Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).

Образувано е по касационна жалба на кмета на община Р. против решение № 51 от 13.12.2012 г., постановено по адм. дело № 322/ 2012 г. по описа на Административен съд - Русе, с което е отменен мълчалив отказ на същия административен орган да се произнесе по заявление за достъп до обществена информация рег. индекс ЗДИ-7/24.08.2012 г., подадено от В. Б. Ф. и преписката е изпратена на кмета на община Р. за произнасяне по направеното искане, съобразно дадените указания.

Жалбоподателят поддържа, че решението е неправилно, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответната страна - В. Б. Ф., оспорва касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото Върховният административен съд, състав на пето отделение, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: Решението на Административен съд Русе е правилно.

При правилно тълкуване и прилагане на закона съдът приема, че кметът на община Р. е задължен субект по чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ, поради което при депозиране на заявление, което отговаря на изискванията на чл. 25, ал. 1 от ЗДОИ, е длъжен да се произнесе с мотивирано решение, както когато удовлетворява искането (чл. 28, ал.1 от ЗДОИ), така и когато отказва да предостави информация (чл. 38 от ЗДОИ). В случая кметът на община Р. не се произнася по подаденото от В. Б. Ф. заявление рег. индекс ЗДИ-7/24.08.2012 г. за достъп до обществена информация. Това бездействие на органа представлява мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал.1 от АПК, който е в противоречие с разпоредбите на чл. 28, ал.1 и чл. 38 от ЗДОИ и на това основание подлежи на отмяна. Следователно правилно решаващият съд е приел, че съществува законов императив за писмено произнасяне по заявлението, включително и при отказ. Непроизнасянето по заявлението, представляващо оспореният пред съда мълчалив отказ е в нарушение на ЗДОИ и подлежи на отмяна .

Ето защо като достига до изводи в този смисъл и отменя формирания мълчалив отказ, съставът на Административен съд - Русе постановява решение, което кореспондира с нормативната уредба.

Характерът на исканата информация, редът, по който следва да се предостави и защитата на интересите на третите лица, са обстоятелства, които следва да бъдат съобразени от административния орган при преценка на основателността на искането, като, в случай че органът установи, че информацията не е обществена, следва да изложи мотиви в тази насока.

С оглед на изложеното Върховният административен съд, пето отделение, приема, че решението на Административен съд - Русе е валидно, допустимо и правилно, тъй като съответства на закона. Не са налице предвидените в чл. 209, т. 3 от АПК и посочени от касатора основания за отмяна, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила.

Неоснователно е направеното оплакване на касационния ответник за неправилно намаление на разноските по делото пред първоинстанционния съд, който е намалил размерът на адвокатското възнаграждение на пълномощника му под определения размер, определен с §2 от Наредба №1/2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Касационната инстанция счита, че с оглед

липсата на фактическа и правна сложност на делото, и въ

з основа основателността на оспорването претенциите за разноски и възражението за прекомерност на същите, съдът правилно е приложил разпоредбите на по чл. 143, чл. 144 от АПК, чл. 78, т. 5 от ГПК, чл. 36 от ЗЗД при определяне размера на присъдените разноски.

Съобразно изхода на спора пред касационната инстанция, направеното искане и представените доказателства за разноски по делото от ответника, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на същия 150 лева, представляващи адвокатско възнаграждение на плъномощника му.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 51от 13.12.2012 г., постановено по адм. дело № 322/2012 г. по описа на Административен съд - Русе.

ОСЪЖДА О. Р. да заплати на В. Б. Ф. от град Русе направените разноски по делото пред настоящата инстанция в размер на 150/ сто и петдесет/ лева. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ М. М. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ И. Д./п/ М. М.

М.М.