Производството е по реда на чл. 13, ал. 7 от Закона за енергетиката, във връзка с чл. 145 - чл. 178 от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по жалба на „Велвол” ЕООД, „Елисолар 1” ЕООД, „П. С.” ЕООД и „К. С.” ЕООД срещу решение № Ц- 33 от 14.09.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). Жалбоподателите „Велвол” ЕООД, „Елисолар 1” ЕООД и „П. С.” ЕООД оспорват решението в частта по раздел ІІІ- т. 10, а жалбоподателят „К. С.” ЕООД оспорва решението в частта по раздел ІІІ, т. 12, в частта му на раздел ІІІ, с които се определят, считано от 18.09.2012 г. временна цена за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи за фотоволтаични централи, чиито преференциални цени са определени с решение № Ц- 18 от 20.06.2011 г. т. 10 са ЕЦ с фотоволтаични модули над 30 kWp до 200 kWp въведени в експлоатация в периода от 01.01.2012 г. – 30.06.2012 г.- 221,29 лв./МВтч и т. 12 са ЕЦ с фотоволтаични модули над 200 kWp въведени в експлоатация в периода от 01.01.2012 г. – 30.06.2012 г. - 189,38 лв./МВтч.

В жалбата се релевират доводи за нищожност и алтернативно – незаконосъобразност на обжалваната част от решението.

По изложени съображения се твърдят, че решението е постановено при липса на компетентност от страна на регулаторния орган. Той е обоснован с това, че цената за достъп до електропреносната мрежа е определена в чл. 21а от Наредбата за регулиране на цените на електрическата енергия (НРЦЕЕ), която се отнася само за потребителите на електрическа енергия, но не и за производителите.

На следващо място релевираният довод е обоснован с твърдения за неправилно извеждане на правомощия от страна на ДКЕВР от нормата на чл. 32, ал. 4 и чл. 84, ал. 2 ЗЕ. Прави се позоваване и на чл. 104 ЗЕ и чл. 26 от Правилата за търговия с електрическа енергия (ПТЕЕ). Жалбоподателите сочат, че цената за достъп до електроразпределителните мрежи е определена с Решение № Ц- 17 от 28.06.2012 г. на ДКЕВР.

Относно алтернативно наведеният довод за незаконосъобразност, се сочат основанията по чл. 146, т. 1 - т. 5 АПК. За тяхното обосноваване са направени твърдения по всяко едно основание. По изложените съображения жалбоподателите правят искане, съдът да обяви нищожността на решението, алтернативно да го отмени като незаконосъобразно в оспорените части. Претендират присъждане на направените разноски.

Ответната страна – Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, чрез процесуалните си представители оспорва жалбата, като поддържа становище за нейната недопустимост, а в случай че то не се възприеме – за неоснователност. В представеното писменото становище по съществото на спора са изложени твърдения, които се противопоставят на тези, направени в жалбата. Твърди се, че решението, предмет на жалбата е в съответствие с компетентността на ДКЕВР, при постановяването му е спазено изискването за форма и е в съответствие с целта на закона. Прави искане оспорването като неоснователно да бъде отхвърлено.

Заинтересованата страна – „ЕВН Б. Е.ределение” АД, представляван в производството от адв. Л. Г., излага доводи за недопустимост на производството и алтернативно за неоснователност на жалбата, поради което прави искане за прекратяване на образуваното производство и евентуално за отхвърляне на жалбата. Претендира се присъждане на направените разноски.

По възраженията за недопустимост на производството, поради липса на правен интерес, съдът се е произнесъл с определение по хода на делото от 14.03.2013 г. Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което разглеждането й по същество е допустимо.

