Производството е по реда на чл.160, ал.6 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс във вр. с чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационни жалби от Директора на Дирекция „ОДОП”- Варна и от И.С от [населено място], чрез процесуален пълномощник, срещу Решение № 43 от 22.08.2019 г., постановено по адм. д. № 104/2019г. по описа на Административен съд – Русе.
Директорът на Дирекция „ОДОП”- Варна обжалва посочения съдебен акт в частта, с която е отменен Ревизионен акт/РА/ № Р-ОЗОООЗ18000368-091 -001 /28.08.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение № 366/19.12.2018 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - Варна при ЦУ на НАП. Касаторът поддържа, че решението в тази му част е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл.209, т.3 АПК. Счита, че при установяване на положителна разлика в края на ревизирания данъчен период, същата не следва да се възприема като крайно салдо за периода, а единствено като индиция за наличие или липса на обстоятелство по чл. 122, ал.1 ДОПК за същия период. Намира, че не е установено по безспорен начин, че получените за отделните данъчни периоди крайни положителни салда действително са били налични при ревизирания, респективно - са били разполагаеми в началното на следващия данъчен период. В подкрепа на тезите си излага подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на съдебния акт в атакуваната му част, отхвърляне на жалбата срещу РА и в тази му част и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
И.С обжалва решението в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу горепосочения РА. Касаторът поддържа, че атакуваният съдебен акт е неправилен като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл.209, т.3 АПК. Намира, че в обжалваното решение е допусната очевидна фактическа грешка, която следва да бъде коригирана, като в тази връзка отправя „особено искане“. Счита, че съдът неправилно е ценил доказателствената сила на събраните доказателства и не е съобразил, че истинността на представените документи не е оспорена от насрещната страна по реда и в срока по чл. 193 ГПК. Сочи, че във връзка с получения доход в размер на 24 446 лв., представляващ получена субсидия от Разплащателна агенция, решаващият състав е игнорирал разпоредбите на чл. 6, т.1 и т.2, чл.8, ал.1, т.4 и чл. 14, ал.2 от Наредба № 9 от 03.04.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013г. /Наредба №9/. Акцентира, че тезата му относно този доход се подкрепя от показанията на свидетеля Г.С, спрямо убедителността на които съдът не е изложил мотиви. Относно получените през 2010г. суми от трети лица намира, че решаващият състав необосновано не е кредитирал събраните писмени и гласни доказателства. Подчертава, че за 2011г. ревизиращите е следвало да изготвят общ семеен паричен поток, което не е сторено. Възприема като необоснован извода на съда, че не е доказан произходът на сумата от 64 300 евро, представляваща изплатена печалба от казино в Германия. В подкрепа на тезите си излага обстойни доводи в жалбата, като претендира отмяна на първоинстанционното решение в атакуваната му част, отмяна на РА и присъждане на осъществените разноски.
В качеството си на ответник по касационната жалба на Директора на Дирекция“ ОДОП“ – Варна И.С, чрез процесуален пълномощник, с писмен отговор и в о. с.з. оспорва основателността й и претендира присъждане на осъществените разноски.
В качеството си на ответник Директорът на Дирекция „ ОДОП“- Варна не изразява становище по основателността на касационната жалба на И.С.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност и на двете касационни жалби.
Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като взе предвид заявените в жалбите касационни основания, за да се произнесе, съобрази следното:
Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд –Русе е обосноваността и законосъобразността на РА № Р-ОЗОООЗ18000368-091 -001/28.08.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение № 366/19.12.2018 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. В. при ЦУ на НАП, с който на И.С са установени задължения за данък върху доходите на физически лица на основание чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2010г., 2011г., 2012г. и 2013 г. общо в размер на 17 700,73 лв. и са начислени лихви за забава в размер на 9 858,72 лв.
За да достигне до извод за частична основателност на релевираната жалба, първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна:
Ревизията е проведена по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК поради констатации за обстоятелства по чл. 122, ал.1, т.2 и т.7 ДОПК. Наличието им за 2010г. и 2012г. е обосновано с укрити приходи от получени парични преводи от трети лица с неизяснен произход и недеклариран от лицето облагаем доход с неустановен произход, а за 2011г. и 2013г. – с превишение на разходваните над получените средства.
