Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на д-р Д.И - председател на Медицинска комисия по чл. 98, ал. 4 от КСО към ТП на НОИ - Пловдив, против Решение № 1817/03.10.2019 г. по адм. д. № 1371/2018 г. на Административен съд-Пловдив. Поддържат се оплаквания за неправилност поради неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Молбата към съда е да бъде отменено първоинстанционното съдебно решение и да бъде постановено решение, с което да се отмени ЕР №0165/022/22.02.2018г. на НЕЛК-0050 в оспорваната му част относно определената оценка на трайно намалена работоспособност /ТНР/, издадено на А.П с постоянен адрес в [населено място].

Ответникът по касационната жалба - Национална експертна лекарска комисия, не е депозирала писмен отговор по жалбата, но в съдебно заседание, чрез процесуалния представител юрк.. Г, оспорва касационната жалба като неоснователна.

Заинтересованата страна А. ПЕТКОВ., редовно уведомена, не е изразила становище по касационната жалба.

Заинтересованата страна ТЕЛК-П. С. К МБАЛ[Фирма 1], редовно уведомена, не е изразила становище по касационната жалба.

Заинтересованата страна АГЕНЦИЯ ЗЗД ХОРА С УВРЕЖДАНИЯ, редовно уведомена, не е изразила становище по касационната жалба.

Заинтересованата страна Р. Д. С ПОДПОМАГАНЕ, редовно уведомена, не е изразила становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на постановеното съдебно решение.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна.

С Решение № 1817/03.10.2019 г. по адм. д. № 1371/2018 г. Административен съд-Пловдив е отхвърлил жалбата на Д-р Д.И - председател на Медицинска комисия по чл. 98, ал. 4 от КСО към ТП на НОИ - Пловдив срещу Експертно решение № 0165, зас. № 022 от 22.02.2018 г. на Националната експертна лекарска комисия и е осъдил ТП на НОИ - Пловдив да заплати на Национална експертна лекарска комисия, гр. С. сумата от 100 лева юрисконсултско възнаграждение.

За да постанови този резултат, административният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен колективен административен орган, в кръга на правомощията му, въз основа на нормативно установени, предшестващи издаването му действия, в съответната писмена форма, като съдържа необходимите реквизити, определящи го като валиден административен акт. Съдът е приел, че по отношение твърдението на жалбоподателя за здравословно състояние на освидетелстваното лице, различно от описаното в ЕР на НЕЛК, страната е длъжна да докаже това несъответствие с допустимите доказателствени средства, тъй като този факт е в неин интерес и преценката за здравословното състояние на лицето изисква специални знания в областта на медицината, каквито съдът не притежава. Първоинстанционният съд прави извод, че тъй като не се установяват различия между приетото в съдебното производство експертно заключение на съдебно-медицинската експертиза и оценката на работоспособността в административното производство, определените в оспорения акт – ТР на НЕЛК 50 % ТНР съответстват на състоянието на освидетелстваното лице. Решението е правилно.

По делото е установено, че административното производство пред НЕЛК е образувано по жалба на председателя на Медицинската комисия по чл. 98, ал. 4 от КСО към ТП на НОИ-Пловдив срещу ЕР № 2415 зас-е № 162 от 06.10.2015 г. на ТЕЛК, І състав при МБАЛ "Пловдив" АД - гр. П., с което е извършено преосвидетелстване на А.П и е определен процент ТНР 50 % за срок до 01.10.2017 г. След преглед на приложените в медицинското досие документи, без преглед на лицето ( тъй като същото е призовано, съгласно чл. 61, ал. 3 от АПК и не се е явило ), НЕЛК е извършила пълно преосвидетелстване на лицето и с оспорвания акт е потвърдила ЕР на ТЕЛК по оценката на работоспособността и датата на инвалидността, като е променила срока на инвалидност. Трайно намалената работоспособност е 50 %, с водеща диагноза "Хронична исхемична болест на сърцето".

Пред първоинстанционния съд е изготвена и кредитирана съдебно - медицинска експертиза, чието заключение е прието без заявени резерви от страните. Експертизата като пълна, непротиворечаща на събраните по делото доказателства, добре мотивирана, точна и ясна, прави изводи, с които и настоящата касационна инстанция се съгласява.

Административен съд-Пловдив правилно е приложил относимите към настоящия случай правни норми, както и е направил коректен правен анализ, относим към фактическите установявания.