За да се произнесе по същество на оспорването съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Със заявление вх. № Е-13-32-5/13.09.2012 г. заинтересованата страна "ЕВН Б. Е.ределение" АД е направил искане за определяне на основание чл. 32, ал. 4 от ЗЕ на временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителната мрежи на производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници. Заявлението е мотивирано с изискването на чл. 84, ал. 2 от ЗЕ производителите на електрическа енергия да сключат договори за достъп с електропреносното дружество в качеството му на оператор на електропреносната мрежа, в които следва да се уредят правата и задълженията във връзка с диспечирането, предоставянето на студен резерв и допълнителни услуги. По повод постъпилите заявления за утвърждаване на цени на електрическата енергия е изготвен доклад от директорите на дирекции „Електроенергетика и Топлоенергетика”, „Икономически анализи и регулаторен одит” и „Правна” на ДКЕВР. В изготвения доклад е обсъдена необходимостта от определяне на временни цени за достъп до електропреносната и/или електроразпределителната мрежи с оглед вмененото задължение по чл. 84, ал. 2 от ЗЕ и определения в § 197 от ПЗР на ЗИДЗЕ двумесечен срок за сключване на договора за достъп. На закрито заседание на Комисията, проведено на 14.09.2012 г. е разгледан и приет внесения доклад и е взето решение № Ц- 33 от 14.09.2012 г., с което са определени, считано от 18.09.2012 г. временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителната мрежи на производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени.

Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, при извършената служебна проверка на законосъобразността на административния акт по реда чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК, намира жалбата за ОСНОВАТЕЛНА.

Решението в оспорената част е издадено от компетентен орган, в съответствие с правомощията на ДКЕВР по чл. 32, ал. 4, чл. 30, ал. 1, т. 13 и във връзка с чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗЕ.

Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗЕ регулирането на дейностите в енергетиката се осъществява от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, а в съответствие с чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗЕ в правомощията на комисията е да осъществява регулиране на цените в случаите, предвидени в закона. С Раздел IV Ценово регулиране от ЗЕ са определени правомощията на комисията относно предмета, принципите, методите, правилата и реда на ценово регулиране, както и изискванията към енергийните предприятия свързани с това регулиране. Изрично е посочено с чл. 30, ал. 1, т. 13 от ЗЕ, че на регулиране от комисията подлежат цените за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи. С чл. 32, ал. 4 от ЗЕ (ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) е предоставена законова възможност на комисията да определи временни цени по чл. 30, ал. 1, т. 10, 12, 13, 14 и 15 в случай на забавяне на операторите на преносни или разпределителни мрежи при определянето на цените за достъп, пренос и разпределение. В тези случаи комисията е обвързана да вземе решения относно подходящи компенсаторни мерки, в случай че окончателните цени за достъп, пренос и разпределение се отклоняват от временните цени. Съгласно чл. 36, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ цените, които подлежат на регулиране, се образуват от енергийните предприятия съобразно изискванията на този закон и наредбите по ал. 3, с които се определят методите за регулиране на цените, правилата за тяхното образуване или определяне и изменение, редът за предоставяне на информация, внасяне на предложенията за цените и утвърждаването на цените. Регулирането на цените на електрическата енергия е определено с Наредбата за регулиране цените на електрическа енергия (Приета с ПМС № 35 от 20.02.2004 г., обн., ДВ, бр. 17 от 02.03.2004 г.). С наредбата не е предвидена възможността за определяне на временни цени, каквато възможност е предвидена с чл. 32, ал. 4 от ЗЕ, предвид на което определяща е законовата уредба.

Въз основа на цитираната нормативна уредба настоящият съдебен състав приема за неоснователно възражението на жалбоподателя за нищожност на оспореното решение, поради липса на компетентност на органа. Приемането на решението е в кръга на предоставените законови правомощия на ДКЕВР по регулиране цените на електрическа енергия, а в проведеното административно производство по издаването му не се установяват особено груби нарушения от степен, която да обуславя нищожност на административния акт.

Въз основа на изложените по - горе и установени фактически обстоятелства настоящият съдебен състав в съответствие с чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК, приема от правна страна, че оспореното Решение № Ц- 33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, в частта, по Раздел III, т. 10 и т. 12, е издадено от компетентен орган, но при неспазване на установената форма, при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и при противоречие с материалноправните разпоредби.