След съпоставка на твърденията и възраженията на страните, първостепенният съд е приел, че първият от спорните въпроси между тях касае размера на началното салдо на паричния поток на ревизирания към 01.01.2010г. В тази връзка той е обсъдил представените РКО от ЕТ „Космос - И.В“, гр. С. и „Велен“ ООД, представени за доказване на получени от ревизирания през 2007г. доходи от хазарт. Отчел е и резултатите от извършените насрещни проверки на издателите им, в резултат на което е приел, че РКО не обосновават пряк извод за фактически получени суми от хазарт от И.С, които да рефлектират върху началното салдо за 2010г.
Идентичен извод съдът е формирал и по отношение на сумата от 24 446 лв., получена от ревизирания на 15.07.2009г. като субсидия от Разплащателна агенция - разходи - селски райони, представляваща финансиране по мярка 112 на Програма за развитие на селските райони 2007-2013г. Той е обоснован с нормата на чл. 3, ал.1 от Наредба № 9/03.04.2008г., сочеща, че сумата е предоставена целево за развиване на дейността като земеделски производител, а не като налични парични средства. В обобщение е формирано заключението, че органите по приходите законосъобразно са приели за начално салдо към 01.01.2010г. сумата от 5000 лв.
За 2010 година решаващият състав е съобразил, че в хода на ревизията са установени конкретно получени от лицето парични превод чрез системата „Western Union“ от Theocharous Charalambos от P. К и от Rumen Velikov Karagyaurov с обща левова равностойност в размер на 5 380,45 лева. Тази сума не е декларирана от ревизирания, с оглед на което съдът е приел, че доходът е укрит и е налице основанието по чл. 122, ал.1, т.2 ДОПК за облагане по аналог. В тази връзка като неоснователни са преценени твърденията на Стоилов, че коментираните суми са дарения от превелите ги лица, тъй като показанията на разпитания като свидетел Р.К са възприети като недостоверни. Поради това е формиран извод, че законосъобразно с РА получените от лицето средства чрез услугите за парични преводи Western Union са квалифицирани като облагаем доход по смисъла на чл.35,т.6 от ЗДДФЛ и на тази база е определена годишна данъчна основа по чл. 122, ал.4 ДОПК в размер на 5 380,45 лв. От там е установен и дължимият на основание чл.48, ал.1 ЗДДФЛ данък в размер на 538,05 лв. и лихви за забава.
За 2011г. АС - Русе е анализирал съставения от ревизиращите паричен поток на Стоилов, установяващ превишение на разходваните над получените средства. Той е преценил като неоснователен доводът на оспорващия, че е следвало да се изготви общ паричен поток на Стоилов и неговата съпруга поради липсата на нормативна уредба на института на семейното подоходно облагане. Посочил е, че установяването на данъчни задължения на конкретен субект включва анализ на относимите към него приходи и разходи по пера. Независимо от това, решаващият състав е обсъдил относимите възражения на ревизирания, в резултат на което е констатирал, че като разход в паричния поток за 2011г. не е отразена сочената сума от 12 500 евро, платена на Милорадов, а сумата от 12 500 лв. Предвид липсата на доказателства, че сумите към Тагаров и Милорадов са преведени за издължаване на семеен заем, решаващият състав е приел, че те са лични разходи на Стоилов и правилно са включени в разходната част на паричния поток за 2011г. в посочените размери.
Наред с горното, съдът е преценил, че органите по приходите неточно са установили размера на превишението на разходите над приходите за ревизираната 2011 год., тъй като не са съобразили положителното крайно салдо за 2010г. от 9 244,79 лв. При приложената от тях методика за изчисляване наличността на средства, според която към наличните парични средства в брой и по банкови сметки колона /к2/ се прибавят всички останали приходи /к3/, като от тях се извадят разходите /к4/ и паричните средства в края на периода /к5/, размерът на недостига възлиза на 17 962,05 лв., който формира данъчна основа по чл. 122, ал.4 ДОПК, обуславяща допълнително дължим данък по чл.48,ал.1 ЗДДФЛ в размер на 1 796,21 лв. До тази сума, ведно с лихви в размер на 1 796.21 лв. АС - Русе е приел, че РА е законосъобразен, като над тях РА следва да се отмени.
