Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на Р.Б, чрез процесуалния му представител, против решение №1302/30.10.2019г., постановено по адм. дело №774/2019г. по описа на Административен съд София - област.Поддържат се оплаквания за неправилност на решението поради необоснованост, нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Конкретно се твърди, че оспорената пред първоинстанционният съд заповед е издадена в нарушение на чл.210, ал.1 и чл.206 от ЗМВР, като ДНО не е изложил конкретни мотиви, относно всички обстоятелства, които са от значение при определяне размера на наказанието, които нарушения не са обсъдени от първоинстанционния съд. Иска се отмяна на оспореното решение и присъждане на сторените разноски за двете съдебни инстанции. Прави възражение за претендираното юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуален представител в писмено становище и в съдебно заседание оспорва жалбата и моли решението като правилно да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, пето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл.211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване.
Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, предвид разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК, е основателна.
С оспореното решение Административен съд София - област е отхвърлил жалбата на Р.Б против заповед №8121К - 9136/08.05.2019г. на министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на основание чл.204,т.1, чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР във вр. с чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР и е прекратено служебното му правоотношение на основание чл.226, ал.1, т.8 от ЗМВР. С цитираната заповед на жалбоподателя е вменено извършването на дисциплинарно нарушение за това, че вследствие на неправомерното си поведение на 10.11.2018г. Божилов неволно е прострелял със зачисленото му служебно оръжие младши инспектор Костадинова, с което грубо е нарушил чл.5, ал.1 - "пистолетите и револверите се носят с кобур по тялото" и чл.7 - "допуска се носенето на служебно оръжие с патрон в патронника на цевта, ако това е необходимо за изпълнението на конкретно служебно задължение" от Инструкция №8121з - 533/12.05.2015г. за реда за носене на служебно оръжие от служителите по чл.142, ал.1 и ал.3 от ЗМВР. Това нарушение е прието от дисциплинарно наказващия орган като нарушение на чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР - неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР и по конкретно: т.15 от Етичния кодекс - държавният служител съобразява законноста на действията, които възнамерява да предприеме и т.19 - държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява, съставомерно по чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР.
За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в изискуемата форма при спазване изискванията на разпоредбата на чл.210, ал.1 от ЗМВР, като в същата са посочени фактическите обстоятелства, въз основа на които ДНО е ангажирал дисциплинарната отговорност на служителя. Посочени са конкретната дата и място на извършване на нарушението, писмените доказателства и сведенията на лицата, депозирани в хода на дисциплинарното производство, от които безпротиворечиво се очертава фактическата обстановка, отразена в заповедта. Според съдът, фактическите обстоятелства са подведени към съответните правни разпоредби и съобразно дадената им правна квалификация е наложено предвиденото в закона дисциплинарно наказание. Съдът е приел, че при издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, заповедта е издадена в сроковете по чл.195, ал.1 от ЗМВР и в съответствие с предвидената в чл.207, ал.1 - 12 от ЗМВР процедура, като е спазено изискването на чл.206, ал.3 и ал.4 от ЗМВР. Изложени са мотиви, че обжалваната заповед е материлано законосъобразна и правилно е прието от ДНО, че с поведението си служителят е нарушил т.15 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР - държавният служител съобразява законността на действията си и по т.19 - държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява. Тези свои изводи, съдът е обосновал с приложените медийни публикации в електронните медии, в които извършеното от жалбоподателя е коментирано в негативен план / прострелял по невнимание, по погрешка/, което според съдът безспорно влияе отрицателно върху авторитета на службата. Според съдът правилно ДНО е приел, че Божилов с нарушаване на правилата на Етичния кодекс е уронил престижа на МВР, тъй като деянието му е станало известно на широк кръг лица - граждани, полицейски служители, прокурори от СРП и обосновано дисциплинарното нарушение е оценено от ДНО като тежко нарушение на служебната дисциплина в хипотезата на чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР при отчитане на критериите по чл.206, ал.2 от ЗМВР. Обстоятелството дали извършеното нарушение представлява престъпление е отчетено от съдът като неотносимо към законосъобразността на оспорената заповед, съгласно разпоредбата на чл.194, ал.3 от ЗМВР, според която държавните служители в МВР носят дисциплинарна отговорност, независимо че деянията им могат да са основание за търсене на друг вид отговорност. Решението е валидно, допустимо, но неправилно.