Настоящият състав приема, че оспореното решение е постановено при съществен порок по отношение на изискванията за форма на административния акт. В нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК административният орган не е посочил фактически основания за издаване на акта, въз основа на които да бъде проверено определянето на „временни цени” за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи за производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени. Липсва съдържание на фактическата част на определената с решението „временна цена”, въз основа на което да се извърши контрол за законосъобразност на формирането й. Посочването на отделни правни основания (чл. 32, ал. 4, чл. 84, ал. 2 и § 197 от ПЗР на ЗЕ), въз основа на които са определени „временни цени”, не обосновават фактически основания и не обвързват съда при преценката за законосъобразност на оспорения акт.

Съгласно чл. 84, ал. 2 от ЗЕ производителите на електрическа енергия са длъжни да сключат договори за достъп с оператора на електропреносната мрежа и/или с оператора на електроразпределителна мрежа, в които се уреждат правата и задълженията на страните във връзка с диспечирането, предоставянето на студен резерв и допълнителни услуги. В тази връзка с § 197, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ е въведено задължение за производителите на електрическа енергия, които при влизането в сила на този закон не са сключили договори за достъп с оператора на електропреносната мрежа и/или с оператора на електроразпределителна мрежа, да изпълнят изискванията на чл. 84, ал. 2 в срок до два месеца от влизането в сила на закона. Посочените разпоредби са приети със ЗИД на ЗЕ (обн. ДВ, бр. 54 от 2012 г.) и са в сила от 17.07.2012 г. Двумесечният срок за сключването на договори за достъп по чл. 84, ал. 2, във връзка с § 197, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ е изтекъл на 17.09.2012 г.

Съгласно § 197, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ, в случай на неизпълнение на задълженията по ал. 1, е дадена възможност на операторът на електропреносната мрежа и/или операторът на електроразпределителна мрежа, да сезира комисията, която определя условията за достъп до сключването на договор. Собствениците на електропреносното и електроразпределителните предприятия са сезирали ДКЕВР с искане основано на чл. 84, ал. 2 от ЗЕ и § 197, ал. 2 от ППЗР на ЗИДЗЕ, да бъде определена като част от условията за достъп, цената за достъп на производителите на електрическа енергия от ВЕИ, която да бъде определена по чл. 32, ал. 4 от ЗЕ като „временна цена”, с оглед необходимостта от допълнително време за събиране на цялостната необходима информация в рамките на процедурата по утвърждаване на цени съгласно Наредбата за регулиране на цените на електрическа енергия /НРЦЕЕ/. Съгласно чл. 36, ал. 1 от ЗЕ цените, които подлежат на регулиране, се образуват от енергийните предприятия съобразно изискванията на този закон и НРЦЕЕ. В случая от енергийното предприятие не са представени документи и доказателства относно образуването на „цени за достъп” за производителите на електрическа енергия от ВЕИ, както и от ДКЕВР не са изискани документи относно исканото ценово регулиране. Също така не се установяват фактически данни относно липсата на сключени договори за достъп между жалбоподателите като производители на електрическа енергия от ВЕИ и оператора на електроразпределителната мрежа - заинтересована страна по делото.

В доклада на експертите на ДКЕВР и в мотивите на оспореното решение е посочено, че цената за достъп отразява „разходите които се предизвикват във връзка с управление на мрежата и се отнасят към дейността по цялостно управление и администриране на електроенергийната система, в т. ч. разходи свързани с диспечиране, подстанции, средства за търговско измерване, отчитането им, както и всички други административни разходи и разходи с общо предназначение за съответната мрежа”, но конкретни фактически данни за относимите разходи при определяне на цената не са представени. Също така не са представени конкретни фактически данни и относно начина, по който са изчислени „временните цени” като относителен дял от определените от комисията преференциални цени за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, в съответствие с „размера и структурата на преференциалната цена и изменението на инвестиционните разходи”. В обжалваното решение ДКЕВР потвърждава, че в подадените от операторите заявления не са посочени конкретни данни, въз основа на които правят исканията си, тъй като не са могли да съберат цялата необходима информация, поради което приема, че ще ползва служебно известни данни, като например представяната отчетна информация от дружествата, изискана от лицензиантите информация във връзка с осъществяването на лицензионната им дейност и други официални източници. Никъде в обжалваното решение обаче, не се съдържа конкретно позоваване на тези данни и източници или каквито и да било стойности, въз основа на които са определени цените за достъп до мрежите. Липсата на фактически данни в тази връзка препятстват защитата на заинтересованите страни и осъществяването на съдебен контрол на оспорения административен акт.

