Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от И.Т, срещу Решение № 154 от 18.05.2018 г., постановено по адм. д. № 400 по описа за 2017 г. на Административен съд – С. З (АС – С. З). С него е отхвърлен предявеният от касационния жалбоподател иск, с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗЗД ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗЗД ВРЕДИ) (ЗОДОВ) срещу Комисията за финансов надзор (КФН) за присъждане на сумата 9436,80 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.08.2012 г. до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за претърпени от Тенев имуществени вреди вследствие от неизпълнение в периода 2009 г. – 2010 г. на нормативно регламентирани административни задължения на органите на КФН за осъществяване на контрол и за регулиране на инвестиционните посредници и регулираните пазари на финансови инструменти – неосъществен от органите на КФН постоянен и адекватен контрол върху дейността на инвестиционния посредник (ИП) „Евродилинг“ АД и дейността на „Централен депозитар“ АД. В касационната жалба Тенев твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, противоречи на материалния закон и е необосновано – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа, че съдът при постановяване на решението е допуснал нарушение на чл. 226, ал. 2 от АПК, като е дал възможност на ответника да установява нови факти при новото разглеждане на делото – прието е становище с приложени писмени доказателства. Не са установени твърденията му, че въпреки установено трайното влошаване на финансовото състояние на ИП "Евродилинг" КФН не е отнела лиценза й. Изложени са подробни доводи във връзка с необоснованост на обжалваното решение. Неоснователно не е разгледано от съда и възражението му за бездействие на КФН във връзка с възможността по чл. 118, ал. 1, т. 5 и чл. 11, ал. 2 и ал. 3 ЗПФИ, за нарушение на чл. 12, ал. 1, т. 9 и чл. 11, ал. 2, от ЗКФН (ЗАКОН ЗЗД КОМИСИЯТА З. Ф. НАДЗОР) (ЗКФН). Необосновано е прието, че не е налице нарушение, извършено от КФН на чл. 26а, ал. 1 ЗПФИ. Въз основа на изложеното, Тенев твърди, че пряк резултат от незаконосъобразните бездействия и действия на КФН, които са по повод на регламентирана със ЗКФН и ЗПФИ административна дейност е ограничението, наложено от самата КФН на възможността на законово основание да отнеме своевременно лиценза на ИП „Евродилинг“ АД, което от своя страна би отнело възможността да бъдат извършени твърдените злоупотреби, предмет на делото, увредили над 100 лица. По тези съображения касационният жалбоподател оспорва възприетата от съда липса на причинна връзка между бездействията и действията на КФН, и настъпилия за него вредоносен резултат. Предвид изложеното иска отмяната на обжалваното решение и решаване по същество, като му се присъди обезщетение в размер на исковата сума от 9436,80 лв., ведно със законната лихва от 23.08.2012 г. до изплащане на сумата. Претендират се и сторените в двете съдебни инстанции разноски.

Ответникът по касационната жалба КФН чрез процесуалния си представител я оспорва по подробно изложени съображения в представената по делото писмена защита от 05.02.2020 г. и в съдебното заседание, чрез упълномощен процесуален представител. Поддържа становище за нейната неоснователност по същество. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита решението на АС – С. З за постановено при липса на релевираните касационни основания за отмяна. Според прокуратурата, същото е валидно, допустимо и правилно, и постановено при изяснена фактическата обстановка, която е подробно отразена в мотивите на съдебния акт.

Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

Касационният жалбоподател е предявил иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу КФН, с който е поискал осъждането и да му заплати обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 9436,80 лв., ведно със законната лихва, считано от 23.08.2012 г. до окончателното изплащане на сумата. Според изложеното в исковата молба Тенев на 03.08.2012 г. се явил пред ИП „Карол“ АД с искане за прехвърляне на 11 796 броя поименни компенсационни бонове към този ИП с цел продажбата им на Българската фондова борса (БФБ), но се оказало, че те липсват от сметката му при Централния депозитар. Установено било, че на 29.06.2010 г. ценните му книжа били прехвърлени по негова подсметка към ИП „Евродилинг“ АД, а на следващия ден били продадени на БФБ. Ценните си книжа по друга емисия (23 035 броя поименни компенсационни бонове) Тенев продал на 23.08.2012 г. по 0,80 лв. на брой. Предвид това твърди, че загубата му от невъзможността да продаде ценните книжа (11 796 броя поименни компенсационни бонове) е на стойност 9436,80 лв. Поддържа становище, че ако е бил осъществен адекватен контрол върху дейността на ИП „Евродилинг“ АД и „Централен депозитар“ АД от КФН, не би се стигнало до злоупотреба с притежаваните от него поименни компенсационни бонове.

