, в случая не е налице нито една от хипотезите на чл.80 от Директивата. Иска се отмяна на решението в оспорените му части.

Ответникът по тази касационна жалба-директорът на дирекция „ОУИ” с променено наименование дирекция „ОДОП” оспорва жалбата по съображения в писмено възражение.

Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост на касационните жалби и за частична основателност на жалбата на дирекцията досежно приетото от съда за данъчните задължения за ДДС за 2004 година.

Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационните жалби като допустими, тъй като са подадени от надлежни страни в рамките на 14 дневния срок за касационно обжалване. По основателността им приема следното: По жалбата на дирекцията:

Административният съд е приел, че по отношение на определените задължения за ДДС във връзка с непризнатия данъчен кредит на жалбоподателя по фактури за периода 01.01.04г.-30.11.04г. е изтекла погасителната давност. Приел е, че по аргумент от чл.140, ал.1 от ДПК отм. и чл.171, ал.1 от ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишна давност, смятано от 1 януари на годината следваща, годината през която е следвало да се плати публичното задължение освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Приел е, че давността за възникналите задължения за ДДС за данъчните периоди от 2004г.( с изключение на м.12.04) г. започва да тече на 01.01.05г. и изтича на 31.12.2010година. Съдът е посочил, че началото на настоящата ревизия е сложено със връчването на заповедта за възлагането й от 19.12.09г., която е връчена на 05.02.2010г., т. е след изтичането на относителната петгодишна давност. Съдът е посочил, че давността не спира със самото издаване на ЗВР, а с връчването й, като по този въпрос се е позовал на чл.114, ал.1 от ДОПК и §1, т.11 от ДР на ДПК отм. и на съдебна практика на ВАС. По тези съображения е отменил РА в частта относно непризнатия данъчен кредит в размер на 9798 лева за периода 01.01.04-м.11.2004г.

Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява решението на административния съд в тази част от спора като правилно. Приложими за случая са съответните разпоредби от ДПК, които съдът е издирил и приложил точно. Правилно е становището на съда относно първоначалния момент на започване на ревизията, който се свързва с връчването на заповедта за възлагане на ревизията, а не със самото й издаване. Както правилно е посочил съдът, в конкретния случай, видно от датата на която е връчена първоначалната заповед за възлагане на ревизията № 900640/19.12.2009г. този момент е след изтичането на петгодишния давностен срок.

Неоснователна е касационната жалба на дирекцията срещу решението на административния съд в частта му, с която се отменя РА относно допълнително начисления ДДС в размер на 14086,85 лева и прилежащи лихви за просрочие за периода 08/2007 г.

Установено е от приходния орган, че е извършена продажба на недвижими имоти от ревизираното лице на „Т”ЕООД по фактури №№№7, 8 и 9 от 01.08.2007г. Установено е също така, че страните по тези фактури са свързани лица. Прието е, че две от фактурите №7 и 8 касаят освободени доставки по чл.45, ал.3 от ЗДДС, а по третата фактура №9 ДДС е начислен на осн. чл.79, ал.1 от ЗДДС.

С оглед обстоятелството, че сделката по ф.№9 е между свързани лица, приходният орган с помощта на експертиза е определил пазарната й стойност, като е определил допълнително дължим ДДС във връзка с нея.

Съдът е отменил РА в тази част, приемайки, че приходният орган не е преценил доказателствата в тяхната съвкупност и по-конкретно, че жалбоподателят не е собственик на недвижимия имот, предмет на доставката по фактурата и именно поради тази причина за доставката не е съставян нотариален акт, а след като няма такъв, няма и данъчно събитие по смисъла на чл.6, ал.1 от ЗДДС. Съдът е посочил, че прехвърлянето на право на собственост върху недвижим имот е формална сделка и неспазването на формата винаги води до нищожност на самата сделка. Съдът се е позовал на съдържанието на ДРА №66/28.02.2003г., издаден на жалбоподателя, в който органите по приходите са установили, че собственик на земята и съответно застроените сгради е „Т”ЕООД. Съдът е посочил, че констатираното може да послужи за отказ на данъчен кредит на „Т”ЕООД, но не и като основание за допълнително начисляване на ДДС на жалбоподателя . При това положение съдът е приел, че изводът на приходната администрация, за наличие на доставка и предприемането на действия за установяване на данъчната й основа са фактически необосновани. Съдът е приел, че констатациите на приходния орган в тази част от ревизията и изводите, и резултатът от тях не са резултат от съвкупност от действията на приходния орган, насочени към обективно и добросъвестно установяване на фактите и обстоятелствата от значение за установяване на задълженията на ревизирания субект. Съдът е приел, че по фактурата е налице неправомерно начисляване на ДДС от страна на ревизираното лице, което с оглед разпоредбата на чл.85 от ЗДДС не би могло да послужи като основание за каквито и да било корекции по отношение на начисления данък.

