Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на „Пещерски“ ЕООД, седалище и адрес на управление гр. П., ж. к. „Тракия“, бл. 225, вх. „А“, ет. 3, ап. 8 срещу решение №217 от 07.12.2012г. на Административен съд, гр. С., постановено по административно дело №115/2012г.
С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на „Пещерски“ ЕООД срещу отказ на кмета на община С., писмо изх. №ДЛ-009348-002 от 10.02.2012г., да включи в обхвата на зимното поддържане на общинската пътна мрежа пътя, който осигурява достъпа до вилно селище „Четирите сезона“, землището на с. К., м. „Хайдушки поляни“, и прекратил производството в частта, с която се иска кмета да бъде задължен да извърши включването.
Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че отказа на кмета е за извършване на нормативно предвидени задължения. Излага подробно фактите по делото, в т. ч. тези по устройствения статус на имотите и пътя. Сочи, че факта, че процесния път не е включен в Решението №236 от 13.04.2007г. на Министерския съвет за утвърждаване на общинските пътища не променя характера му на общинска собственост. Пътят не е включен само защото не осигурява връзка с републикански път или с улица, съгласно чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата (ЗП), а е продължение на два общински пътя с пресечна точка ресторант „Хайдушки поляни“. Сочи, че курортното ядро „Хайдушки поляни“ е включено в заповедите на кмета на община С. по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ и са събирани такси битови отпадъци, въпреки че фактически услугите сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване не е предоставяна. Досежно прекратителната част на решението не сочи доводи. Моли съда да отмени обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Касаторът се представлява от адв. М. Г., Адвокатска колегия, гр. П..
Ответникът по касационната жалба – кметът на община С., не взема становище.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдът правилно приел, че процесния път не е част от общинската пътна мрежа и не притежава статут на улица поради липсата на одобрена улична регулация. Касае се за черен път, означен на картата на възстановената собственост на с. К., което не обосновава характеристика на път по смисъла на закона. Позоваването на чл. 3, ал. 3 ЗП е неотносимо и не може да обоснове задължение за общината за извършване на снегопочистване. Досежно искането да се задължи общината да включи участъка в договора за почистване сочи, че е налице произнасяне на съда с влязло в сила определение от 03.07.2012г., поради което не са налице основания за отмяна на решението.
Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежно лице, в срока по чл. 211 и чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Следва да се посочи, че съдебното решение в частта, в която съдът прекратил съдебното производство има характер на определение, което съгласно чл. 230 АПК подлежи на обжалване в седемдневен срок от съобщаването. Въпреки, че съдът не направил разграничение в срока за обжалване на двата различни по характер акта, които постановил и дал на жалбоподателя общ четиринадесетдневен срок за обжалване, то и без приложението на чл. 62, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 144 АПК жалбата срещу прекратителната част на решението е подадена в срока по чл. 230 АПК.
Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.
За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че:
1. „Пещерски“ ЕООД е собственик на поземлени имоти с кадастрални №011150 и №011151 по картата на землището на с. К., община С., ЕКАТТЕ 40748 – нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №183, т. І, рег. №2317, дело №149 от 2004г.
2. Със заповед №218 от 30.12.2004г. кметът на община С. одобрил, на основание чл. 129, ал. 2 във вр. с чл. 124, ал. 3, чл. 59, ал. 1, чл. 134, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 6 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), подробен устройствен план – план за регулация и застрояване в местността „Хайдушки поляни“, землището на с. К. като от имоти с кадастрални №011150 и №011151 са образувани урегулирани поземлени имоти І- 11150 , вилно селище, и ІІ- 11151
, детска площадка, спор и отдих с указан начин и параметри на застрояване и улична регулация за обслужване на новообразуваните урегулирани поземлени имоти в кв. 2 и кв. 3 (нови) в местността „Хайдушка поляна“, землището на с. К., съгласно приложената скица. Заповедта влязла в сила на 06.11.2006г.
3. С решение №312 от 27.10.2005г., взето по протокол №27, общински съвет Смолян приел планово задание за проектиране на подробен устройствен план за курортно-туристическо ядро „Хайдушки поляни“, землището на с. К..
4. С решение №236 от 13.04.2007г. Министерският съвет, на основание чл. 3, ал. 3 ЗП, утвърдил списък на общинските пътища. В него под №436 е включен път №PDV2130 (ІІІ-861) Лъки-Крушово-Манастир-Граница община (Лъки-Смолян) – м. Хайдушки поляни (SML2241), а под №667 – път №SML2241 (ІІІ-863, Момчиловци – Петково/Славейно – Кутела – хижа Момчил юнак (ІІІ-861). Двата пътя водят до м. Хайдушки поляни.
