Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по касационна жалба на адв.Р. А., в качеството му на процесуален представител на А. Й. С., управител на "Станойчев и син" ЕООД, срещу решение № 3625 от 28.06.2012 г. по адм. дело № 8406 по описа за 2010 г. на административния съд - София град. С него е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № 20804187 от 10.11.2008 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. С., потвърден в обжалваната част с решение № 72 от 15.01.2009 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. С..
В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на закона, както и поради необосноваността му, което съставлява отменително касационно основание по чл.209, т.3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора. Не претендира присъждане на съдебни разноски.
Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. С. (сега дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. С.), оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния представител юрисконсулт В. Ш.. Претендира присъждане на съдебни разноски.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл.218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на повторен съдебен контрол в производството пред административния съд е бил ревизионен акт № 20804187 от 10.11.2008 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. С., потвърден в обжалваната част с решение № 72 от 15.01.2009 г. на директора на дирекция "ОУИ"-гр. С.. Същият е издаден в резултат на осъществена ревизия по прилагането на ЗДДС за ревизиран период 23.07.29.02.2008 г., като с него на ревизираното дружество е отказано право на данъчен кредит общо в размер на 25 000.00 лв. по фактури № 553 от 3.12.2007 г., № 558 от 14.12.2007 г. и № 561 от 12.12.2007 г., издадени от "Надин груп 2000" ЕООД.
В мотивите на обжалваното решение подробно е обсъдена фактическата страна по спора, събраните доказателства по делото, включително заключението по съдебно-счетоводната експертиза, приложените разпоредби и двете групи основни възражения на дружеството - жалбоподател. Съдът при постановяване на решението си е изпълнил и дадените указания с отменителното решение № 12615 от 28.10.2010 г. по адм. дело № 4966 по описа за 2010 г. на ВАС, І а отделение. Обосновал е извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. Съответства на фактически установеното по делото и на приложимите правни разпоредби констатацията на съда, че процесният ревизионен акт е валиден административен акт. От една страна съдът е бил обвързан от направената преценка от касационния съдебен състав, но преди всичко той е изложил подробни и точни правни аргументи. След изменението на
чл.129 ал.3 от ДОПК (в сила от19.12.2007 г.) няма процесуална пречка въпреки издаден АПВ да бъде проведена ревизия, която да приключи с ревизионен акт, който да обхваща същия данъчен период. По делото е констатирано, че на ревизираното лице е издаден АПВ № 801076 от 4.04.2008 г., а след това със ЗВР № 804187 от 1.08.2008 г. е възложено осъществяване на ревизия. Правилно съдът е приел, че органът по приходите разполага с обща материална компетентност по чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК да възлага ревизия и в хипотезата на чл.129, ал.3 от ДОПК, в приложимата редакция. В случая не се касае до изменение на задължения по смисъла на чл.133 от ДОПК.
По повод втория спорен момент относно реалното осъществяване на доставките, във връзка с което са издадени посочените фактури, съдът подробно е обсъдил доказателствата по делото като е акцентирал на обстоятелството понеже са частни документи дали са оспорени по предвидения в ГПК, във връзка с § 2 от ДР на ДОПК ред, за да бъде преценявана тяхната годност и тяхната доказателствена стойност във връзка с констатациите в посочения АПВ и тези на експерта по съдебната експертиза. Във връзка с изложеното следва да се отчете, че съдът е обсъдил и представения договор от 3.12.2007 г. с "Надин груп 2000" ЕООД и отчет-анализ на дейността на тази фирма, в качеството й на изпълнител по същия. Правилни и съответни на закона са изводите относно неоспорените частни документи и относно достоверната дата на представените два броя отчети-анализ по повод изпълнението на договора, а именно цененето на този с достоверна дата 5.01.2008 г., понеже съдържанието му е възпроизведено в официалния документ, какъвто представлява АПВ, съставен на ревизираното лице. За да обоснове изводите си съдът се е позовал и на бланкетното описание на стопанските операции в издадените и процесни фактури: "на основание договор от 3.12.2007 г." и "съгласно договор от 3.12.2007 г." Съгласно предмета на договора, предмет на доставките са изпълнение на множество услуги по провеждане на пресконференции, семинари, разработване и поддържане на уеб сайт, мониторинг на електронни и печатни издания по конкретна тема, както и изработка на информационни печатни и рекламни материали. Последователно съдът е обсъдил отчета-анализа от 5.01.2008 г., обясненията, дадени от управителя на дружеството - доставчик, договора, приемо-предавателения протокол, фискалните бонове по повод плащанията, без изискващите се реквизити съгласно наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства, въз основа на което е обосновал извод за липса на реалност на доставките.
Настоящият съдебен състав намира за точни и изводите на съда по повод нарушаване на принципа на легитимните очаквания за ефективно възползване от право на собственост във връзка с приспадане на ДДС по смисъла на § 1 от Протокол 1 на Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, каквото възражение е направено и в касационната жалба, а именно, че такова не е допуснато. Във връзка с изложеното съдът е направил извод, че след като по делото не се установява наличие на реално извършени доставки, жалбоподателят, получател по тях, не се явява титуляр на защитим интерес по смисъла на цитирания параграф. Правилно съдът е приел, че след като при издаване на АПВ не е направена насрещна проверка на прекия доставчик, не е налице нарушение на принципа на легитимните очаквания и от различното третиране на едни и същи доставки в ревизионния акт. Още в хода на ревизионното производство не са ангажирани доказателства, че те са реално осъществени. След като това не се доказва от жалбоподателя, за него не съществува "легитимно" очакване за ефективно възползване от право на собственост във връзка с данъчен кредит по смисъла на решението на ЕСПЧ по делото "Булвес срещу България", на което се е позовал и в касационната жалба. Обжалваното решение се явява правилно по изложените съображения, които са тези на първоинстанционния съд.
При този изход от спора съдебни разноски не се дължат на касатора, а на ответната страна по касационната жалба такива са присъдени в първоинстанционното производство, което е в съответствие с чл.161, ал.1, изр. трето от ДОПК.
Съобразно изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА
решение № 3625 от 28.06.2012 г. по адм. дело № 8406 по описа за 2010 г. на административния съд - София град.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ З. Ш. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ М. Д./п/ Б. Ц. З.Ш.