С оспорения административен акт не са посочени фактически основания и липсват мотиви относно определянето на различни „временни цени” според различните източници на производство на електрическа енергия от ВЕИ и определен критерий - дата на въвеждане в експлоатация.

Предвид на изложеното настоящият съдебен състав приема, че оспореният административен акт е издаден при неспазване на установената форма по смисъла на чл. 146, т. 2, във връзка с чл. 59, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от АПК, поради констатираната липса на мотиви и липса на конкретни фактически основания за определяне на „временна цена” за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи за производителите на електрическа енергия от ВЕИ.

При постановяване на оспореното решение са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Правилата, методите, критериите и редът за определяне на цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи на енергийните предприятия са нормативно регламентирани със ЗЕ и НРЦЕЕ, както и с Правилата за търговия с електрическа енергия (приети с Решение № 94 от 25.06.2010 г. на ДКЕВР). Тези изисквания са приложими и към определянето на временни цени по чл. 32, ал. 4 от ЗЕ, доколкото липсва друга нормативна регламентация за тяхното определяне, а единствена процесуална предпоставка за приложение на разпоредбата е забавянето на операторите. Самото определяне на временни цени следва да е основано на изискванията и правилата за определяне на окончателни цени.

Производството по издаване на Решение № Ц- 33/14.09.2012 г. на ДКЕВР е започнало на 13.09.2012 г. по инициатива на собствениците на електропреносната и електроразпределителните мрежи, в качеството им на лицензирани оператори за разпределение на електрическа енергия, с искане за определяне на временни цени за достъп до преносната и разпределителните мрежи за производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени, въз основа на § 197, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ. ДКЕВР само въз основа на заявленията на операторите и предоставената й законова възможност по чл. 32, ал. 4 от ЗЕ е издала оспореното решение, без да спази административнопроизводствените правила във връзка с ценовото регулиране.

В нарушение на административнопроизводствените правила ДКЕВР е приела, че са налице предпоставките за определяне на временни цени. Съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 4 от ЗЕ Комисията може да определи временни цени включително и по чл. 30, ал. 1, т. 13 от ЗЕ в случай на забавяне на операторите на преносни или разпределителни мрежи при определяне на цените за достъп. С оспореното решение се приема, че поради изтичане на срока за сключване на договорите по чл. 84, ал. 2 от ЗЕ, предвиден в § 197, ал. 1 от ПЗР на ЗИД ЗЕ, се налага определяне на временни цени. Настоящият състав не приема тази теза. Съгласно разпоредбата на § 197, ал. 2 от ПЗР на ЗИД ЗЕ, при неизпълнение на задължението за сключване на договор в предвидения в ал. 1 двумесечен срок, оператора на електропреносната мрежа сезира Комисията, която определя условията за достъп до сключване на договор. В случая не е налице обективна забава на оператора да внесе предложение за утвърждаване на цена за достъп, тъй като към момента на подаване на заявлението – 13.09.2012 г., срока по § 197, ал. 1 от ПЗР на ЗИД ЗЕ не е изтекъл. При това положение настоящият състав приема, че не са била налице предпоставките за определяне на временни цени в хипотезата на чл. 32, ал. 4 от ЗЕ. Допуснатото нарушение на административнопроизводствените правила е основание за отмяна на оспореното решение по чл. 146, т. 3 от АПК.