За 2012 г. органите по приходите са формирали данъчна основа по чл. 122, ал.4 ДОПК, включваща сумата от 7 823,32 лв - получена по банков път от трето лице и попадаща в хипотезата на чл.35,т.6 ЗДДФЛ.Оо като недеклариран и облагаем доход е включена сумата от 64 300 евро, в левовата й равностойност - 125 759,87 лв., за която ревизираният е посочил, че е спечелена на хазарт в Германия и представлява необлагаем доход. В тази връзка първостепенният съд е обсъдил полученият по искането по СИДДО отговор от данъчната администрация на Германия, съгласно който Главна митническа служба в гр. З., Германия е възстановила на г-н Стоилов 45 000 евро, предадени в брой. В последствие същата служба е превела чрез Landesoberkasse Baden- Wurttemberg по банкова сметка на Стоилов още 16 750 евро. Посочено е, че немската администрация не разполага с информация за други печалби от казина на г-н Стоилов или за друг негов доход. В хода на съдебното производство е проведена съдебна езикова експертиза, която е извършила превод от английски на български на искането за обмен на информация, който съвпада с този в отговора по искането по СИДДО. Решаващият състав е съобразил и представеното Решение от 17.01.2012 г. на Районен съд –Констанц, в мотивите към което е посочено, че на 13.01.2012 г., при влизане в Германия е извършена проверка от Митническата служба в Констанц, при която е установено, че И.С е носил в себе си парична сума в брой в размер на 64 300 евро. Според германския съд са налице индикации, че произходът на парите е от престъпна дейност и следователно с тях би могло да бъде реализирано пране на пари. Уточнено е, че не е дадено окончателно и правдоподобно обяснение относно произхода на парите, поради което следва същият да се провери. При тази фактическа установеност, първостепенният съд е приел, че ревизираният не е установил, че сумата от 64 300 евро е получена от хазарт, поради което законосъобразно приходните органи са я квалифицирали като доход с неустановен произход, който е облагаем на основание чл.35,т.6 ЗДДФЛ. В обобщение решаващият състав е достигнал до извод, че ревизиращите точно са определили данъчната основа по чл. 122, ал.4 ДОПК за 2012г. в размер на 133 583,19 лв., а от там и допълнително дължимия данък по чл. 48, ал.1 ЗДДФЛ в размер на 13 358лв. и лихви за забава в размер на 7 229,06лв.
Независимо, че за 2012г. не е установено превишение на разходваните над получените от ревизирания средства, АС - Русе е обсъдил възраженията на Стоилов относно формирания паричен поток за същата година. В тази връзка е поставена задача по проведената СИЕ вещото лице да включи като приход в паричния поток сумата от 24 814,24 лв., представляваща левовата равностойност на 16 000 щатски долара, за които оспорващият е поддържал, че е спечелил на хазарт на остров Кипър през лятото на 2012 г. След анализ на събраните показания на бащата и брата на ревизирания, съдът е счел, че те не установяват получаването на паричните средства и техния произход. Преценил е, че изложеното от свидетелите е противоречиво както относно размера на спечелената сума, така и спрямо мястото, на което е станало това.
Следващият спорен въпрос за 2012г. е невключването като приход в паричния поток на суми от хазарт по РКО, издадени от „Метал 2006" ЕООД на сумата от 71 516,64 лв., за които са представени копия на РКО и протоколи за получени суми. При извършена насрещна проверка на „Метал 2006“ ЕООД са представени Разрешение № И-1664/23.07.2012г. за организиране на хазартни игри с игрални автомати, РКО и протоколи, идентични с представените от ревизирания. Първостепенният съд е приел, че тези частни свидетелстващи документи не доказват получаването на посочените суми като печалба от хазарт, тъй като не се подкрепят от подадена справка по чл.73, ал.1,т.4 ЗДДФЛ от дружеството за изплатен на Стоилов доход от хазарт по процесните РКО и протоколи към тях. Този извод е обоснован и с констатациите на ревизиращите, че на някои от датите на РКО и протоколите ревизираният не е пребивавал на територията на Р.Б.Р съд е възприел като неправдоподобна тезата, че на датите на банковите плащания от чужбина, банковата карта на жалбоподателя е била на разположение на трето лице.
Като основателно е преценено възражението на Стоилов, че в разходната част на паричния поток за 2012г. следва да се включи само Ѕ от сумата 7 080,10 лв., изразходвана за покупка на семеен автомобил, в резултат на което крайното салдо за 2012г. възлиза на 32 411,06 лв.
