Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на А.С, подадена чрез процесуалния му представител - адв. М.Г, против решение № 1083/17.06.2019г., постановено по адм. дело № 903/2019г. по описа на Административен съд – Бургас, с което е отхвърлена жалбата му против отказ за издаване на разрешение за дейности с огнестрелно оръжие и боеприпаси, обективирано в решение рег. № 304р-36789/31.12.2018г., на началника на РУ-Несебър при ОД на МВР Бургас.
Жалбоподателят оспорва решението, като неправилно - постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи се, че неправилно съдът е посочил, че не е обвързан с мотивите на предходно съдебно решение с което е отменен отнемането на разрешение за носене и употреба на оръжие в които мотиви съдът е приел, че за касаторът са налице основателни причини по смисъла на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ тъй като членува в лицензирана спортна организация. Следвало е първоинстанционния съд да зачете силата на присъдено нещо установена с мотивите на предходното съдебно решение, а не да сочи, че липсват такива доказателства.
Неправилни са изводите на съда, че липсват доказателства за членство на жалбоподателят в спортна организация, тъй като по силата на чл. 77, ал. 1 от ЗОБВВПИ това се установява с удостоверение издадено от спортната организация. По делото е представена членска книга, която не е била ценена от съда тъй като има задрасквания, което е неправилно. Неправилно съда е посочил, че жалбоподателят не бил представил тренировъчна програма, тренировъчен план тъй като този вид доказателства не се обхваща от нормата на чл. 77, ал. 1 от ЗОБВВПИ. Безспорно се установява, че спортния клуб в който членува касаторът е вписан в публичните регистри на лицензираните спортни организации и това му дава основание да участва в спортни мероприятия и неговите членове имат правото да участват в спортните прояви на клуба. Твърди се, че неправилно съдът е приел за достоверни мотивите в оспорения акт, че жалбоподателят е поискал разрешение за късоцевно оръжие, а спортния клуб развива такава дейност за която е необходима употребата само на дългоцевни оръжия, тъй като това не е установено по съответния ред от страна на административния орган, нито представлява ноторно известен факт, както е посочил съда.
Неоснователни са и мотивите на съда, че жалбоподателят има възможност да използва оръжията на клуба, тъй като при наличието на съответните предпоставки за издаване на разрешение, той има право да получи такова. Претендира се отмяна на съдебното решение и отмяна на издаденият административен акт, а така също и разноските пред двете съдебни инстанции.
Ответникът – началникът на РУ – Несебър при ОД на МВР Бургас не изразява становище по жалбата.
Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано становище за неоснователност на жалбата.
Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна.
С оспореното решение решаващият съд е отхвърлил жалбата на А.С срещу решение отказ за издаване на разрешение за дейности с огнестрелно оръжие по реда на ЗОБВВПИ, обективиран в решение рег. № 304р-36789/31.12.2018г. на началника на РУ - Несебър при ОД на МВР Бургас, с което на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ (ЗАКОН ЗЗД ОРЪЖИЯТА, БОЕПРИПАСИТЕ, ВЗРИВНИТЕ ВЕЩЕСТВА И ПИРОТЕХНИЧЕСКИТЕ ИЗДЕЛИЯ) /ЗОБВВПИ/ е отказано издаването на разрешение за носене и съхранение на късо огнестрелно оръжие. В мотивите си органа е приел, че членуването в спортен клуб по ловна стрелба не обосновава разрешаването на притежание на лично късо огнестрелно оръжие, тъй като дисциплините по състезания по ловна стрелба се извършват с дългоцевни ловни оръжия.
За да постанови посочения по-горе резултат съдът е приел, че от доказателствата по делото се установява съществуването на възприетото в оспорената заповед материалноправно основание на отказа да бъде удовлетворено искането на жалбоподателя. В мотивите на съдебния акт е посочено, че позоваването на предходно влязло в сила съдебно решение с което е отменено решение за отнемане на разрешително за носене на оръжие е неоснователно. Прието е, че това решение има сила само по отношение на страните в административното правоотношение и по отношение на отмененият акт, а не и по отношение на обжалвания пред съда нов административен акт. Посочено е още, че отмяната на издаденото решение за отнемане на разрешение за носене на оръжие влече като последица връщане на разрешителното на жалбоподателят, което обаче е изтекло към 04.02.2019г. и по силата му не е налице автоматично подновяване на разрешението.
На второ място съдът е приел в мотивите си, че не са представени безспорни доказателства за членството на жалбоподателят в спортната организация, тъй като издаденото удостоверение, влиза в противоречие с представените преписи от членската карта на лицето, а по представената членска книга има задрасквания, поправки и зачертавания и съдът не я е кредитирал като доказателство.
