Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.
Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ София, срещу решение № 5387/15.08.2019 г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм. д. № 669 по описа за 2016 г., с което е отменен ревизионен акт /РА/ № Р-2222251000010-091-001/24.09.2015 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП София. Оплакванията на касатора сочат на трите категории основания за неправилност на решението по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи опущения на съда в преценката на доказателствените средства. Като касационни доводи ревокира изводите си от юрисдикционния акт при оспорването на РА по административен ред – за значението на отсъствието на публикувани ГФО от доставчиците; за съдържанието на съпътстващите доставките документи и възприети непълноти и несъответствия между тях; неустановеността на трудова и материално-техническа обезпеченост на доставчиците; отричанията на законните представители на двама от доставчиците. Новите доводи са отликите в заключенията на двете съдебно-счетоводни експертизи. Касационният жалбоподател вече не оспорва факта на използването на резултатите на спорните доставки за последваща дейност на адресата на РА в изпълнение на ангажименти по ЗОП (ЗАКОН ЗЗД ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ), но с липсата на публикувани от доставчиците ГФО обосновава довод за неположена от получателя грижа на добрия търговец и участието му в данъчна измама. Като аргументи за този довод са посочени използването на неистински документи и липсата на насрещни престации. Иска отмяна на решението и отхвърляне на оспорването срещу РА. Претендира деловодни разноски.
Ответникът по касация „Мегаинвест - холд“ ЕООД отрича основателността на касационната жалба. Иска присъждане на разноски за касационното съдебно производство.
Заключението на прокурора е за неоснователност на жалбата.
След обсъждане на касационните доводи и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното:
С оспорения пред АССГ ревизионен акт е извършена корекция на декларирания от „Мегаинвест - холд“ ЕООД резултат по ЗДДС за данъчни периоди м. 09 и 10.2013 г. и м. 01, 02 и 03.2014 г. Основание за корекцията е отказът на администрацията да признае упражненото в тези данъчни период право на приспадане на данъчен кредит в общ размер 133 827.33 лева по фактури, издадена от „Лиота“ ЕООД, „Би Джи комерс 2013“ ЕООД, „Зора интерфудс А енд В“ ЕООД, „Унипартнер“ ЕООД, „Никола строй 13“ ЕООД и „Ню Тех“ ЕООД с предмет на доставките стоки /фреза и строителни материали – бордюри, цимент, арматурна заготовка, павета/ и услуги /ремонт, техническо обслужване и профилактика на МПС – от първите двама доставчици/. Обща за всички доставчици е констатацията на органите по приходите, че не са подавали ГДД по чл. 92 ЗКПО и не са отчели приходи от дейността си; не са декларирали наети лица по трудово правоотношение и не са представени доказателства за плащане по фактурите. На представителя на „Никола строй 13“ ЕООД не му било известно, че притежава дружеството. Управителят на „Унипартнер“ ЕООД при насрещната проверка отрекъл да е имал контакт с ревизираното лице и да е подписвал документи. Ф. М по доставката от „Ню Тех“ ЕООД не била открита в обекта на ревизирания при извършена проверка. Не е дадена вяра на представените за установяване на доставките договори, приемо-предавателни протоколи и товарителници. Правно основание да се откаже данъчното предимство са разпоредбите на 69, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 6, 9 и 25 ЗДДС. С първоинстанционното решение е отменен РА.
Първостепенният съд е ограничил обхвата на доказване до правно релевантния факт на действителното осъществяване на доставките на стоки и услуги. Установяванията му са различни от тези на администрацията. Констатациите му са по доставчици, като са обсъдени доказателствените средства за доставките. За доставчиците на стоки „Унипартнер“ ЕООД, „Никола строй 13“ ЕООД и „Зора интерфудс А енд В“ ЕООД е приел наличие на сключен договори от 24.01.2014 г. с първите двама доставчици за доставка съответно на павета и цимент и на арматурна заготовка; съставени приемо-предавателни протоколи към всяка от фактурите, товарителници и пътни листове за осъществен от получателя превоз до строителни обекти, в които са вложени; своене от получателя на превозните средства, с които е осъществен транспорта; количествено-стойностни сметки към възложителите на жалбоподателя в изпълнение на договори за възлагане на обществена поръчка. Съдът е ценил заключението на ССЕ, за да приеме за установени фактите на плащането, връзката на полученото с дейността на жалбоподателя и използването му за последващи доставки, като в процесния период павета и цимент са купувани само от Унипартнер; приетите с констативни актове от възложителите на РЛ дейности нямало как да се изпълнят без влагане на материалите по доставките; отчетени са разходи за транспорт на стоките в счетоводството на жалбоподателя.
За доставките на услуги от Лиота и Би Джи съдът се е доверил на заключението на допълнителна ССЕ за констатация, че поддръжката и профилактиката на техниката е във връзка със задължение на жалбоподателя по зимно почистване и поддръжка на републиканската пътна мрежа на област К.. Съставените поръчки и приемо-предавателни протоколи съответствали на заведени от Мегаинвест активи.