Решението на административния съд е правилно в тази част от спора. Касаторът не оспорва установената липса на доказателства от административния съд, че жалбоподателят е собственик на обекта, за който е издадена спорната фактура. Също така по делото се намира ДРА, цитиран от съда в решението му, с който на жалбоподателя е отказано правото на данъчен кредит за доставките по строителството на обектите с мотива, че собственик на земята, респективно на сградите върху нея е „Т”ЕООД. За прехвърлянето на собственост върху недвижим имот нотариалната форма е изискване за действителност на сделката. Правилна е преценката на административния съд, че незаконосъобразно е определянето на пазарната стойност и оттам данъчната основа на сделка по фактура, която не е действителна.

По аналогични на изложените по-горе съображения, настоящият съдебен състав преценява като неоснователна касационната жалба на дирекцията срещу решението на административния съд в частта, в която е отменен РА относно допълнително начисления корпоративен данък за 2007г. във връзка с преобразуването на финансовия резултат на дружеството за тази година със сумата от 130 141,88 лв. ( разликата между определената продажна цена на имотите по фактури №№№7,8 и 9/01.08.2009г., издадени от жалбоподателя на „Т”ЕООД, гр. В. и фактурната им стойност). Незаконосъобразна е преценката на приходния орган за реализиране на по-голям приход от осчетоводения от ревизираното лице по фактури, които не удостоверяват действителни сделки.

Съдът е изменил частично РА в частта относно допълнително начисления ДДС за данъчните периоди м.02/05г., м.02/06г. и м.05/2006г.

С РА за посочените периоди определеният допълнително ДДС е във връзка с констатациите на приходния орган, че ревизираното лице е отдавало под наем на свързано с него лице СД „Б. Б.” обекти, както следва - бензиностанция и газстанция, намиращи се на пътя Пазарджик-Панагюрище и бензиностанция в с. И.. Установено е, че за получаваните наеми дружеството е издавало фактури и е начислявало ДДС. Приходният орган с помощта на експертиза е определил пазарната цена на предоставяните наемни услуги върху която е доначислил ДДС. В хода на съдебното обжалване, по искане на жалбоподателя е допусната и приета съдебно-оценителска експертиза. Съдът е кредитирал заключението на съдебната експертиза ( с изключение на определената наемна цена за 2004 г. на обекта-земя и автомибилна газстанция-25 кв. м.,находящи се в гр. В.) въз основа на което е изменил РА като е намалил допълнително определения ДДС.

Решението на съда в тази част от спора е неправилно. Съдът подрбоно е посочил в решението си по какъв начин съдебната експертиза е изчислила пазарната стойност на предоставяните наемни услуги, без обаче да изложи съображения, дали методът, използван от вещото лице отговаря на някой от методите по Наредба №Н-9 от 14.08.2006г. за реда и начините за методите за определяне на пазарни цени за 2006 г. и на някои от методите по отменената предходна Наредба №5 от 1999г. за периодите от 2004 и 2005 години. Видно от заключението, представено по делото на 04.11.2011г. е, че при определяне на пазарната цена за наемните услуги, вещото лице е посочило като използван метод, методът на сравнимите неконтролирани цени при който се съпоставя цената за услуги по контролираната сделка с цената за услуги по съпоставими неконтролирани сделки, осъществени при съпоставими условия. От заключението на съдебено-икономическата експертиза е видно, че вещото лице е използвало като база за изчисленията си решения на Общински съвет Велинград за периода 2002- 2006г. за наемни цени за земя за търговска дейност и наемни цени за търговски обекти. Не става ясно от заключението налице ли са или не за процесните периоди други осъществени некотролирани сделки при съпоставими условия и ако са налице какви са резултатите от тях. С оглед посочения от вещото лице използван метод, съдът е следвало да изиска допълване на експертизата с отговор на този въпрос, след което да прецени и изложи съображения, използваният от съдебната експертиза методът отговаря ли на някои от методите по Наредбата, на кой и приложим ли е в случая. В този смисъл, настоящият съдебен състав преценява като основателно оплакването на касатора, че мотивите на административния съд по този спорен въпрос са неясни. Решението в тази част от спора следва да се отмени, а делото се върне в същата част за ново разглеждане от друг съдебен състав на административния съд.