5. С решение №205 от 19.12.2008г., взето по протокол №13, общински съвет Смолян приел за информация предварителния проект на подробен устройствен план – план за регулация и застрояване на курортно-туристическо ядро „Хайдушки поляни“, землището на с. К..
6. В периода 2009г. – 2012г. община С. имала сключен договор за снегопочистване и зимно поддържане на общинската пътна мрежа с „Марс МВ“ АД, съгласно който почистването на пътя х. Момчил юнак – м. Хайдушки поляни и на пътя граница община Л. – Кутела е при поискване.
7. Със заповеди №РД-3420 от 21.10.2010г. и №РД-2709 от 04.10.2011г., издадени на основание чл. 63, ал. 2 ЗМДТ кметът на община С. определил границите на районите, вида и честотата на предоставяните услуги като с. К. и урегулирани поземлени имоти със сменно предназначение на земята, на които има построени и въведени в експлоатация сгради са включени в предоставянето на услугите сметосъбиране, сметоизвозване, обезвреждане на битови отпадъци в депа и поддържане на честотата на териториите за обществено ползване.
8. С писмо от 31.01.2012г. „Пещерски“ ЕООД поискал от кмета на община С. да задължи „Марс – МВ“ АД да извършва снегопочистване и зимно поддържане на пътя до вилно селище „Четири сезона“.
9. С писмо, изх. №ДЛ-009348-002 от 10.02.2012г., кметът на община С. уведомил „Пещерски“ ЕООД, че пътят, който осигурява достъп до вилно селище „Четирите сезона“, находящо се в землището на с. К., м. Хайдушки поляни, не е част от общинската пътна мрежа, поради което снегопочистването му не е възложено на извършващото услугата дружество. Пътят обслужва земеделски имоти като смяната на предназначението на два от тях не е достатъчно основание за включване на пътя в общинската пътна мрежа.
10. „Пещерски“ ЕООД оспорил по съдебен ред бездействието на кмета на община С. да изпълни заповед №РД-2709 от 04.10.2011г. и да поддържа пътя спортно-туристически център „Картала“ – хижа „Момчил“ – курортно ядро Хайдушки поляни – с. К. отворен при зимни условия. С определение №98 от 11.05.2012г., постановено по административно дело №116/2012г. на Административен съд, гр. С., потвърдено с определение №9619 от 03.07.2012г. на Върховния административен съд, постановено по административно дело №7768/2012г., съдът прекратил поради недопустимост съдебното производство.
11. В хода на съдебното производство съдът приел заключение на съдебно-техническа експертиза, която установила, че за м. Хайдушки поляни няма одобрен подробен устройствен план; до местността се стига по два общински пътя, включени в решение №236 на Министерския съвет, Момчилово-Славейно-Кутела и Момчиловци - м. Хайдушки поляни, които имат пресечна точка на ресторанта „Хайдушки поляни“; в местността има пътища, но те не са предмет на решението на Министерския съвет; пътят, посочен в нотариалния акт като имот №006014 – местен път на община С., е обозначен на картата на възстановената собственост, но няма записан клас; за имотите на дружеството е предвидена улична регулация в техния обсег, която е съобразена с местния път, но която не е част от цялостен подробен устройствен план – план за улична регулация на местността.
Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспореното писмо, като индивидуален административен акт, е издадено от компетентен орган и в исканата от закона форма. Приел, че с оглед на установеното пътят от ресторант „Хайдушки поляни“ до вилно селище „Четирите сезона“ не е нито част от общинската пътна мрежа, утвърдена с решението на Министерския съвет, нито улица, поради което отказа на кмета е законосъобразен. Приел, че възражението относно чл. 71, т. 2 ЗМДТ е основание да се иска намаляване на определената такса битови отпадъци, но не основание за уважаване на искането му. Въз основа на това направил извод за неоснователност на жалбата.
Относно искането на „Пещерски“ ЕООД да бъде задължен кмета на общината да включи процесния път в обхвата на предоставяните услуги за зимно поддържане съдът приел, че с определение №98 от 11.05.2012г. съдът приел искането за недопустимо, като и че настоящото искане е също недопустимо, тъй като не е посочен нормативния акт, от който произтича задължението за кмета. С оглед на това приел, че чл. 257 АПК е неприложим. Изводите на съда са правилни.
По делото няма спор за факти. Съдът установил релевантните за предмета на спора факти и касационната инстанция ги приема за правилно и пълно доказани така, както са изложени по-горе. Спорът по делото е досежно правилността на правните изводи на съда, т. е. досежно правната квалификация на фактите и техните правни последици. Макар да твърди като пороци на обжалваното решение и необоснованост, и съществени нарушения на съдопроизводствените правила касаторът не сочи конкретни доводи в подкрепа на твърденията си, поради което и на основание чл. 218, ал. 1 във вр. с чл. 212, ал. 1, т. 4 АПК съдът не следва да ги обсъжда.
