О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3547

гр. София, 07.07.2025 год.

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

СОНЯ НАЙДЕНОВА

като изслуша докладваното от съдията Николова гр. д. 2051/2024 год. по описа на ВКС, II г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 295 ГПК вр. чл. 280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. И. Ц. и И. И. Ц., чрез пълномощник адв. Н. В.-П., срещу постановеното по реда на чл. 294 ГПК въззивно решение № 791 от 12.02.2024 год. по гр. д. № 4220/ 2022 год. по описа на Софийския градски съд.

Касаторите са недоволни от постановения резултат, с който: след частична отмяна на първоинстанционното решение от 16.02.2009 год. по гр. д. № 3948/ 2006 год. на Софийския районен съд се уважава предявеният срещу тях иск по чл. 108 ЗС на А. К. Ч., починала в хода на процеса и заместена от заветника Столична община, за ревандикиране на урегулиран поземлен имот *-* с площ 1 788 кв. м. от кв. 104 „з“, местност „Т. б.“, по плана на [населено място], изобразен при граници съгласно комбинирана скица № 3 към СТЕ, приложена на л. 221 от в. гр. д. № 3765/2009 г. и прогласена за неразделна част от съдебното решение; в полза на ответниците Ц. е признато право за задържане по чл. 72, ал. 3 ЗС до заплащане на увеличената вследствие извършени подобрения стойност на имота в размер на сумата 19 363 лева.

В жалбата си ответниците се позовават на касационните отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК – неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изложение аргументират тезата за наличие на предпоставките за допускане на касационно обжалване в приложното поле на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 3 и ал. 2, предл. 3-то ГПК. Формулират следните правни въпроси:

1. „Длъжен ли е съдът при новото разглеждане на делото да съобрази указанията на ВКС в отменителното му решение и неспазването на тези указания води ли до неправилност на така постановения съдебен акт?“;

2. „Следва ли съдът да назначи нова експертиза за установяване на увеличената стойност на процесния имот в случай че изслушаната експертиза не е дала заключение за тази стойност, съобразена със закона и съдебната практика?“;

3. „Следва ли увеличената стойност на един недвижим имот по реда на чл. 72 ЗС да бъде равна на стойността на извършените подобрения, без да се отчита разликата в стойността на имота преди и след извършването на подобренията?“;

4. „Допустимо ли е изчисляването на увеличената стойност на недвижим имот по реда на чл. 72 ЗС да се определи без да се извърши пазарна оценка на имота преди и след извършване на подобренията?“;

5. „Има ли право на възражение по чл. 40 ЗЗД заветникът, който няма качеството на универсален наследник?“;

6. „Въпросът за процесуалните права на заветника и по специално, дали същият разполага с право на възражение по чл. 40 ЗЗД е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото.“.

В писмен отговор Столична община, представлявана от адв. Р. В. оспорва касационната жалба. Счита, че същата не следва да бъде допускана до касационно разглеждане, като излага и доводи за нейната неоснователност по същество. Претендира присъждане на разноски за настоящото производство без да представя доказателства за тяхното извършване. Оспорва размера на присъдените разноски за трите съдебни инстанции в обжалваното решение, като иска същият да бъде увеличен.

За да се произнесе по предмета на настоящото производство, Върховният касационен съд, състав на Второ г. о. съобразява следното:

Касационната жалба е редовна и процесуално допустима като подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежно легитимирани лица и срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт. Същата не обосновава предпоставки за допускане на въззивното решение до касационен контрол поради следните съображения:

Обжалваният съдебен акт е постановен след частична отмяна на първоначалното въззивно решение по предмета на спора с решение от 12.04.2022 год. по гр. д. № 1403/2021 год. по описа на ВКС, състав на Първо г. о. Съгласно дадените в него указания, при новото разглеждане на делото въззивният съд следва да изслуша експертиза за определяне увеличената стойност на имота към момента на разглеждане на делото от въззивния съд и да постанови решение за уважаване на ревандикационния иск с признаване на ответниците право на задържане върху имота до заплащане на стойността на подобренията при посочване на техния размер според увеличената стойност на имота към момента на постановяване на решението.

По изрично разпореждане на закона /чл. 294, ал. 1 ГПК/ съдът, на който е изпратено делото, го разглежда по общия ред, като производството започва от незаконосъобразното действие, което е послужило като основание за отмяна на решението. Когато са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, второто решение на въззивната инстанция може да бъде обжалвано за нарушения, допуснати при повторното разглеждане на делото /чл. 295, ал. 2 ГПК/. Също така, в практиката си касационната инстанция последователно приема, че при повторното разглеждане на делото от въззивния съд той се произнася по спора само в рамките, очертани от касационното решение. Указанията на касационната инстанция са безусловно задължителни и въззивният съд в правораздавателната си дейност е обвързан от тях, като следва да съобрази предвидените отклонения от правилата за разглеждане на делото във въззивната инстанция, отнасящи се до тази фаза на процеса. Новото разглеждане на спора е с различен обем от първоначалното въззивно разглеждане с оглед на констатираната неправилност от касационната инстанция. По-нататъшният ход на производството следва да започне от онова незаконосъобразно действие, което е послужило като основание за отмяна и новият състав на въззивната инстанция не може наново да се произнася по въпросите, по които се е произнесъл вече касационният съд, тъй като тази възможност е окончателно преклудирана. В този смисъл решение № 344 от 01.11.2011 год. на ВКС по гр. д. № 1451/2010 год., I г. о., решение № 60150 от 29.11.2021 год. по гр. д. № 2080/2020 год. на ВКС, IV г. о., решение № 250 от 18.07.2013 год. на ВКС по гр. д. № 634/2011 год., II г. о. и др.