Настоящият състав не споделя доводите на оспорващата страна, че в срока по § 197, ал. 1 от ПЗР на ЗИД ЗЕ са сключени договори за достъп с производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници на основание чл. 30, ал. 1 от ЗЕВИ. Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 3 от ЗЕВИ, в договора за достъп по ал. 1 се определят условията по изпълнение на прогнозните графици по ал. 1 и се уговарят дължимите от оператора обезщетения при ограничаване в производствения режим на енергийния обект с изключение на случаите на планови ремонти, както и с изключение на случаите по чл. 72 и 73 от Закона за енергетиката. С новата ал. 2 на чл. 84 от ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г. е предвидено задължение за производителите на електрическа енергия да сключат договори за достъп с оператора на електропреносната мрежа и/или с оператора на електроразпределителна мрежа, в които се уреждат правата и задълженията на страните във връзка с диспечирането, предоставянето на студен резерв и допълнителни услуги. В съответствие с предвиденото задължение е изменена и разпоредбата на § 1, т. 46 от ДР на ЗЕ, с което легалното дефиниране на „производител” по смисъла на този закон, включва и лицата, произвеждащи електрическа енергия от възобновяеми източници. При това положение следва извод, че в измененията на Закона за енергетиката, обнародвани в Държавен вестник бр. 54/2012 г. изрично е предвидено задължение, което ангажира и производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, да сключат договор за достъп, с който да се уредят правата и задълженията им във връзка с диспечирането, предоставянето на студен резерв и други услуги, които не са били предмет на регламентиране с договора за достъп, сключен в хипотезата на чл. 30, ал. 1 от ЗЕВИ. Освен на това основание следва да се отбележи, че в производството оспорващата страна не е представила договор за достъп, сключен в хипотезата на чл. 30, ал. 1 от ЗЕВ. С разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от ЗЕ изрично е предвидено, че отношенията между ползвателите на съответната мрежа, с изключение на крайните клиенти, се уреждат чрез сделка с оператора на електропреносната или електроразпределителната мрежа за ползване на мрежата, за достъп до мрежата и за преноса на количествата електрическа енергия, постъпили в мрежата или потребени от нея. Изискване за доказване на твърдението за наличие на сключен договор за достъп по чл. 30, ал. 1 от ЗЕВИ е представяне на писмен документ, който да обективира тези отношения с електропреносното или електроразпределителните дружества, което в случая не е сторено от оспорващата страна, поради което освен, че са неоснователни по изложените съображения, тези доводи са и недоказани в производството.

Настоящият състав приема, че оспореното решение е постановено в нарушение на материалния закон.

С оспореното Решение № Ц- 33/14.09.2012 г. на ДКЕВР на основание чл. 32, ал. 4, чл. 30, ал. 1, т. 13 и чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗЕ, във връзка с § 197, ал. 2 от ПЗР на ЗЕ, считано от 18.09.2012 г., са определени временни цени за достъп до преносната и разпределителните мрежи за производителите на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници, ползващи преференциални цени, като в осемнадесет раздела са посочени отделните цени, в зависимост от датата на присъединяването към съответната мрежа, мощността и вида на електроцентралата.

В нарушение на чл. 31, т. 1 от ЗЕ при определяне на „временни цени за достъп” ДКЕВР не се е ръководила от принципа - да са недискриминационни, основани на обективни критерии и определени по прозрачен начин. С оспореното решение не са изложени обективни критерии при определяне на цените и определянето им не е осъществено по прозрачен начин, както и не са представени доказателства за липса на дискриминационно определяне в сравнение с други цени за достъп до мрежите. Определени са цени за производители на електрическа енергия от ВЕИ, разграничени в зависимост от датата на присъединяване към съответната мрежа и на база определени преференциални цени за изкупуване на електрическата енергия с различни решения на ДКЕВР.