Настоящият съдебен състав преценява като основателна касационната жалба на дирекция „ОУИ”-Пловдив срещу решението на административния съд в частта му, в която изменя чрез намаляването му на определения допълнително корпоративен данък за 2004г. и 2005г., 2006г. и за 2007години и съответната лихва върху отменената разлика във връзка с преобразуването на финансовия резултат на дружеството за тези години на осн. чл.23, ал.2, т.13 от ЗКПО отм. със пазарните цени на предоставяните от дружеството наемни услуги на СД"Б. Б.и".

Основателно е оплакването на касатора срещу решението на административния съд в частта, в която е преценено като незаконосъобразно преобразуването на финансовия резултат на дружеството за 2004г. със сумата от 210 000лв. и преобразуването на финансовия резултат за 2005 г. със сумите от 529 000лв. и 102 000 лева на осн. чл.23, ал.2, т.11 от ЗКПО отм.

Изводът на приходния орган е, че тези суми представляват неосчетоводени приходи по надлежния ред за дружеството. Констатациите на приходния орган са, че през 2001г. съдружниците Димитър и Ф. Б. са внесли в дружеството сумата от 333000лв., с която е дебитирана сметка 501-каса и кредитирана сметка 499-други кредитори на база протоколи, в които е уговорен срок от 3 години за покриване на временна необходимост от парични средства, от която сума е възстановена една част, а невъзстановената е към 30.12.04г. в размер на 210 000 лева.

По същия начин е установено, че през 2002 г. съдружниците Фидел и Д. Б. са внесли сумата от 529 000 лева. Установено е, че на 28.12.02г. съдружниците са взели решение направените допълнителни парични вноски в размер на 939 000 лева за покриване на временна необходимост от парични средства, да бъдат отнесени в други резерви на дружеството, без да е уговорен срок на връщане, като въз основа на този протокол е взета счетоводна статия дебит сметка 107-сметка на собственика на кредит сметка 119-други резерви.

Установено е също така, че през 2005 г. са направени допълнителни парични вноски от съдружниците К. Д. и Б. Б. в размер на 51500 лева, като в протокола за това не е уговорен срок за връщане, като на 30.12.05 г. на съдружниците са възстановени по 500 лева и е взета счетоводна статия за крайно салдо-102 000 лв. дебит сметка 426-други разчети на кредит сметка 119-други резерви.

Приходният орган е приел, че е налице хипотезата на чл.134, ал.1 от ТЗ, като дружеството е следвало да върне паричните вноски съобразно уговорения срок и като не е направило това е формирало приход, тъй като ще настъпи икономическа изгода под формата на намаление на пасивите. Посочено е, че след като в протоколите не е посочен срок за връщане, то давностинят срок е 5 години и изтича в края на 2010 г. и след като сумата от 102 000лв. е записана в други резерви, то тя е отписана като задължение към съдружниците. Също така е прието, че са налице обстоятелства по чл.13 от ЗКПО, тъй като свързани лица са осъществили търговски и финансовите си взаимоотношения при условия, които оказват влияние върху размера на печалбата и доходите, отличаващи се от условията между несвързани лица.