За 2013г. данъчната основа по чл.122, ал.4 ДОПК е формирана от сбора на сумата от 7 907,09 лв., представляваща превишение на разходите над доказаните приходи и от сумата 2 933,75 лв., която е получена по банков път от трети лица. Съобразявайки посоченото крайно салдо за 2012г., АС - Русе е приел, че то формира начално салдо на ревизирания към 01.01.2013г. в размер на 49 283,58 лв. Счел е още, че следва да се редуцира с Ѕ разходът за придобиването на лек автомобил през годината на стойност 24 447,88 лв., в резултат на което разходите за 2013г. възлизат на 43 027.98 лв. При тези параметри недостиг на разходваните над получените от лицето средства няма, поради което решаващият състав е приел, че не е налице основанието по чл.122,ал.1,т.7 от ДОПК за облагане по аналог за изследвания данъчен период.
Относно сумата от 2933.75 лв. и при неустановеното основание за получаването й от трето лице, решаващият състав е счел, че е налице основанието по чл. 122, ал.1, т.2 ДОПК и законосъобразно ревизиращите са приели, че тя формира данъчна основа по чл. 122, ал.4 ДОПК. Поради това съдът е достигнал до крайния извод, че дължимият данък по чл.48, ал.1 ЗДДФЛ за 2013г. възлиза на сумата от 293,38 лв., ведно с лихва за забава в размер на 128.96 лв. До тези размери той е приел, че оспореният РА в тази му част е законосъобразен, а над тях е отменил същия.
Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. По жалбата на Директора на Дирекция „ОДОП”:
Неоснователни са доводите на касатора, че първостепенният съд е презумирал наличието на парични средства в брой у ревизирания в края и началното на последователните данъчни периоди. В съответствие със задължението му да изясни спора от фактическа страна, АС - Русе подробно е анализирал всички събрани доказателства и обстойно е обсъдил тезите на страните, в резултат на което е достигнал до обосновани и законосъобразни правни изводи. След като за 2010 година органите по приходите са установили положително крайно салдо в размер на 9 244,79 лв., то тази сума правилно е отчетена от съда като начално салдо за следващата 2011г. Този извод не се променя от сочената от касатора липса на подадени от ревизирания декларации за налични парични средства в брой към началото и към края на всяка една от ревизираните години. При неустановеност на разходването на наличните парични средства в края на данъчния период не може да се приеме, че те следва да бъдат игнорирани като начално салдо при съставянето на паричен поток за следващия данъчен период. В своята практика ВАС многократно е посочвал, че независимо, че облагането е извършено по аналог, то целта на визираните в чл. 122, ал.2 ДОПК обстоятелства при определяне на данъчната основа по чл. 122, ал.4 ДОПК е същата в максимална степен да се доближава до данъчна основа, която би била определена при развитие на данъчните правоотношения по общия ред. Ето защо, като е съобразил установеното превишение на разходваните над получените средства в края на 2010 и 2012г., а от там като ги е прибавил към началните салда за 2011 и 2013г., първостепенният съд не е допуснал съществено процесуално нарушение и правилно е приложил материалния закон. Като е съобразил тази параметри на паричните потоци и следващите от тях по - ниски размери на допълнително дължимия данък по чл. 48, ал.1 ЗДДФЛ, решаващият състав законосъобразно е отменил оспорения РА в посочените му части. Достигайки до този извод той е постановил правилно в тази му част решение, което следва да бъде оставено в сила. По жалбата на И.С:
Неоснователно касаторът поддържа, че в обжалваното решение е допусната „очевидна неточност“, изразяваща се в непосочване на размера на главниците и лихвите в частта, с която е отменен РА и в частта, с която оспорването срещу него е отхвърлено. Анализът на диспозитива на съдебния акт сочи, че АС - Русе точно е посочил както размера на главниците, така и на следващите се лихви за забава за отделните данъчни периоди както в частта, с която е отменен РА, така и в частта, с която оспорването е отхвърлено. Следва да се посочи, че т. н. в жалбата „особено искане“ по същество касае поправка на очевидна фактическа грешка, което по аргумент от чл. 176 АПК е следвало да се предяви пред първостепенния съд. Действително, касационната инстанция е оправомощена служебно да връща делото за корекция на очевидна фактическа грешка, но само при наличието на такава. В Случая обаче, очевидна фактическа грешка липсва.