Посочено е, че спортния клуб е регистриран в централния регистър при министерство на правосъдието и видно от ТР на Р. България развива спортна ловна стрелба и подготвя състезатели в спортните дисциплини „Скийт“, „Трап“ и „Силует“, като съдът е приел че е ноторно известен факта, че за тези дисциплини се използват дългоцевни оръжия. Жалбоподателят е поискал разрешение за носене на късоцевно оръжие и правилно административния орган е приел, че не са налице предпоставките на чл. 58, ал. 3, т. 10 от ЗОБВВПИ – наличие на спортни цели, които да обосноват издаване на съответния акт. Освен това съдът е посочил, че спортните клубове притежават оръжия и жалбоподателят може да ги използва, като притежаването на исканото оръжие не е предпоставка за упражняването на този вид спорт. Решението е валидно, допустимо и правилно.
Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 3, т. 10 ЗОБВВПИ разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране.
При така установените законови предпоставки, преценката за наличие или липса на обстоятелства, установяващи необходимостта от боравене с огнестрелно оръжие е въпрос за законосъобразността на акта и правилно е изследван от първоинстанционния съд. В подаденото пред административния орган заявление вх. № 304000-6192/06.11.2018г. касаторът е поискал издаване на разрешение за носене и съхранение на пистолет за спортни цели. Към момента на подаване на заявлението е действала разпоредбата на чл. 77, ал.1 от ЗОБВВПИ /обн. ДВ бр. 20/06.03.2018г./, по силата на която физически лица, кандидатстващи за разрешение за придобиване на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях за спортни цели, освен документите по чл. 76, ал. 3, 4 и 7 представят и документ за членство от съответната спортна организация по ЗФВС (ЗАКОН ЗЗД ФИЗИЧЕСКОТО ВЪЗПИТАНИЕ И СПОРТА), а когато лицата са пребиваващи на територията на друга държава членка - съответен документ в легализиран превод на български език. След издаване обаче на оспорения административен акт, разпоредбата на чл. 77, ал. 1 от ЗОБВВПИ е претърпял изменение /обн. ДВ бр. 37/07.05.2019г./, в която законодателят разширил разпоредбата като е визирал какво точно ще се установява с представеното удостоверение по чл. 11 от ЗФВС, а именно, че : 1. членуват и практикуват стрелкови спортове в съответната организация, а когато лицата по ал. 1 кандидатстват за разрешение за придобиване на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях по чл. 5, ал. 1, т. 6 и 7 – че минимум 12 месеца преди датата на подаване на заявлението членуват и практикуват с цел участие или участват в състезания по стрелкови спортове и че 2. съответното огнестрелно оръжие отговаря на спецификациите, които се изискват за дадена дисциплина в стрелковия спорт, признати от международно утвърдена и официално призната федерация по стрелкови спорт. Законосъобразността на издадения отказ обаче следва да се преценява към момента на издаването му.
Видно от доказателствата приети по адм. дело № 898/2018г. по описа на Административен съд Бургас, приобщено към адм. дело № 903/2019г., по описа на Административен съд Бургас, е издадено удостоверение от 30.03.2018г., от председателя на клуб по ловна стрелба „Пиргос“ Бургас което е удостоверило, че лицето А.С е член на клуба и неговото членство е непрекъснато от 2013г. до настоящия момент. Настоящата касационна инстанция счита, че така представеното доказателство удостоверява само и единствено факта на членство на лицето в спортния клуб. Законодателят в нормата на чл. 10, ал. 3, т. 10 от ЗОБВВПИ изисква за да се издаде разрешение за носене и/или съхранение на огнестрелно оръжие наличие на основателна причина за това. Само доказването на членство в такава спортна организация не изпълнява изцяло предпоставките на посочената по-горе законова норма. Следва жалбоподателят който претендира издаване на разрешение за носене и/или съхранение на оръжие да обоснове основателна причина за това – лицето развива постоянна спортна дейност в клуба и/или участва в спортни състезания по спортна стрелба, като има постигнати спортни успехи или такива ще бъдат постигнати за в бъдеще. Правилно първоинстанционният съд е посочил, че самото членуване на лицето в спортния клуб не е основателна причина за издаване на съответно разрешение за носене и/или съхранение на оръжие, при липса на доказателства, че това оръжие ще се използва именно за спортната дейност която се развива от клуба, както и на доказателства че жалбоподателят извършва постоянно такава дейност. Правилни са и съжденията на съда, че спортния клуб разполага с оръжия и жалбоподателят има право да ги ползва при посещението му, което е в подкрепа на извода, че не е доказана нуждата от притежаване на оръжие.