Административният съд е приел, че не е спорно, че процесните суми представляват парични вноски, направени от съдружниците по реда на чл.134 от ТЗ. Съдът е приел, че в конкретния случай независимо от счетоводните операции, които са взети във връзка с направените парични вноски, съдружниците не са престанали да бъдат кредитори на дружеството, защото не е настъпил правния ефект на изтеклата погасителна давност, нито съществува друго основание за преценка на вземането като безнадежно. Съдът е преценил като неправилен изводът на приходния орган, че с отразяването на сумите по кредита на сметка 119-други резерви е налице отписване на задълженията към съдружниците, поради което е налице приход за дружеството. Съдът е тълкувал съдържанието на НСС 18 „П”ООД:

Предвид обстоятелствената част на жалбата, настоящият съдебен състав приема, че тя е насочена срещу тази част от съдебното решение, в която е потвърден РА в обжалваната му част относно допълнително определения ДДС върху пазарната стойност на доставките.

Тези части от съдебното решение са : непризнат данъчен кредит в общ размер на 9400 лева по доставките, удостоверени с фактурите от „Ч. А.рт”ЕООД за периода м.01-м.05.2005г., както и определен допълнително ДДС по фактурите, издадени от жалбоподателя на СД „Б. Б.и”, за периодите м.02.05г.; м.02.06г. и м.05.2006г.

За посочените периоди, които са преди 01.01.2007г. е неприложима Дректива 2006/112 (Директивата за ДДС) на чийто чл.80 от нея се позовава касатора.

По делото е било безспорно, че сделките по посочените фактури са между свързани лица, поради което приходният орган е приложил точно материалния закон –чл.20, т3 от ЗДДС отм. вр. с чл.30, ал.3, т.2 от същия закон при определянето на данъчната основа по фактурите.

Основателно е прието от съда, че пазарната цена на сделките по фактурите от „Ч. А.рт”ЕООД са определени според критерий от Наредба №9/99г.-сравнимите некотролирани цени чрез възприемане на цените за подобни услуги, предоставяни от друга фирма в населеното място, каквато е „П”ООД-гр. В..

Съдът е коригирал определената в хода на ревизията данъчна основа по фактурите, издадени на СД „БР. Б.”, като основателно е възприел заключението за пазарните цени на услугите, прието в хода на съдебното обжалване.

По изложените съображения, настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява като неоснователни възраженията на касатора, поради което решението но АС като правилно в обжалваната му част следва да се потвърди.

Воден от горните съображения и на осн. чл.221, ал.2 и чл.222, ал.2 от АПК, Върховният административен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ

решение № 1770/23.07.2012 г., постановено от Пловдивския административен съд по адм. д.№2317/2010 година В ЧАСТТА, в която е изменен ревизионен акт № 1301001446/28.07.2010 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП-Пловдив, ИРМ Пазарджик в частта относно допълнително начисления ДДС в размер на 8913,60лева ведно с прилежащите лихви за данъчен период м.02.05г.; в размер на 10628,80лв. ведно с прилежащите лихви за данъчен период м.02.2006г. и в размер на 9981,60лв. ведно с прилежащите лихви за м.05.06г., чрез намаляването му на 7731 ведно със законните лихви върху тази разлика за м.02.2005г.; чрез намаляването му на 9651,52лв. ведно със законните лихви върху тази разлика за м.02.2006г.; чрез намаляването му на 8931 лв. ведно със законните лихви върху тази разлика за м.05.2006г. КАКТО И В ЧАСТТА относно частичната отмяна на определените допълнително задължения за корпоративен данък и съответните лихив върху него във връзка с увеличението на финансовия резултат на дружеството за съответните 2004, 2005, 2006 години на осн. чл.23, ал.2, т.13 от ЗКПО отм. и 2007 г. на осн. чл.78 от ЗКПО с определените пазарни цени на наемните услуги, предоставяни от "Б"ООД на СД"Б. Б.и", КАКТО И В ЧАСТТА в която е отменен допълнително определения корпоративен данък и съответната лихва върху него във връзка с преобразуването на финансовия резултат на дружеството на осн. чл.23, ал.2, т.11 от ЗКПО отм. за 2004 г. със сумата от 210 000 лв. и за 2005г. със сумата от 529 000 и 102 000 лева, като

ВРЪЩА

делото в посочената част за ново разглеждане от друг съдебен състав на административния съд.

ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 1770/23.07.2012 г., постановено от Пловдивския административен съд по адм. д.№2317/2010 година в останалата му обжалвана част.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Ф. Н.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ С. А./п/ И. А.а

И.А.