Несподелима е тезата в касационната жалба за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в непроизнасяне по исканията на Стоилов за изготвяне на семеен паричен поток, прилагане на РА, издаден спрямо съпругата му, на предходния РА, издаден спрямо него и отменен по административен ред, за назначаване на повторна единична езикова експертиза и допълнителна икономическа, както и за предоставяне на възможност за депозиране на писмена молба, с която да бъдат задължени трети - неучастващи в производството лица- „Велен“ ООД и ЕТ„Космос - И.В“ да представят намиращи се у тях документи. Релевираните в тази връзка оплаквания са в колизия с разпоредбата на чл. 159 ГПК вр. с §2 ДР ДОПК, която изрично предвижда, че исканията на страните за допускане на доказателства за факти, които нямат значение за решаване на делото, както и несвоевременните искания, се отхвърлят от съда. В случая, АС - Русе е изложил изрични доводи относно липсата на нормативна уредба в националното законодателство на института на семейното подоходно облагане, поради което правилно е преценил искането на касатора в тази връзка като ирелевантно за спора. Само по себе си това искане не е обосновано от конкретни твърдения кои суми, извън заплатените за двата автомобила, са разходвани за задоволяване на нужди на семейството. Поради това както съставянето на „семеен“ паричен поток, така и приобщаването на РА, издаден на съпругата на касатора, не е било необходимо за изясняването на спора от фактическа страна, нито събирането им като доказателства би обусловило друг краен извод на първостепенния съд. При липсата на конкретни доводи, мотивиращи необходимостта от приобщаването на отменения РА, издаден на ревизирания, без значение е непредставянето на същия с административната преписка.
По аргумент от чл. 201 ГПК вр. с §2 ДР ДОПК, съдът не е длъжен да възлага повторна експертиза, а следва да стори това когато първото заключението е необосновано и възниква съмнение за неговата правилност. В случая, заключението по проведената езикова експертиза се състои в изготвяне на превод от английски на български език, който като идентичен с този, съдържащ се в отговора от германските данъчни органи по искането по СИДДО, правилно е преценен като обоснован и правилен. Изложените от съда обстойни съображения, основани на смисловия анализ в контекста на зададените от приходните органи въпроси и получени отговори, напълно се споделят от настоящия състав и не следва да бъдат преповтаряни. Възлагането на повторна езикова експертиза не е било необходимо, с оглед на което правилно решаващият състав е отхвърлил това доказателствено искане.
Без нормативна опора е и доводът в касационната жалба, че първостепенният съд е следвало да предостави възможност за депозиране на писмена молба по чл. 192, ал.1 ГПК. Визираната норма регламентнира процесуално право на страните, чието упражняване не е обусловено от предоставянето на възможност, а от предприемането на съответното процесуално действие. В случая, писмена молба по чл. 192 ГПК не е предявавана, а и решаващият състав обосновано е преценил, че не е необходимо да се изискват от третите лица сочените документи, тъй като отношенията на ревизирания с тях са били предмет на насрещни проверки в ревизионното производство и за тях пред съда са представени множество доказателства. Наред с това, твърдените доходи от трети лица са предмет на проведената СИЕ, която изчерпателно е отговорила на поставените въпроси и допълването й не е било необходимо. Ето защо, като е отхвърлил тези доказателствени искания на ревизирания, АС - Русе не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, а правилно е съобразил, че събирането на тези доказателства не е необходимо за изясняването на спора от фактическа страна.
При преценката на материалната законосъобразност на оспорения РА решаващият състав подробно е обсъдил всички събрани относими доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, в резултат на което е формирал обосновани фактически и правни изводи. Противно на доводите в жалбата, съдът правилно е ценил доказателствената сила на РКО, издаден от „Велен“ ООД, в качеството му на частен свидетелства документ. Съдържанието на такъв документ не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила, поради което само при оспорване на неговата автентичност/авторство/ следва да се открие производство по чл. 193 ГПК. Вярността му обаче следва да бъде ценена заедно с другите доказателства по делото. Именно липсата на други доказателства, подкрепящи твърденията за плащане на посочените в РКО суми, са мотивирали решаващият състав да не кредитира представените частни документи като верни и обосновано да приеме, че не е установено, че ревизираният е получил суми от хазартни игри преди 2010г.