Във връзка с Разпореждане на съда от 25.06.2015 г. за конкретизиране на незаконосъобразното административно бездействие, от което са произтекли за Тенев имуществени вреди, в представена по делото молба (л. 23 от първоинстанционното дело) той посочил, че с бездействието си КФН не е изпълнила административното си задължение да контролира и регулира инвестиционните посредници и регулираните пазари на финансови инструменти, което пряко е засегнало голям брой инвеститори и е създало предпоставки за снемане на доверието в пазара на финансови инструменти. Конкретно посочил, че КФН няма разработена стратегия за превенция на злоупотреба от вида, който го е засегнал, включваща система за оценка и управление на риска и в тази връзка КФН не е реагирала на това, че ИП „Евродилинг“ АД е манипулирало с финансови инструменти без законово основание. Също така, КФН не е осъществила адекватен контрол върху „Централен депозитар“ АД.

В представеното в съдебно заседание при първоначалното разглеждане на делото пред първоинстанционния съд писмено становище, във връзка с депозирания от КФН отговор на исковата молба, Тенев е уточнил, че КФН е нарушила чл. 11, ал. 2 ЗПФИ и не е изпълнила предоставената й възможност по чл. 118, ал. 1, т. 5 ЗПФИ; не е изпълнила изискването на чл. 26а, ал. 1 ЗПФИ; нарушила е изискването на чл. 12, ал. 1, т. 9 ЗКФН за наличието и прилагането на правила и системи за управление на рисковете на финансовите пазари, както и на чл. 11, ал. 3 от същия закон; не е изпълнила основните си цели да създаде условия за прозрачност и доверие на финансовите пазари съгласно чл. 11, т. 2 ЗКФН; не е използвала възможностите по чл. 18 и чл. 19 ЗКФН и чл. 12, ал. 1, т. 1 и чл. 13, ал. 4 ЗКФН, както и по чл. 18 и чл. 118, ал. 1, т. 6, т. 11, т. 21 ЗПФИ; нарушила е и чл. 20, ал. 5 ЗПФИ.

Няма спор по делото, че на 25.01.2010 г. на името на Тенев в „Централен депозитар“ АД са регистрирани ценни книжа – 11 796 броя поименни компенсационни бонове с ISIN код BG91PKBON071 по лична сметка № 100052115117. На 29.06.2010 г. и на 30.06.2010 г. в „Централен депозитар“ АД са регистрирани две операции, които са довели до прехвърляне на правото на собственост върху тези ценни книжа на трето лице. Съгласно справка за „Сделки, реализирани от клиент 400706067662 Тенев в периода: 01.01.1996 г. - 05.09.2012 г.“, на 29.06.2010 г. била регистрирана операция, извършена от ИП „Евродилинг” АД – „трансфер от собствена в клиентска сметка един и същ собственик” на 11 796 броя поименни компенсационни бонове с код BG91PKBON071, захранване, попълнено с цифров подпис на А.Л. На 30.06.2010 г. е регистрирано извършване от същия посредник, но по входящи данни от БФБ на „трансфер от клиентска в собствена сметка, различни собственици“. Предвид това и с оглед конститутивното действие на вписването, първоинстанционният съд е приел, че считано от 30.06.2010 г. Тенев е престанал да бъде собственик на посочените ценни книжа, като същите са придобити от друго лице чрез сделка, сключена на „БФБ – София“ АД. При това не е установено наличието на договор за прехвърляне на ценни книжа, нареждане за прехвърлянето им или пълномощно между Тенев и ИП „Евродилинг“ АД за извършване и регистриране на сделката, осъществена чрез операции на посочените две дати.

Не се спори също така, че Тенев е подал до КФН сигнал, относно липсата на притежавани от него компенсаторни инструменти (11 796 броя поименни компенсационни бонове), въпреки че той не се е разпореждал с тези инструменти. Поискал е извършване на проверка по случая. С писмо от 31.08.2012 г. КФН е поискала от „Централен депозитар” АД информация относно регистрирани ценни книжа и/или компенсаторни инструменти по сметки на Тенев и извършвани ли са сделки с тях, какви и чрез кой инвестиционен посредник. С писмо от 11.09.2012 г. изпълнителният директор на „Централен депозитар” АД е уведомил заместник-председателя на КФН, ръководещ управление „Надзор над инвестиционната дейност” по поставените въпроси, като е приложил справка от регистъра, воден от „Централен депозитар“ АД. С писмо до КФН ИП „Евродилинг“ АД представило удостоверение от началника на пето РПУ-СДВР, за това че П.А, който е представляващ и един от членовете на Съвета на директорите на ИП „Евродилинг“ АД, заявил, че от квартирата му неизвестни лица отнесли вещи и документи, сред които и пълната документация на този ИП за периода 1998 г. – 2011 г., по който случай била заведена преписка. Жалбата на Тенев е изпратена от КФН до Районна прокуратура – Бургас по компетентност. Установено било, че в периода 2009 г. – 2010 г. чрез „Евродилинг“ АД били извършени трансфери на финансови инструменти, процедури по продажби и наследяване, без знанието и съгласието на притежателите им, сред които и Тенев. Като последица на извършеното неправомерно разпореждане, финансовите инструменти били прехвърлени от личните сметки на притежателите им в подсметки на лица при инвестиционния посредник, които не са се явявали при инвестиционния посредник и не са се запознавали с това, че на тяхно име са прехвърлени, а впоследствие от тяхно име са продадени, финансови инструменти. Установено е, че КФН след уведомяването и, че е извършено разпореждане с ценните книжа без знанието на собствениците е извършила проверка и е изпратила сигнал до структурите на МВР, като е уведомила гражданите включително и Тенев, че може да търси обезщетение в хода на наказателното производство или по гражданско правен ред.