При първото разглеждане на повдигнатия правен спор пред касационната инстанция е прието, че встъпвайки във висящия процес поради настъпилото материално правоприемство със смъртта на първоначалната ищца А. Ч., Столична община продължава процеса като неин правоприемник при вече надлежно упражнено право по чл. 40 ЗЗД от надлежна страна, а именно представляваната от пълномощник страна - продавач по процесните договори. Посочено е също така, че всички установени по делото обстоятелства, преценени в съвкупност, налагат несъмнения извод за наличието на сговаряне във вреда на представляваната поради продаване на собствените имоти при нереални за пазарните условия цени и при наличие на родствена връзка по права линия от първа степен между пълномощника и един от купувачите. Като подлежащ на ново разглеждане от въззивния съд е указан единствено въпросът относно стойността на процесния имот след извършените в него подобрения, срещу която стойност следва да бъде уважено правото на задържане на ответниците по чл. 72 ЗС. В този смисъл повдигнатите под пункт 5-ти и 6-ти от изложението към касационната жалба правни въпроси няма как да формират основание за допускане на касационния контрол, тъй като по тях е налице окончателно произнасяне с вече постановеното решение на ВКС при първоначалното касиране на въззивния съдебен акт.

Останалите четири въпроса от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаят надлежното изпълнение на указанието за изслушване на експертиза за определяне увеличената стойност на имота към момента на разглеждане на делото от въззивния съд и за признаване на ответниците право на задържане върху имота до нейното заплащане. Въпросите са обуславящи за решаващата воля на въззивния съд по предмета на спора и са включени в обхвата на проверката по чл. 294 ГПК, но не са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Видно от материалите по делото въззивният съд е започнал разглеждането на спора от посочения от касационната инстанция етап, като с определение от 16.06.2022 год. е допуснал съдебно-техническа експертиза със задача вещото лице да оцени подобренията и определи увеличената стойност на процесния имот към момента на изготвяне на заключението и към датата на насроченото открито съдебно заседание. В заключението си вещото лице е посочило, че остойностява претендираните подобрения по пера, по средни пазарни цени към момента на неговото изготвяне, като е приспаднато съответното овехтяване. Приело е, че увеличената стойност на имота вследствие извършените в същия подобрения следва да се определи като стойност на тези подобрения към настоящия момент и възлиза в размер на сумата 19 363 лева. В разпита си в открито съдебно заседание вещото лице е дало обяснение, че при два идентични имота, единия от които с изградена ВиК система, а другия - не, разликата в пазарната им стойност се изразява именно в разходите за изграждане на системата. Процесуалният представител на касаторите - адв. П. не е оспорила така даденото заключение. Коментарът, че доверителите считат пазарната стойност за друга, при изрично направеното заявление, че няма да прави други доказателствени искания, не може да се възприеме като оспорване, каквото некоректно се поддържа, че е извършено в касационната жалба. Съобразявайки всичко това, в мотивите си към обжалваното решение въззивният съд е приел, че даденото заключение следва да се кредитира като пълно, ясно и обосновано, а в полза на ответниците да се признае право на задържане до заплащане на сумата 19 363 лева.

При така очертаната обстановка не може да се възприеме доводът на касаторите за произнасяне от страна на въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС по поставените въпроси относно задължителността на дадените указания в отменителното решение на касационната инстанция и приложението на чл. 72 ЗС. Видно е, че възложената задача на вещото лице, както и даденият от него отговор, кореспондират на възприетото в съдебната практика разбиране, че увеличената стойност на имота се изразява в разликата между пазарната цена преди и след извършване на подобренията, определени към деня на постановяване на решението и въз основа оценката на конкретния имот /ППВС № 6/1974 год., решения на ВКС по гр. д. № № 1649/2009 год., 1935/2009 год., 3571/2013 год. и др./. В този смисъл, от формална страна се явяват изпълнени указанията относно разглеждането на делото и действията, които следва да бъдат извършени, като увеличената стойност на имота е изчислена съобразно утвърдената методика. Дали конкретно дадената стойност от вещото лице е обоснована или не, е въпрос по същество на спора, който не може да бъде разискван на настоящия етап от производството и който сам по себе си не може да обоснове соченото противоречие с практиката на ВКС.

Ето защо въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване в приложното поле на релевираните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3, и ал. 2 ГПК, тъй като не се разкриват визираните в тях предпоставки така, както същите са очертани в указанията относно приложението на закона, дадени в ТР № 1 от 19.02.2010 год. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 год., ОСГТК.

Разноски в полза на ответната по касация Столична община не следва да се присъждат за настоящото производство, тъй като не са представени доказателства за тяхното извършване. По оплакването относно присъдените във въззивното решение разноски за предходните инстанции настоящият съдебен състав не може да се произнася, тъй като редът за тяхното оспорване е този по чл. 248 ГПК, а не по реда на касационното обжалване /още по-малко посредством релевирането на доводи за това в отговора на касационната жалба на насрещните страни/.

Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 791 от 12.02.2024 год. по гр. д. № 4220/ 2022 год. по описа на Софийския градски съд по постъпилата срещу него касационна жалба на И. И. Ц. и И. И. Ц., чрез адв. Н. В.-П. от САК.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.