При определянето на цените за достъп ДКЕВР не е посочила метод за регулиране в съответствие с чл. 32, ал. 1 от ЗЕ, както и не е приложила относимата към ценовото регулиране разпоредба по чл. 21а от НРЦЕЕ. В мотивите на решението декларативно е посочено, че цените са „изчислени като относителен дял от определените от Комисията преференциални цени за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, при съобразяване на размера и структурата на преференциалната цена и изменението на инвестиционните разходи”. В преписката не се съдържат доказателства относно размера на „относителния дял” от определените преференциални цени за производство на електрическа енергия, нито относно „размера и структурата на преференциалните цени и изменението на инвестиционните разходи”. Декларативния подход при осъществяване на правомощията на ДКЕВР във връзка с ценовото регулиране е в нарушение на законово регламентираните принципи. Освен това декларирания подход при определяне на временната цена за достъп може да се тълкува като недопустимо кръстосано субсидиране, изрично забранено с разпоредбата на чл. 31, т. 6 от ЗЕ. Определянето на временна цена при декларирания подход е в пълно противоречие с изискванията на чл. 31, т. 2 от ЗЕ, който изисква икономическа обоснованост при вземане на решение от кръга на ценовото регулиране. Общите принципи по чл. 23 и чл. 24 от ЗЕ, както принципите, приложими при ценовото регулиране по чл. 31 от ЗЕ следва да намерят отражение и при определяне на временна цена по чл. 32, ал. 4 от ЗЕ. Не може да се приеме довод, че тази разпоредба има за смисъл изцяло дерогиране на процедурните правила и материално-правните разпоредби, при които регулаторния орган осъществява функциите си. Смисъла на регулацията е да осигури предотвратяване и недопускане на ограничаване или нарушаване конкуренцията на енергийния пазар и да осигури равнопоставеност между отделните категории енергийни предприятия. Поради значимия характер на регулираните отношения, законодателят е разписал строги процедурни правила, както и съществени принципи, на които следва да се подчинява дейността на регулатора. Не може да се приеме, че регламентирането на възможност за определяне на временни цени дерогира изцяло правилата, приложими при осъществяване на дейност по ценовото регулиране, още повече, че в случая изрично не е предвидено такова изключване, а специални правила, приложими само при определяне на временни цени не са уредени. Предвид изложеното, следва да се приеме, че оспореното решение е постановено в противоречие с материалноправни разпоредби и при несъобразяване с целта на Закона за енергетиката – отменителни основания по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК.

По тези доводи, настоящият състав приема, че оспореното решение е постановено при допуснати нарушения по чл. 146, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК, поради което решение № Ц- 33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, следва да се отмени в частта по Раздел ІІІ, т. 10 и т.12, с които са определени, считано от 18.09.2012 г. временни цена за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи на „Електроенергийния системен оператор” ЕАД, „ЕВН Б. Е.ределение” АД, „ЕНЕРГО - ПРО МРЕЖИ” АД „ЧЕЗ Р. Б. АД, които да бъдат заплащани ежемесечно, в зависимост от присъединяването към съответната мрежа, от производителите на електрическата енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени за фотоволтаични централи, чиито преференциални цени са определени с решение № Ц- 18/20.06.2011 г., т. 10 за ФЕЦ с инсталирана мощност над 30 kWp до 200 kWp, въведени в експлоатация в периода 01.01.2012 г. – 30.06.2012 г – 221,29 лв./МВтч и т. 12 за ФЕЦ с инсталирана мощност над 200 kWp, въведени в експлоатация в периода 01.01.2012 г. – 30.06.2012 г – 189,38 лв./МВтч.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК ответникът следва да заплати на всеки един от жалбоподателите внесената от тях държавна такса в размер на 50 лв. Срещу размера на претендираното адвокатско възнаграждение, възлизащо на 940,75 лв. за всеки от жалбоподателите, процесуалните представители на ответника своевременно за възразили за прекомерност. Съдът счита възражението за основателно, предвид действителната фактическата и правна сложност на делото и на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. В случая правният спор е относно законосъобразността на процесния индивидуален административен акт, а не за заплатените от жалбоподателя суми по получените от него фактури, които са предмет на друг процес. По изложените съображения размерът на дължимото адвокатско възнаграждение следва да се определи на 450 лв., който е съобразен с чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Заинтересованата страна „ЕВН Б. Е.ределение” АД е направила искане за присъждане на разноски, но с оглед на изхода на спора то не следва да се уважава.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ

по жалба на „Велвол” ЕООД Решение № Ц- 33/14.09.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, с което са определени, считано от 18.09.2012 г., временни цена за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи на „Електроенергийния системен оператор“ ЕАД, „ЕВН Б. Е.ределение“ АД, „ЕНЕРГО - ПРО МРЕЖИ“ АД и „ЧЕЗ Р. Б. АД, които да бъдат заплащани ежемесечно, в зависимост от присъединяването към съответната мрежа, от производителите на електрическата енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени,

В ЧАСТТА

по Раздел ІІІ - за фотоволтаични централи, чиито преференциални цени са определени с решение № Ц- 18/20.06.2011 г, т. 10 за ФЕЦ с инсталирана мощност над 30 kWp до 200 kWp, въведени в експлоатация в периода 01.01.2012 г.- 30.06.2012 г. – 221,29 лв./МВтч.

