Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) чрез процесуален представител против решение № 410/28.02.2019г., постановено по адм. дело № 818/2018г. на Административен съд -Благоевград.

Оплакванията в касационната жалба са за допуснати нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответникът –Х.Т чрез адв.. Т оспорва касационната жалба като неоснователна.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, в което поддържа, че обжалваното решение на административния съд е правилно и следва да бъде потвърдено.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от лице с правен интерес от оспорването и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение е отменена заповед № 1671/19.09.2018г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), с която на Х.Т, старши експерт в отдел „Регионален технически инспекторат“, Областна дирекция на ДФЗ, гр. Б.д с ранг ІІІ младши при ДФЗ е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" за извършено дисциплинарно нарушение по чл. чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 от ЗДСл във връзка с чл. 28, ал. 1 от ЗДСл (ЗАКОН ЗЗД ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) (ЗДСл) и чл. 17 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация. За да постанови обжалвания резултат първоинстанционният съд приема за установено следното: На 25.08.2018г. касаторът празнува рождения си ден в Libido Bar в гр. Б.д. В заведението са само поканените приятели и близки на рожденика и персонала. Дамите, които танцуват в заведението са подарък от приятелката му. Направени са неприлични снимки на рождения ден, които Терзиев качва в профила си във Фейсбук същата вечер, като ги сваля едва след публикация във вестник „Т. П“ гр. Б.д с водещо заглавие „Държавен служител във фонд „Земеделие“ в Благоевград замесен в оргия с проститутки в Libido Bar в гр. Б.д.

По повод докладна записка с вх. № 03-0416/3860/03.09.2018г. на директора на дирекция „Връзки с обществеността, протокол и координация“ в ДФЗ, в която са изложени описаните по-горе обстоятелства, свързани с празнуването на рождения ден на Терзиев, органът по назначаване издава заповед за образуване на дисциплинарно дело срещу служителя. След проведено дисциплинарно производство, като взема становището на дисциплинарния съвет и обясненията на държавния служител изпълнителният директор на ДФЗ издава оспорената заповед, с която налага на Терзиев дисциплинарно наказание по чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. В заповедта е посочено, че със своите непристойни действия, станали достояние на обществеността и средствата за масово осведомяване, Х.Т уронва престижа на Държавен фонд "Земеделие", с което нарушава разпоредбите на ЗДСл (ЗАКОН ЗЗД ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) и Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация.

При тази фактическа обстановка решаващият съд приема на първо място немотивираност на административния акт, в който не са конкретизирани действията на служителя, които обективират поведение в обществения живот, уронващо престижа на службата. Общото посочване на „непристойните действия“ не е достатъчно за да бъде направена преценка за нарушение на морално-етичните норми по смисъла на чл. 17 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, което да доведе и до нарушение на задължението за опазване на престижа на държавната служба, регламентирано в разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от ЗДСл.

На следващо място, първоинстанционният съд приема, че при провеждане на дисциплинарното производство са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които се изразяват в промени в състава на дисциплинарния съвет, които са извършени в нарушение на разпоредбите на чл. 95, ал. 2-4 от ЗДСл, което представлява самостоятелно основание по смисъла на чл. 146, т. 3 за отмяна на акта.

Нарушено е и правото на защита на държавния служител, поради незапознаването му с материалите от дисциплинарната преписка след приключване на административното производство и преди произнасяне на заповедта на изпълнителния директор на ДФЗ.

В заключение след съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства и обясненията на тримата свидетели съдът приема за недоказано вмененото на държавния служител нарушение на чл. 28, ал. 1 от ЗДСл и чл. 17 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, изискващи при изпълнение на служебните задължения и в обществения живот да спазва поведение, което да не уронва престижа на държавната служба.

Решението е правилно, липсват основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяната му. Съдебният акт е постановен при спазени процесуални и материалноправни изисквания и е обоснован, формираните правни изводи са съответни на закона и изцяло се споделят от настоящия касационен състав.

Неоснователно касаторът поддържа допуснато от първоинстанционния съд нарушение на материалния закон поради приетото неспазване на установената форма на административния акт. Правилно, след подробен анализ на съобразителната част на оспорената заповед на изпълнителния директор на ДФЗ е прието, че изложените фактически обстоятелства от административния орган не обективират посочените състави на дисциплинарни нарушения по чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 от ЗДСл - неизпълнение на служебните задължения и неспазване на правилата на КПСДА. Възприетата от административния орган фактическа обстановка е опровергана от събраните в хода на съдебното производство доказателства. Характера на публикацията в електронното издание на вестник „Т. П“ гр. Б.д и съдържащата се в нея информация изискват самостоятелно доказване, което не е сторено според изискването на чл. 187 от ГПК нито в дисциплинарното, нито в съдебното производство.

Правилни и съответни на закона са и изводите на първоинстанционния съд за допуснатите съществени нарушения на административнопроизводствените правила при провеждане на дисциплинарното производство, както и за нарушаване на правото на защита на държавния служител при налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание.

По изложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено с настоящото.

Предвид изхода на спора следва да бъдат присъдени направените от ответника по касация разноски по делото в размер на 800 (осемстотин) лева-адвокатско възнаграждение, които следва да се възложат на Държавен фонд „Земеделие“.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - пето отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 410/28.02.2019г., постановено по адм. дело № 818/2018г. на Административен съд -Благоевград.

ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие" да заплати на Х.Т със съдебен адрес гр. Б.д, ул. "Т. А" № 41 сумата от 800 (осемстотин) лева-възнаграждение за един адвокат. Решението е окончателно.