Производството по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по три касационни жалби, подадени против решение № 2142/28.06.2010 г. по адм. дело № 8017/2009 г. на Административен съд – София град.

С касационната жалба, подадена от Софийска градска прокуратура чрез прокурор Т. П., действаща от името на Прокуратурата на Р. Б. (Прокуратурата), е оспорена правилността на обжалваното решение, в частта му, с която касатора е осъден да заплати на ищците Лазови и Пазова парично обезщетение за претърпените от тях вреди (неимуществени и имуществени) като резултат от изпълненото на 26.01.2005 г. и впоследствие постановление от 25.01.2005 г. по пр. пр. № НЗ-42/2005 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковете – 01.06.2009 г. Прокуратурата счита, така постановеното решение за неправилно, тъй като първоинстанционният съд по недопустим начин е тълкувал и приложил чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ като не се е съобразил с нормата на чл. 2, ал.1, т. 1-7 от ЗОДОВ, както и като постановено в противоречие с обвързващата съда т. 10 от ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС. Отделно от това са изведени доводи в посока, че соченото като причина за настъпване на вредите постановление по своята природа не е административен акт, тъй като е издадено с оглед правомощията на Прокуратурата за осъществяване на надзор за законност по силата на чл. 118, т.3, пр. 2 от Закона за съдебната власт отм. Разноски не се претендират.

От своя страна, с касационните жалби, подадени от И. М. Л. и Н. Г. П. се оспорва посоченото по-горе решение, в частта му с която съдът е отхвърлил техните искове против Прокуратурата на Р. Б. за разликата от уважената част до пълния претендиран размер на претърпените неимуществени вреди. И двамата касационни жалбоподители, считат, че съдът несправедливо е определил размера на дължимото обезщетение като не е обсъдил правилно обстоятелствата, касаещи личността, условията, начина и обстановката при които са причинени неимуществените вреди. Разноски не се претендират

Кастарите, въпреки редовното им уведомяване, не са се възползвали от процесуалното си право на отговор/възражение срещу подадената жалба от другата страна/и.

Представителят на Върховната административна прокуратура, изразява становище по отношение касационната жалба, подадена от името на Прокуратурата на Р. Б., като счита същата да основателна. Посочва се, че първоинстанционното решение следва да бъда отменено, тъй като е приложен неправилно материалния закон – чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и съдът е изследвал характера па процесното прокурорско постановление като не е съобразил, че същото е издадено на 25.01.2005 г, когато в сила е Закон за административното производство (ЗАП).

Върховният административен съд намира касационните жалби за допустими като редовно подадена, в срока по чл. 211 от АПК и от надлежни страни.

С обжалваното решение Административен съд – София град се е произнесъл по субективно съединените искове на Лазов и Пазова против Прокуратурата, квалифицирани като такива по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, за причинени вреди от изпълненото на 25.01.2005 г

., но впоследствие отменено по реда на инстанционният контрол постановление на районен прокурор при СРП с № НЗ-42/25.01.2005 г., с което е разпоредено на началника на Първо РПУ – СДВР за възстанови първоначалното фактическо положение като осигури незабавно съдействие на г-жа Д. К. Н. до недвижим имот, находящ се на адрес - гр. С., бул. „В. Л.”№ 59, ет.1, ап.4, чрез техническо лице – ключар нает от жалбоподателката от нейно име и за нейна сметка, като за целта от процесния имот се отстрани изрично: И. М. Л. и всички трети лица, заемащи същия без правно основание.

Съдът е приел, че исковете за допустими и частично основателни. По отношение на допустимостта с развити подробно аргументирани мотиви относно правната природа на прокурорското постановление, посочено от ищците и възприето от съда, че е причина за настъпилия от изпълнението му вредоносен резултат, представляващ настъпването на преки и непосредствени имуществени и неимуществени вреди. Съдът е възприел, че процесното постановление е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, тъй като е издадено от орган на съдебната власт, който по силата на закон е носител на административни правомощия, което по силата на § 1, т. 1 от ДР на АПК го приравнява на административен орган.

Овластяването е изведено с оглед разпоредбата на чл. 118, т. 3 от Закона за съдебната власт отм. - ред. преди ДВ,бр. 36/2006 г.), предвиждаща, че Прокуратурата следи за спазване на законността като предприема действия за възстановяване в бързи и неотложни случаи на самоуправно нарушени права, а характера на правомощието – с оглед способа за възникване на правоотношението между издателя на акта и адресат, чиято правна сфера се засяга, а именно едностранно, съобразно волята на прокурора, действащ в изпълнение на законово установено правомощие. Съдът е съобразил момента на издаване на акта към действащото към онзи момент законодателство като при умело и похвално преодоляване на празнотите съществуващи с оглед крайно пестеливата регламентацията на отношенията, свързани с прокурорските правомощия по възстановяване на самоуправно нарушени права, е приел, че това правомощие представлява извънреден способ за защита на законността от страна на прокуратурата, който се приравнява на административна дейност независимо, че се осъществява от орган на съдебната власт. Съдът се е позовал на Указание № И-56/95 г. на Главни прокурор на Р. Б., Закона за прокуратурата отм. , Правилника за прилагане на Закона за прокуратурата отм. , Наредба № 1 за установяване и отстраняване на самоуправствата отм. .С оглед относимостта на т. 10 от ТР № 3 от 2005 г., по т. гр. дело № 3/2004 г. и разрешения с него въпрос, че прокуратурата носи отговорност само в случаите по чл. 2, ал. 1 и 3 от ЗОДВПГ (сега ЗОДОВ), съдът е посочил, че с оглед изцяло новата нормативно уредба и изключително разширената дефиниция за ИАА, въведена с АПК, то не следва да се съобрази с неговото задължителна сила.