ОТМЕНЯ

по жалба на „Елисолар 1” ЕООД Решение № Ц- 33/14.09.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, с което са определени, считано от 18.09.2012 г., временни цена за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи на „Електроенергийния системен оператор“ ЕАД, „ЕВН Б. Е.ределение“ АД, „ЕНЕРГО - ПРО МРЕЖИ“ АД и „ЧЕЗ Р. Б. АД, които да бъдат заплащани ежемесечно, в зависимост от присъединяването към съответната мрежа, от производителите на електрическата енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени,

В ЧАСТТА

по Раздел ІІІ - за фотоволтаични централи, чиито преференциални цени са определени с решение № Ц- 18/20.06.2011 г, т. 10 за ФЕЦ с инсталирана мощност над 30 kWp до 200 kWp, въведени в експлоатация в периода 01.01.2012 г.- 30.06.2012 г. – 221,29 лв./МВтч.

ОТМЕНЯ

по жалба на „П. С.” ЕООД Решение № Ц- 33/14.09.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, с което са определени, считано от 18.09.2012 г., временни цена за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи на „Електроенергийния системен оператор“ ЕАД, „ЕВН Б. Е.ределение“ АД, „ЕНЕРГО - ПРО МРЕЖИ“ АД и „ЧЕЗ Р. Б. АД, които да бъдат заплащани ежемесечно, в зависимост от присъединяването към съответната мрежа, от производителите на електрическата енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени,

В ЧАСТТА

по Раздел ІІІ - за фотоволтаични централи, чиито преференциални цени са определени с решение № Ц- 18/20.06.2011 г, т. 10 за ФЕЦ с инсталирана мощност над 30 kWp до 200 kWp, въведени в експлоатация в периода 01.01.2012 г.- 30.06.2012 г. – 221,29 лв./МВтч.

ОТМЕНЯ

по жалба на „К. С.” ЕООД Решение № Ц- 33/14.09.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, с което са определени, считано от 18.09.2012 г., временни цена за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи на „Електроенергийния системен оператор“ ЕАД, „ЕВН Б. Е.ределение“ АД, „ЕНЕРГО - ПРО МРЕЖИ“ АД и „ЧЕЗ Р. Б. АД, които да бъдат заплащани ежемесечно, в зависимост от присъединяването към съответната мрежа, от производителите на електрическата енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени,

В ЧАСТТА

по Раздел ІІІ - за фотоволтаични централи, чиито преференциални цени са определени с решение № Ц- 18/20.06.2011 г, т. 12 за ФЕЦ с инсталирана мощност над 200 kWp, въведени в експлоатация в периода 01.01.2012 г.- 30.06.2012 г. – 189,38 лв./МВтч.

ОСЪЖДА

Държавната комисия за енергийно и водно регулиране да заплати на „Велвол” ЕООД с ЕИК 201216370, гр. П. разноски от 500 (петстотин) лева.

ОСЪЖДА

Държавната комисия за енергийно и водно регулиране да заплати на „Елисолар 1” ЕООД с ЕИК 201218833, гр. П. разноски от 500 (петстотин) лева.

ОСЪЖДА

Държавната комисия за енергийно и водно регулиране да заплати на „П. С.” ЕООД с ЕИК 201216704, гр. П. разноски от 500 (петстотин) лева.

ОСЪЖДА

Държавната комисия за енергийно и водно регулиране да заплати на „К. С.” ЕООД с ЕИК 201540344, гр. П. разноски от 500 (петстотин) лева.

ОСТАВЯ

без уважение искането на „ЕВН Б. Е.ределение” АД за присъждане на разноски.

Решението може да се обжалва пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението на страните.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Н. Д.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Т. Х./п/ К. К.

Т.Х.