По касационната жалба в частта досежно оспорения индивидуален административен акт:
Доводите на касатора, фактите по делото и релевантната правна уредба формират основния въпрос по делото – какъв е устройствения статус на територията, на която са разположени имотите на касатора и на процесния път и относим ли са те към предмета на делото.
От доказателствата по делото е видно, че м. Хайдушки поляни не е селищно образование по смисъла на чл. 22, ал. 1 ЗАТУРБ. За създаването му няма решение по смисъла на чл. 25 ЗАТУРБ. Местността е разположена в извънселищната територия на землището на с. К. по смисъла на чл. 18, ал. 1 ЗАТУРБ. Макар, че територията на която са разположени двата имота на касатора не е селищно образование те са урегулирани поземлени имоти по силата на влязъл в сила подробен устройствен план и са с предназначение – вилни, спортни и развлекателни функции по смисъла на чл. 8 ЗУТ. От графичната част на заповедта за одобрение на подробния устройствен план е видно, че двата поземлени имота са урегулирани с улични регулационни линии и вътрешни регулационни линии, по смисъла на чл. 14, ал. 3 ЗУТ, но с плана не е утвърден уличен регулационен план – осовите точки на уличната регулация нямат номера и не са част от една обща, свързана с план улична регулация, тъй като няма образувано селищно образование или населено място. С оглед на това и поради факта, че м. Хайдушки поляни не е селищно образование правилен е извода на съда, че общинския имот, с който граничат имотите на касатора, и който в нотариалния акт за покупко-продажба е посочени като местен път на общината, не е улица.
Съгласно чл. 3, ал. 1 ЗП пътищата са републикански и местни като само републиканските пътища имат клас – ал. 2. Местните пътища, ал. 3, осигуряват транспортни връзки от местно значение, провеждат местно движение и са свързани с републиканските пътища или с улиците. От утвърдения с решение №236 списък на общинските пътища е видно, че процесният местен път, който представлява и улична регулационна линия на двата имота на касатора не е утвърден като такъв от Министерския съвет. С оглед на това и доколкото той се намира в извънселищната територия на землището на с. К., за който е одобрена карта на възстановената собственост, то процесният път има качеството на общински полски път и не е част от общинската пътна мрежа.
Защо извода относно статуса на процесния път като полски път е решаващ за предмета на делото? Какво поискал касатора от кмета на общината и какво кмета му отговорил?
С искането си от 31.01.2012г. „Пещерски“ ЕООД поискал фактически кмета на общината да включи в обхвата на зимно поддържаните пътища и процесния път. Съгласно чл. 1, ал. 2, т. 1 от Наредбата за управление на общинските пътища в община С. (Наредбата), наредбата не се прилага за селскостопанските пътища, които осигуряват достъп до земеделски земи. А зимното поддържане е едно от мероприятията по поддържане на пътищата по смисъла на чл. 13 във вр. с чл. 16 и 17 от Наредбата. Впрочем, този факт е бил пределно ясен на касатора още към датата на подаване на искането до кмета на общината, тъй като в него изрично сочи, че е запознат с чл. 1, ал. 2 на Наредбата, но счита, че процесния път не е селскостопански, тъй като води до поземлени имоти с предназначение по смисъла на чл. 8, т. 1 ЗУТ.
Разбираемо е желанието на касатора общината да обхване и процесния път в дейността си по зимното обслужване на пътищата от общинската пътна мрежа, тъй като не друг, а именно общината е разрешила по надлежния ред устройствен статус на имотите му, който позволява те да имат предназначение за вилни, спортни и развлекателни функции. Но първо, правомощие на Министерския съвет, по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството, след съгласуване с кметовете на общините, е утвърждаването на списъка на общинските пътища – чл. 3, ал. 4 ЗП. Т.е. кметът на общината сам не е компетентен да промени статуса на процесния път от полски (селскостопански) на част от общинската пътна мрежа. Второ. Ако не се промени статуса на процесния път Наредбата, приета от общинския съвет за управлението на общинските пътища не би могла да третира полския път, тъй като тя се приема на основание чл. 23 ЗП и законовата делегация е само досежно общинската пътна мрежа. И трето. Разбира се няма пречка общинският съвет да реши мероприятията по зимното поддържане, които се осигуряват за общинската пътна мрежа да бъдат предоставяни и на определена категория полски пътища като процесния, които безспорно осигуряват комуникацията на поземлени имоти с надлежно разрешено променено предназначение, което е някое от предназначенията по чл. 8, т. 1 ЗУТ. Но това решение на общинския съвет е изцяло в дискрецията на органа на местното самоуправление, комуто са предоставени за решаване въпросите по устройството и развитието на територията на общината, по благоустрояването и комуналните дейности, по развитието на спорта, отдиха и туризма, по смисъла на чл. 17 от Закона за местното самоуправление и местната администрация. Тъй като съгласно чл. 47, ал. 2 от Наредбата зимното поддържане на общинските пътища се финансира със средства от държавния бюджет и от бюджета на общината, то в компетентността на общинския съвет е, при отчитане на ролята и значението на процесните имоти за развитието на общината, да прецени възможно ли е зимното поддържане да бъде осъществено и на този тип пътища.
