Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на М. А. М., от гр. С., против решение № 35 от 18.05.2009 г., постановено по адм. д. № 6603/2008 г. по описа на Административен съд - София град (АССГ).

С оспореното решение първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователна жалбата на касатора против заповед № РД-09-502 от 6.03.2008 г. на кмета на Столична община, с която на основание чл. 44, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, чл. 51, ал. 6 и Приложение № 11 от Наредбата за организация на движението на територията на Столична община, е отказано издаването на карта за преференциално паркиране на ППС, превозващи хора с увреждания в паркингите-общинска собственост и в "Синя зона" на определените и обозначени за целта места.

Недоволен от решението, Минков го оспорва с оплаквания за наличие на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при разглеждане на спора - касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 2-ро от АПК. Твърди, че правото му на участие и защита в производството е било нарушено, поради което моли решението да бъде отменено, а делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Ответникът - кметът на О. С., не се представлява и не ангажира становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на седмо отделение, за да се произнесе, съобрази следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима, а разгледена по същество е основателна.

Видно от данните по делото, жалбата до АССГ с вх. № 94-М-3354(4)/17.10.2008 г. по регистратурата на Столична община (л. 5), е изготвена и подписана от адвокат С. О. С. от САК, в твърдяното му качество на пълномощник на подателя М. А. М.. В титулната част на жалбата са посочени адреса и телефона на кантората на процесуалния представител, както и адреса по местоживеене на касатора. Същите адреси фигурират и в акта, с който областният управител се е произнесъл по реда на чл. 98 от АПК във връзка с административното обжалване на отказа за издаване на карта за преференциално паркиране (л. 15). Към жалбата не е било приложено адвокатско пълномощно, макар и такова да е било описано в доказателствената й част (л. 8).

Правото на жалба е субективно материално право, което може да бъде упражнено от неговия носител или надлежно упълномощено от него лице. В конкретния случай това субективно право е принадлежало на М. А. М., чиито пълномощник е следвало да се легитимира с пълномощно, съставено при спазване на изискванията на разпоредбата на чл. 33 от ГПК, определяща формата и редовността на упълномощаването.

Представителната власт в съдебното производство е абсолютна процесуална предпоставка за валидността на извършените процесуални действия, респ. - за надлежното упражняване на правото на жалба, за която съдът е длъжен да следи служебно. Доказването на представителната власт на адвоката - пълномощник по делото се извършва чрез представянето на писменото пълномощно, подписано от страната - чл. 33, вр. с чл. 32, т. 1 от ГПК.

В контекста на изложеното, жалбата на М. А. М. до АССГ е била подписана от лице, което не е установило твърдяното си качество на надлежен процесуален представител на страната - жалбоподател по смисъла на чл. 32 от ГПК към датата на завеждане на делото. При тези данни жалбата е била нередовна и е следвало да бъде оставена без движение (Арг. чл. 158, ал. 1, вр. с чл. 151, т. 2 от АПК). Без да извърши задължителната проверка за редовността й като предпоставка за допустимостта на оспорването, решаващият съд е разгледал и решил спора при липса на доказателства за представителния мандат на адвокат С. С. - респ. качеството му на пълномощник на жалбоподателя Минков.

Провеждайки процесуалните си действия по администриране движението (развитието) на производството, АССГ е допуснал и друго нарушение на съдопроизводствените правила. За съдебното заседание, проведено на 3.02.2009 г., изпратената на адреса по местоживеене на жалбоподателя призовка е върната в цялост с отбелязване, че адресатът не може да бъде открит. Вместо да постанови призоваване чрез посочения адвокат, като поиска прилагане на описаното в жалбата, но липсващо към преписката адвокатско пълномощно, или да ползва адресните данни за Минков, включително посочения личен мобилен телефон, съдържащи се в искането до Столична община (л. 16), съдебният състав с разпореждане е изискал справка от СДВР за постоянен и настоящ адрес на жалбоподателя. С писмо изх. № Я-3588/10.02.2009 г. (л. 46) полицейските органи са посочили като такъв известният вече адрес на Минков. След повторното насрочване на делото, с оглед направеното отбелязване във върнатата призовка, че апартаментът е отдаден под наем, съдът е приел жалбоподателят за редовно призован при условията на чл. 41, ал. 2 от ГПК, разледал е насроченото за 10 часа дело в 9.50 ч. (Виж: протокол, приложен на л. 48), след което е отхвърлил жалбата.

С оглед гореописаните факти, при осъществяване правораздавателната дейност на решаващия съд е допуснато твърдяното в касационната жалба съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Освен, че се е произнесъл по нередовна жалба, което в случая не води до недопустимост на съдебния акт, доколкото и по аргумент от чл. 101, ал. 2 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК приложеното в настоящата инстанция копие от пълномощно от 4.08.2008 г. валидира извършените от адвокат Симеонов процесуални действия, АССГ не е извършил редовно призоваване на жалбоподателя.

Уведомяването на страните за предприетите от съда процесуални действия следва да бъде извършено на адреса, посочен от лицето в административното производство, а ако не е посочило такъв - на известен негов адрес, който може да бъде настоящият или постоянният адрес по гражданската му регистрация - Арг. чл. 61, ал. 2 и 3 и чл. 137, ал. 3 от АПК. При наличие на достатъчно данни за адресите и телефоните на жалбоподателя и неговия адвокат, незаконосъобразното прилагане на чл. 41, ал. 2 от ГПК е лишило оспорващия от възможността за организиране на защитата си по делото. Още повече, че видно от приложената на л. 47 от делото призовка, в същата дори не е изписан пълният адрес на жалбоподателя (липсват етаж и апартамент).

Като е приел, че процедурата по призоваването на М. М. е редовно проведена и е дал ход на делото по-рано от насрочения час, съдът е нарушил произтичащите си от процесуалния закон задължения. Нарушението е съществено, т. к. е довело до ограничаване правото на жалбоподателя за участие и защита в процеса, поради което е пряко относимо към правилността на оспореното решение. Налице е релевираното с жалбата касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 2-ро от АПК, оспореният съдебен акт следва да бъде отменен, а делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение, РЕШИ: ОТМЕНЯ

решение № 35 от 18.05.2009 г., постановено по адм. д. № 6603/2008 г., по описа на Административен съд – София град. ВРЪЩА

делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ В. А. секретар: ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Т. В./п/ П. Н.

В.А.