Съгласно нормата на чл. 101, ал. 7 от ЗЗ (ЗАКОН ЗЗД ЗДРАВЕТО), принципите и критериите на медицинската експертиза, редът за установяване на временна неработоспособност, видът и степента на увреждане, степента на трайно намалена работоспособност, потвърждаване на професионална болест, както и условията и редът за извършване на медицинска експертиза по чл. 103, ал. 3, се определят с наредба на Министерския съвет. В настоящата хипотеза това е Наредба за медицинската експертиза, приета с ПМС № 87 от 5.05.2010 г., обн., ДВ, бр. 36 от 14.05.2010 г. В съответствие с разпоредбата на чл. 62 от Наредба за медицинската експертиза от 2010, отменена, но приложима спрямо процесния случай, степента на трайно намалената работоспособност се определя въз основа на подробна клинико-експертна анамнеза, задълбочен клиничен преглед, насочени лабораторни и функционални изследвания и данните от наличната медицинска документация, даващи представа за функционалното състояние на заболелия орган и организма като цяло. Съгласно чл. 63 от същата наредба, установеното увреждане, стадият на неговото развитие и обусловеният функционален дефицит се съобразяват със съответната отправна точка, съгласно Приложение № 1. Ако приетата точка предвижда диапазон "от .-.. до", процентът на трайно намалената работоспособност /вида и степента на увреждане/ се съобразява със степента на установения дефицит. Когато установеното увреждане не е посочено като отправна точка в Приложение № 1, но обуславя значителен функционален дефицит, за критерий се взема най-близката по съдържание точка, като в експертното решение се вписва "във връзка с точка ..." и се прави подробна обосновка. В относимата към процесния случай нормативна уредба – част Четвърта, Раздел I, т. 2 на НМЕ от 2010 е записано, че при прояви на сърдечна недостатъчност от II ФК по НИХА, лицата са с умерено ограничен капацитет. При обичайни физически усилия се появяват умора, задух, стенокардия. Патологична работна проба при 75W/3 мин: 30-50%.

По делото се установява от представените доказателства и въз основа на приетата съдебно-медицинска експертиза, че процесният пациент е с: Артериална хипертония III стадий /увреждане на таргетен орган-сърце/, умерена степен, сърдечна форма. Хипертонично сърце. Сърдечна недостатъчност I-II функционален клас по НИХА. Исхемична болест на сърцето. Заден миокарден инфаркт с ST -елевация в хроничен стадий. Преживяни няколко синдрома на Нестабилна стенокардия. Двуклонова коронарна болест. С-е след първична ангиопластика и имплантиране на 2 метални стента на циркумфлексната артерия. С-е след реваскуларизация с медикаментизлъчващ балонен катетър по повод инстент рестеноза на циркумфлексната артерия. Ритъмно-проводно нарушение. Надкамерна тахикардия. Десен бедрен блок.

Съгласно данните от експертизата, последният велотест е проведен през септември 2015 г. и е прекратен на 75 W без исхемични промени в ЕКГ без стенокардни оплаквания, преценен като отрицателен, но на фона на приеманите от лицето медикаменти е вероятен фалшиво-негативен резултат. В протокола на BET е записано достигнато ниско ниво на МЕТ-3, 71, МЕТ-а. Двойното произведение е ниско -10260. Според вещото лице и двата показателя говорят за III функционален клас на Стабилна стенокардия -остатъчна и влошаваща хемодинамиката след проведените в миналото реваскуларизационни процедури. В експертизата е посочено, че клиничната практика показва, че данните от BET не винаги корелират със сигнификантни стенози, установени ангиографски.

На основание приложените по делото доказателства и след анализ на приложимата нормативна уредба вещото лице, специалист в областта на кардиологията, констатира, включително в проведено 18.09.2019г. съдебно заседание по делото, че определеният процент трайно намалена работоспособност относно описаното кардиологичното заболяване - 50% е правилно определен, в съответствие с нормативните изисквания.

В касационната жалба касаторът излага твърдения и навежда доводи в тяхна подкрепа за липса на всяко от двете условия по Четвърта, Раздел I, т. 2 на НМЕ от 2010- сърдечна недостатъчност от II ФК по НИХА и/или Патологична работна проба при 75W/3 мин, които са основания за определяне на максималния, предвиден процент ТНР по тази точка - 50%.