С оглед на изложеното досежно предмета на спора, както правилно посочил в мотивите си съда, довода на касатора, че е редовен платец на местни данъци и такси е неотносим. Въобще престирането от общината на услугата по чл. 62 ЗМДТ в случая няма отношение, тъй като зимното поддържане на общинската пътна мрежа е нещо различно от услугите по сметосъбиране, сметоизвозване, обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Общинските пътища безспорно са отворени за обществено ползване по смисъла на чл. 9 ЗМДТ, но чл. 62 ЗМДТ, когато визира услугите, в т. ч. поддържане на чистотата на територии за обществено ползване изрично сочи в населените места, не и извън тях. Факта, че със своите заповеди по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ кметът на общината включил в обхвата на предоставяне на услугата и територии извън населените места, изрично индивидуализирани – курортен комплекс Пампорово, курортни ядки Смолянски езера, Хайдушки поляни, Райкови ливади, Момчиловци, местност Рожен, урегулирани поземлени имоти със сменено предназначение на земята, на която има построени и въведени в експлоатация сгради, не означава, че пътищата в тези територии, които не са част от общинската пътна мрежа следва да бъдат включени автоматично и в зимното поддържане на пътищата.
Видно от изложеното доводите на касатора за неправилност на съдебното решение в частта, с която съдът приел за законосъобразен оспорения акт на кмета на общината са неоснователни. Съдът дал правилната правна квалификация на фактите, правилно тълкувал и приложил материалния закон и въз основа на това постановил правилен съдебен акт. При служебно извършената, на основание чл. 218, ал. 2 АПК, проверка на валидността и допустимостта на обжалваното решение съдът констатира, че същото е валидно и допустимо и с оглед на изложеното досежно неговата правилност следва да го остави в сила.
По отношение на прекратителната част на съдебното решение:
С решението в тази част съдът прекратил съдебното производство, тъй като приел, че искането на касатора за задължаване на кмета на община С. да включи в зимното поддържане на пътищата от общинската пътна мрежа и пътя от ресторант „Хайдушка поляна“ до вилно селище „Четирите сезона“ е недопустимо. Касаторът не сочи конкретни доводи, но доколкото моли съда да отмени цялото съдебно решение и доколкото обжалваното на определения не е обвързано с изискването на чл. 212, ал. 1, т. 4 АПК съдът дължи произнасяне.
Както правилно посочил в мотивите си съдът, за да е налице хипотезата на чл. 257 АПК е необходимо първо, да е налице пряко произтичащо от нормативен акт задължение на органа да действа, и второ, да е налице започнало и продължаващо негово бездействие. В случая не е налице първата предпоставка – липсва нормативен акт, който да задължава кмета на общината да включи в обхвата на зимната поддръжка и процесния път, поради което не може да е налице и бездействие, спрямо което да е допустима съдебна защита. Поради това решението в прекратителната част като законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
С оглед на твърдението на прокурора, че по искането да се задължи общината да включи участъка в договора за зимно поддържане е налице произнасяне на съда следва да се посочи, че предмета на искането по административно дело №216/2012г. и по настоящото административно дело е различен. По административно дело №216/2012г. искането е да се поддържа пътя спортно-туристически център „Картала“ – хижа „Момчил“ – курортно ядро Хайдушки поляни – с. К. отворен при зимни условия, а по настоящото дело е да се включи в зимното поддържане на пътищата от общинската пътна мрежа и пътя от ресторант „Хайдушка поляна“ до вилно селище „Четирите сезона“. Видно, налице е различен предмет, което означава, че не е налице идентичност на искането, с което съдът е сезиран, поради което не е налице повторно произнасяне.
С оглед на изхода от делото съдът следва да остави без уважение искането на касатора за присъждане на направените разноски.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА
решение №217 от 07.12.2012г. на Административен съд, гр. С., постановено по административно дело №115/2012г.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ Й. Д.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ Т. В./п/ С. Я.
С.Я.