Инвестиционен посредник „Евродилинг“ АД е имал лиценз за извършване като ИП на територията на България и в чужбина на инвестиционни услуги и дейности. Лицензът му бил отнет с Решение № 772-ИП от 20.12.2011 г., издадено от председателя КФН.

Въз основа на така установеното от фактическа страна(което не се оспорват по същество ), първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото е приел предявения иск за допустим, а по същество за неоснователен и го е отхвърлил изцяло. Приел е, че не е установено наличието на пряка причинна връзка между твърдяното бездействия на КФН и вредата, тъй като са налице извършени противоправни действия на трето лице. Решението е правилно.

Не са налице твърдените в касационната жалба основания за неговата отмяна. Фактическата обстановка е изяснена и подробно отразена в мотивите на съдебния акт. Настоящата съдебна инстанция споделя изложените от пър воинстанционния съд мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към тях. Не е допуснато твърдяното от касатора нарушение на чл. 226 АПК, относно събирането на доказателства при повторното разглеждане на делото. Съгласно чл. 226, ал. 2 АПК при новото разглеждане на делото се допускат само писмени доказателства, които не са могли да бъдат известни на страната, както и доказателства за новооткрити или новонастъпили обстоятелства след първоначалното разглеждане на делото от първоинстанционния съд. Представените с писмения отговор от 11.09.2017 г. доказателства и събраните такива съобразно дадените в съдебното заседание на 20.02.2018 г. указания към ответника КФН, са за представяне на допълнителни доказателства, свързани с изпълнение на указанията на Върховния административен съд, дадени в отменителното решение № 10138 от 31.07.2017 г., постановено по дело № 730/2016 г. по описа на ВАС

Следва да се отбележи, че спорът по делото не е по фактите, те напълно са установени още в първоначалното съдебно производство, и доизяснени в хода на повторното разглеждане на делото. Основния спорен въпрос в настоящия процес е по тяхната правна интерпретация, която е от значение за правилното приложение на материалния спор – в случая установяване на незаконосъобразни действия и бездействия от страна на КФН, които да са в пряка причинна връзка с твърдяната настъпила вреда за касатора Тенев. Няма спор в правната теория, че незаконосъобразното действие, както и незаконосъобразното бездействие на административния орган или длъжностно лице могат да бъдат само фактически действия, които се предприемат без правно основание – нормативен или административен акт и неизвършването на фактическо действие, което органът или длъжностното лице са задължени да извършат по силата на закон. От друга страна бездействието, което се вменява на КФН е правно, а не фактическо каквото изисква ЗОДОВ. Това е така, тъй като неиздаването на административни актове (отнемане на лиценз, налагане на ПАМ и др. мерки) чрез които се осъществява контрол и регулация на пазара на ценни книжа, не може да бъде квалифицирано като фактическо бездействие по смисъла на ЗОДОВ.

Ето защо при изследване на елементите от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ съдът правилно е приел, че по отношение на касатора е налице само първия от тях – претърпяна имуществена вреда. Що се отнася до твърдението за проявено бездействие от КФН, изразяващо се в неотнет лиценз на основание чл. 20, ал. 2, т. 2 ЗПФИ отм. , неналагане на принудителни административни мерки на инвестиционния посредник „Евродилинг“ АД и пр., съдът правилно е приел, че такова бездействие не се установява по мотиви, които както се посочи по-горе в изложението следва да бъдат споделени. Дори да се приеме, че всички проявни форми на твърдяното бездействие от страна на КФН са налице, те биха могли да доведат до основание за търсене на различни видове отговорност от длъжностни лица, но не предизвикват пряко и непосредствено конкретния вредоносен резултат по смисъла на чл. 203, ал. 1 АПК вр. чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, под формата на вреда за жалбоподателя, защото са причинени от трето лице, а не директно от КФН. Вредата трябва да е закономерно и неизбежно следствие от твърдяната незаконосъобразна административна дейност на ответника по предявения иск, без наличието на други фактори, както е в конкретния случай – действията на служител на инвестиционния посредник ИП "Евродилинг", извършил прехвърлянето на 30.06. 2010 г. на ценните книжа без знанието на Тенев.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ в сила Решение № 154 от 18.05.2018 г., постановено по адм. д. № 400 по описа за 2017 г. на Административен съд – С. З. Решението не подлежи на обжалване