Административният съд е приел, че е осъществена и доставката на фреза марка Магии от „Ню Тех“ ЕООД. Доставката била осъществено в изпълнение на договор от 23.01.2014 г., като за предаване на вещта бил съставен протокол от 04.03.2014 г. Стоката била с доставена на прекия доставчик от ирландско дружество с превозвач „Р и С Транс“ ООД; заприходена е в инвентарната книга на жалбоподателя и е използвана като обезпечение за банков кредит. На доставчика е платено изцяло.
Решаващият извод е, че са налице предпоставките за правото на приспадане на данъчен кредит. Решението е правилно.
Първостепенният съд е дефинирал пораждащия правото на приспадане на данъчен кредит фактически състав. Към процесуалните активности на жалбоподателя е отнесено очакването за установяване с убедителността на пълното доказване на предпоставките на правото на приспадане на данъчен кредит. Концентрирал е доказването до единствената спорна от тях - получаването на стоките/услугите по доставката /“…действителното извършване на облагаемата сделка…“ според т. 30 от решението на СЕС по дело С-642/11/.
Неоснователен е доводът на касатора, основан на неизпълнение от доставчиците на публичноправното им задължение за публикуване на ГФО. Изпълнението на това задължение е неотносимо към предпоставките на правото на приспадане. А и следва да се има предвид, че по-голямата част от извършените с РА корекции на декларираните от РЛ резултати по ЗДДС са в данъчни периоди м. 01, 02 и 03.2014 г., т. е далеч преди изтичане на срока по чл. 40, ал. 1, б. „б“ ЗСч отм. , в който предприятията са длъжни да публикуват годишния си финансов отчет /до 30 юни на следващата година/.
Неоснователно от органите по приходите са направени изводи във вреда на РЛ от неустановената кадрова и техническа обезпеченост на доставчика. Търсенето на съответния ресурс у доставика е за целите на насрещното доказване на ответника в първоинстанционното производство с оглед тезата му за персонална симулация. При теза за различен от доставчика и от получателя субект на изпълнението /и доколкото не се отрича, че са осъществени последващи доставки/ изключването на правото на приспадане е обусловено от установяване за съществуващо или дължимо познание у получателя по доставката за злоупотреба с ДДС по веригата от доставките. Изпълнението на доставките не от персонала на издателя на фактурите, а от персонала на друг стопански субект може да означава прикриване с измамна цел на действителния доставчик, но и просто ползване на друг подизпълнител /вж. т. 49 от решението на СЕС по дело С-324-11/.
По довода за неяснотата относно подписалите ППП лица от името на доставчика и получателя и отричанията на законните представители на двама от доставчиците за участие по сделките следва да се има предвид, че подписването на документи съпътстващи доставката и от лице различно от доставчика, не е самостоятелно основание да се откаже правото на приспадане, освен ако не сочи на участие в данъчна измама и не е установено знанието на ДЗЛ, че сделката с която обосновава правото на приспадане е част от тази измама /така т. 1 от диспозитива на решението на Съда по дело С-18/13/. Неяснотата относно авторството на изявлението за доставчика засяга убеждаващото въздействие на документа заради невъзможността с него да се обвърже формалната доказателствена сила по чл. 180 ГПК.
Разминаването в местата по приемо-предавателните протоколи и товарителниците е обяснимо с различното предназначение на документите и основанието за съставянето им. Протоколите удостоверяват изявленията за знание на страните по доставката за факта на предаването на стоките. В тях е посочено мястото на съставяне на протоколите, а не на предаването. Местата на доставяне на товара по товарителниците съответства на обектите, в които РЛ е вложил материалите по договорите за обществена поръчка /Бобошево, Драгоман/.
Убедителността на доказването за доставката на фреза от „Ню тех“ ЕООД не се разколебава от неспособността на доставчика да представи доказателства за наличности на стока от вида на процесната към момента на доставката. Ограничаването на правото на приспадане на данъчен кредит на това основание е несъвместимо със съюзното право /така решението на Съда по съединени дела С-80/11 и С-142/11/. Правилно административният съд е концентрирал доказването до пряката доставка. Посочил е информационните източници за основанието за имущественото разместване, както и свидетелстващия документ за придобиване от получателя на правото да се разпорежда фактически като собственик с вещта. Съмнителният за органите факт на плащането, който е индиция за насрещната престация на доставчика, е установен със заключение на вещото лице по ССЕ. Производни доказателствени средства за спорният факт са завеждането на актива в инвентарната книга и използването му като обезпечение. Касаторът не установява тъждество между вещта по доставката от „Ню Тех“ ЕООД и вече наличен при РЛ актив, та да е убедително твърдението му за липса на доставка.
Неправомерно с РА е отказано данъчно предимство в полза на „Мегаинвест - холд“ ЕООД, а отмяната на утежняващия административен акт - правилно. Дължимо е оставяне в сила на обжалваното съдебното решение.
При този изход на спора на ответника по касация се следват разноски за касационното съдебно производството в размер 4 988.95 лева.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5387/15.08.2019 г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм. д. № 669 по описа за 2016 г.
ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на „Мегаинвест - холд“ ЕООД разноски по касационното съдебно производство в размер 4 988.95 лева. Решението е окончателно.