Експертните решения на ТЕЛК и НЕЛК за степента на трайно намалената работоспособност от една страна са индивидуални административни актове, а от друга са експертни медицински заключения. Поради тази причина, при извършването на контрол за спазването на материалния закон при определяне на процента ТНР, са необходими специални знания, с каквито съдът не разполага. Обективираната в решенията експертиза е професионална дейност на експерти, притежаващи необходимата професионална и специална подготовка и знания. В решенията си членовете изразяват експертно мнение, въз основа на придобити знания и опит в областта на медицината и като израз на вътрешното им убеждение при интерпретация на наличните данни и изследвания за дадено заболяване. Тези факти обосновават прилагането на различен подход и субективизъм от експертите от ТЕЛК и НЕЛК при определяне на установеното увреждане, стадия на неговото развитие и обусловения функционален дефицит. Дейността по изготвяне на експертна оценка се осъществява по регламентирани нормативни правила за медицинската експертиза, но съдържа и независима субективна преценка, базирана на вътрешните убеждения и медицински знания на членовете на ТЕЛК и НЕЛК оценка на фактите и доказателствата, във връзка със здравословното състояние на освидетелстваното лице. В конкретния случай оценката може да бъде в определени рамки, в който диапазон експертите определят своето заключение. В двете решения на ТЕЛК и НЕЛК е налице обсъждане на медицинската документация и данните от нея и е изведен извод относно здравословното състояние на освидетелствания, като липсват различия между процентите на ТНР в двете решения. И двете експертизи са действали в рамките на своята професионална компетентност при определяне на % ТНР и са достигнали до еднакви изводи по отношение на този процент. Не е установено и не се твърди да е допуснато нарушение на процедурата и работата на експертизата от формална страна.

Приетата по делото експертиза не е оспорена от страните, поради което и съдът изцяло я е кредитирал като обективна и безпристрастна.

Касационната инстанция споделя извода на първоинстанционния съд, че от заключението на вещото лице категорично се установява, че правилно е определен процентът на ТНР на А.П 50 %. ВЕТ е част от поставянето на диагнозата и изясняването на моментното състояние на пациента, като са взети предвид и резултати от ехокардиография и 8/осем/ броя епикризи. ВЕТ е само компонент от изграждането на цялата диагноза, а и решението на ТЕЛК, и решението на НЕЛК, се основават не само и единствено на ВЕТ, а на комплексна оценка на всички представени медицински документи. Въпросите относно диагнозата на заболяванията, взаимовръзките между отделните заболявания и причинения от тях функционален дефицит изискват специални познания в областта на медицината, което налага във всички случаи изслушване на вещи лица. Съгласно приетата съдебно-медицинска експертиза по делото и изложеното в съдебно заседание заключение на вещото лице, процентът ТНР е правилно определен и той е 50% в съответствие с нормативната уредба. Видно от първоинстанционното решение и протокола от проведеното съдебно заседание по делото, заключенията на вещото лице не са оспорени по надлежния ред от жалбоподателя, настоящ касатор, респективно експертизата е приета без забележки, а констатациите в нея не могат да бъдат оспорвани в касационното производство. Изводите на вещите лица могат да бъдат опровергани единствено чрез заключения на други вещи лица. Съдът би могъл да назначи повторна, допълнителна или тричленна експертиза при направено изрично искане от страната или служебно, но само ако са налице данни за очевидна некомпетентност или необоснованост на заключението на вещите лица, изведена от съдържанието на заключението и от другите доказателства по делото. Такава хипотеза в случая не е налице, а и не е направено такова искане от жалбоподателя.

Неоснователни са възраженията за неправилност на съдебното решение. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Решението е постановено след обсъждане на всички доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон.

Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства.

Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обоснованоследва да бъде потвърдено.

Предвид изхода на делото, следва да бъде уважено искането за присъждане на разноски в полза на Национална експертна лекарска комисия /НЕЛК/, гр. С., на основание чл. 144 от АПК, вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ, в размер на 100(сто) лева юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1817/03.10.2019 г. по адм. д. № 1371/2018 г. на Административен съд-Пловдив.

ОСЪЖДА ТП на НОИ-Пловдив да заплати на Национална експертна лекарска комисия /НЕЛК/ разноски в размер на 100 (сто) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.