Неоснователен е довода в касационната жалба, че неправилно съда е приел основанието визирано в оспорената заповед, че дисциплините в спортния клуб по ловна стрелба се упражняват само от дългоцевни оръжия, а не и с късоцевни такива. В разпоредбата на чл. 6, ал. 3, т. 3 от ЗОБВВПИ е посочено, че огнестрелни оръжия за спортни дейности могат да се придобиват и съхраняват всички видове късоцевни и дългоцевни огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, необходими за осъществяване на съответната спортна дейност. В тежест на жалбоподателят е да докаже, че именно във връзка с развиваната спортна дейност на клуба и по точно с оглед на практикуваните в него спортни дисциплини е нужно да притежава и съхранява посоченото в заявлението оръжие. Доказателства в тази връзка не са представени, като необорено е по този начин мотива на административния орган, възприет и от съда, че за практикуване на спортните дейности в клуба, както са посочени в ТР по партида на дружеството се използват дългоцевни оръжия, а жалбоподателят иска носене и/или съхранение на късоцевно оръжие.
След като в рамките на проведеното административно производство касаторът не е доказал основателна причина, обосноваваща необходимост от носене на оръжие за граждански цели по смисъла на чл. 6, ал. 3, съдът е приложил правилно специалния ЗОБВВПИ. С отказа за издаването на разрешение на касационния жалбоподател не се ограничава правото му да се развива в областта на спортната стрелба, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 3 от ЗОБВВПИ всяко физическо лице може да употребява огнестрелно оръжие и боеприпаси за него без разрешение за носене и употреба на стрелбище с учебна или спортна цел под ръководството на правоспособен инструктор или треньор.
Неоснователен е явява и довода на касатора, че е следвало съдът при произнасяне на своя акт задължително да се обвърже с влязло в сила по-ранно съдебно решение с което е отменено решение на началника на РУ-Несебър с което е отнето разрешението за носене на оръжие на жалбоподателят. Тъй като в ПК липсва изрична законова норма уреждаща последиците от влизане в сила на съдебен акт, то по силата на чл. 144 от АПК следва да се прилагат разпоредбите на ГПК. По силата на чл. 297 от ГПК Влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Р. Б. В разпоредбата на чл. 298, ал.1 се съдържа правилото, че решението влиза в сила само между същите страни, за същото искане и на същото основание. В практиката си съдилищата приемат, че сила на присъдено нещо се ползва само съдебното решение не и неговите мотиви т. е. диспозитива на съдебното решение в който се изразява волята на съда има силата на присъдено нещо, за разлика от мотивите, които имат само доказателствена сила. Предвид на това неоснователен е довода на процесуалния представител на жалбоподателят, че мотивите на предходното съдебно решение, в което съдът е посочил доводите си за отмяна на административен акт с който е отнето разрешение за носене на оръжие са задължителни за настоящият първоинстанционен съд, тъй като съдебното решение и по точно мотивите му не разпростират своето действие по отношение на друг административен акт, макар и издаден от същия орган и по отношение на същия адресат.
В заключение следва да се посочи, че възприетото от съда тълкуване на материалния закон е съобразено със спецификата и особения режим за осъществяване на регламентираните с този нормативен акт дейности. С оглед на горното, правилно е прието от съда, че обжалваното решение е издадено в съответствие с материалния закон.
До оратен извод не водят и представените и приети в с. з. от 11.02.2020г., писмени доказателства от страна на касатора, тъй като същите не доказват необходимостта от издаване на разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие, необходимо за развиване на спортна дейност от жалбоподателя.
По изложените съображения, първоинстанционното решение, не страда от пороците по чл. 209, т. 3 АПК, налагащи отмяната му и следва да остане в сила.
С оглед изхода на спора и своевременно заявеното от процесуалния представител на ответника по касационната жалба искане за присъждане на разноски, на основание чл. 143, ал. 4 във вр. с чл. 228 АПК, в полза на ОД на МВР – Бургас се дължат такива в размер на 100 (сто) лева – юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, определено по реда на чл. 228 във вр. с чл. 144 АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 от Гражданскопроцесуалния кодекс, във вр. чл. 37 от ЗПрП (ЗАКОН ЗЗД ПРАВНАТА ПОМОЩ), във вр. с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, седмо отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1083/17.06.2019г., постановено по адм. дело № 903/2019г. по описа на Административен съд – Бургас.
Осъжда А.С, [населено място], [улица] да заплати на ОД на МВР Бургас сума в размер на 100.00лв. /сто/, разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.
Решението е окончателно.