Съдът е приел, че при условие, че постановлението е отменено преди завеждане на иска по предвидения в закона инстанционен контрол за това с постановление № 18542/2005 г. на Върховната касационна прокуратура, е изпълнено и изискването на чл. 204, ал. 1 от АПК, че иск може са предяви след отмяната на административния акт по съответния ред. Решението е недопустимо.

Разпоредбата на чл.1, ал. 2 от ЗОДОВ препраща към АПК за реда, по който се разглеждат исковете по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Съгласно чл. 203, ал.1 от АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава. Част от елементите на фактическия състав на отговорността на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ са възпроизведени в чл. 203, ал.1 от АПК: да има вреди, те да са претърпени от физически или юридически лица и да са вследствие от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административни органи и длъжностни лица. Допустимостта на претенцията обаче е обусловена от предварителната отмяна на административния акт по "съответния ред"- чл. 204, ал.1 от АПК.

Този съответен ред обаче е само и единствено реда по АПК. Това е така, тъй като с чл. 204, ал. 2 от АПК законодателят допуска възможността за обективно съединяване на иск за обезщетение с оспорването на административния акт, от който са настъпили вредите, като реализирането на тази възможност зависи само от волята на жалбоподателя, а не от наличието на други условия. Такова обективно съединяване ще е възможно, ако оспорването на административния акт е по "съответния" ред, предвиден в АПК. А по реда на АПК се оспорват индивидуални, общи или нормативни административни актове.

Следователно и при положение, че прокурорския акт не е отменен по реда на АПК и е недопустимо обжалването му по този ред, то би било недопустимо и обективното съединяване по чл. 204, ал. 2 от АПК на жалба против постановление по чл. 118, т. 3 от ЗСВ отм. с иск за вреди, произтичащи от това постановление. От тук следва, че заради процесуалната разпоредба на чл. 204, ал. 2 от АПК и изискванията за допустимост, които законодателят е въвел, претенция по чл. 203, ал.1 от АПК може да се предяви само за вреди от административен акт, който е отменен по съответен ред, предвиден в АПК т. е. по административен ред от по-горестоящия административен орган или по съдебен ред.

Освен това постановлението е от 25.1.2005 г. тогава е в сила ЗАП,съгласно който административният акт подлежи на обжалване по административен ред пред по-горестоящия административен орган, съгласно чл. 19 от ЗАП и по съдебен ред съгласно чл. 33 от ЗАП. В случая, постановлението е обжалвано по предвидения в НПК инстанционен

ред - СГП, АП, ВКП, не по реда на ЗАП отм. .В случая с постановлението на СРП се разпорежда на началника на Първо РПУ да окаже съдействие, каквото по закон той дължи. В решението не се посочва кой закон овластява прокуратурата да издава индивидуален административен акт. Прокуратурата е орган на съдебна власт, с конституционно закрепени в чл. 127 от КРБ правомощия - да следи за спазване на законността. Правното основание за издаване на постановлението е чл. 118, т. 3 пр. 2- ро и чл. 119, ал. 1, т. 6 от ЗСВ отм. . Съгласно тези разпоредби прокуратурата следи за спазване на законността като предприема действия за възстановяване в бързи и неотложни случаи на самоуправно нарушени права и взема всички предвидени от закона мерки при наличието на данни, че може да бъде извършено престъление от общ характер. В изпълнение на тези правомощия е издадено това постановление - да се укаже съдействие на Д. Н. за възстановяване на първоначалното фактическо положение.

Дейността която извършва прокуратура по общия надзор за законност може в едни случаи да се определи като административна, а в други случаи като правозащитна. Разликата е съществена защото тя е от зтначение за подсъдността и основанието за реализиране на отговорност за вреди. Само фактът, че е налице административен акт не е достатъчен за да се реализира отговорността на държавата.

С влизане в сила на АПК на практика е преклудирана възможността, лицата, които са претърпели вреди от незаконосъобразен административен акт, отменен не по съответния ред предвиден в АПК, да търсят обезвреда от държавата или общините по реда на ЗОДОВ.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 2142/28.06.2010 г. по адм. дело № 8017/2009 г. на Административен съд – София град и ПРЕКРАТЯВА съдебното производство. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Н. У.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ В. П./п/ Й. Д.

В.П.