Несподелими са аргументите в жалбата, обосноваващи необходимостта сумата от 24 446 лв., получена като субсидия от Разплащателна агенция - ДФ „Земеделие“ да бъде включена към началното салдо на паричния поток за 2010г. Сочените разпоредби на чл. 8, ал.1, т.4 във вр. с чл. 14, ал.2 и чл.6, т.1 и т.2 от Наредба № 9/ 0304.2008г. не променят целевото предназначение, за която се предоставя помощта. Нормата на чл. 3, ал.1 от Наредба № 9 предвижда, че помощта се предоставя за изпълнение на заложените в бизнес плана дейности, инвестиции и цели, необходими за развитието на земеделското стопанство и допустими за подпомагане, поради което получената субсидия не може да се квалифицира като разполагаем доход на лицето. Поради това ирелевантни са и показанията на свидетеля Г.С в тази им част и тяхното необсъждане от съда. Като е приел, че липсва основание да се променя отчетеното от ревизиращите начално салдо към 01.01.2010г., първостепенният съд правилно е приложил материалния закон.
Настоящият касационен състав напълно споделя мотивите на АС - Русе относно липсата на доказателства, които да сочат, че получените от ревизирания през 2010г. парични средства чрез системата „Western Union“ са необлагаеми доходи. Събраните гласни доказателства за основанието за получаването на тези суми обосновано са възприети от съда като неубедителни и неустановяващи дарствени, респективно - заемни правоотношения между платците на сумите и ревизирания.
За 2011г. неоснователно касаторът поддържа, че в хода на ревизионното производство е следвало да се изготви семеен паричен поток. Както правилно е посочил и решаващият състав, националната нормативна уредба не урежда института на семейното подоходно облагане, а и наличието на заемно правоотношение и произтичащо от него задължение за задоволяване на нужди на семейството не е установено. В разходната част на паричния поток не е включена сумата от 12 500 евро, а от 12 500 лв., а за левовата равностойност на сумата платена на „Data Modul“ липсват доказателства за основанието за превода й. Ето защо правилно съдът е приел, че разходната част на паричния поток за 2011г. не следва да се редуцира, а е необходимо да се коригира размера на превишението на разходите над приходите на лицето въз основа на възприетото начално салдо за 2011г.
За 2012г. обосновано решаващият състав е достигнал до извода, че сумата от 64 300 евро представлява облагаем доход, тъй като не е установено главно и пълно, че тя е спечелена от хазарт в Германия. Както от писмения отговор на германската данъчна администрация, така и от показанията на свидетеля Н.Н не се установява източникът на намерената у ревизирания от митническата служба в гр. З., Германия сума, поради което правилно този доход е квалифициран като такъв с неустановен произход. Идентичен извод следва и спрямо сочения приход от 24 814, 24 лв., спечелен в Кипър от хазарт. Предвид роднинските отношения между свидетелите и ревизирания и по аргумент от чл. 172 ГПК, съдът правилно е отчел заинтересоваността на показанията, с оглед на което е приел, че не е установено получаването на сумата от хазарт и декларирането й пред митническите органи.
Относно доводите спрямо РКО, издадени от „Метал 2006“ ЕООД, следва да се посочи, че в качеството им на частни свидетелстващи документи решаващият състав обосновано е осъществил преценка на тяхната вярност. Спрямо доказателствената им сила са относими гореизложените съображения за РКО, издадени от „Велен“ ООД и ЕТ „Космос - И.В“. Като не е кредитирал същите, като неподкрепящи се от други относими доказателства, първоинстанционният съд е достигнал до обоснования извод, че липсва основание за корекция на приходната част на паричните потоци за 2012 и 2013г. Достигайки до извод за законосъобразност на РА в посочените размери, решаващият състав е постановил правилно решение, което не страда от заявените касационни пороци и следва да се остави в сила.
При този изход на спора и предвид изричното искане на И.С, чрез процесуалния му представител, за присъждане на разноски в качеството му на ответник по касационната жалба на Директора на Дирекция „ОДОП“, за касационното производство следва да му се присъди съответната на материалния интерес част от заплатените 416 лв. адвокатско възнаграждение за депозирания писмен отговор, възлизаща на сумата от 40лв. и 12 ст.
Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 43 от 22.08.2019 г., постановено по адм. д. № 104/2019г. по описа на Административен съд – Русе.
ОСЪЖДА НАП да заплати на И.С от [населено място], ЕГН [ЕГН] сумата от 40.12 лв. /четиридесет лв. и 0,12 ст./, представляваща разноски за касационното производство.
Решението не подлежи на обжалване.