С оспорената заповед на жалбоподатела е наложено най - тежкото дисциплинарно наказание, предвидено в ЗМВР - "уволнение". Нарушенията, за които законодателят предвижда налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" са изброени в разпородбата на чл.203, ал.1 от ЗМВР, като в конкретния случай административният орган се е позовал на чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР. Съгласно цитираната разпоредба "тежки нарушения на служебната дисциплина, за които се налага дисциплинарно наказание "уволнение" са деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата". Относно констатираните в заповедта нарушения, административният орган е приел, че същите представляват нарушение на чл.5, ал.1 - "пистолетите и револверите се носят в кобур по тялото" и т.7 - "допуска се носенето на служебно оръжие с патрон в патронника на цевта, ако това е необходимо за изпълнението на конкретно служебно задължение" от Инструкция №8121з -533/12.05.2015г. за реда за носене на служебно оръжие от служителите по чл.142, ал.1 и ал.3 от ЗМВР, които са квалифицирани от ДНО като нарушения на т.15 и т.19 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР и чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР. Безспорно е, че описаното в заповедта нарушение на чл.5, ал.1 - "пистолетите и револверите се носят в кобур по тялото" и т.7 - "допуска се носенето на служебно оръжие с патрон в патронника на цевта, ако това е необходимо за изпълнението на конкретно служебно задължение" от Инструкция №8121з -533/12.05.2015г. покрива състава на нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР - неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители, тъй като цитираната в заповедта като нарушена Инструкция е именно такъв подзаконов нормативен акт по прилагането на ЗМВР. От своя страна разпоредбата на чл.200, ал.1 т.2 от ЗМВР, предвижда, че дисциплинарно наказание "порицание" се налага за неизпълнение на разпоредбите за съхраняване, опазване и използване на служебни: оръжие; взривни вещества, боеприпаси, имущество, картотеки или служебни карти, полицейски знаци или документи. По аргумент за противното, за неизпълнение на тези служебни задължения не се налага дисциплинарно наказание "уволнение".
Дисциплинарното наказание "уволнение" е предвидено в конкретни, изчерпателно изброени в текста на чл.203, ал.1, т.1 - 15 ЗМВР хипотези, съставляващи "тежки нарушения на служебната дисциплина", сред които не попада дисциплинарното нарушение по чл.200, ал.1, т.2 от ЗМВР "неизпълнение на разпоредбите за съхраняване, опазване и използване на служебни: оръжие; взривни вещества, боеприпаси, имущество, картотеки или служебни карти, полицейски знаци или документи". За да се приеме, че са налице основания за ангажиране отговорността на жалбоподателя на основанието, посочено в процесната заповед - чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР, е необходимо да бъде установено по категоричен начин, че описаното в акта поведение на жалбоподателя едновременно е в нарушение на етичните правила за поведение и уронва престижа на службата.
Спорният по делото въпрос е относно правната квалификация на описаните в заповедта действия, извършени от служителя, дали представляват деяния, несъвместими с етичните правила или обективират нарушения на служебната дисциплина, свързани с неизпълнение на служебни задължения и по конкретно, цитираната в заповедта Инструкция №8121з -533/12.05.2015г., представляващи отделни правни основания за налагане на дисциплинарно наказание.
Предвид всичко безспорно е, че всяко нарушение на служебните задължения е укоримо и сочи наред с всичко останало и негативно отношение към службата. Разпоредбата на чл.230, ал.2, т.4 ППЗМВР има предвид обаче деяния /действия или бездействия/, несъвместими с етичните правила за поведение на държавния служител, с които се уронва престижа на службата. Разпоредбите на визираните в заповедта точки от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР са бланкетни - очертават най - общо задължение служителят при изпълнение на служебните си задължения - т.15 - съобразява законността на действията си и по т.19 - държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява. Във всеки конкретен случай на вменено нарушение на служителя на тези етични норми, наказващия орган следва да въведе конкретни факти и обстоятелства, въз основа на които да обоснове как чрез конкретно нарушение или неизпълнение на служебни задължения са нарушени етични норми и престижа на службата е накърнен.В случая наказващият орган подробно е описал установените в дисциплинарното производство нарушения на Инструкция №8121з -533/12.05.2015г. за реда за носене на служебно оръжие от служителите по чл.142, ал.1 и ал.3 от ЗМВР, които обаче неправилно са квалифицирани от ДНО като нарушения на т.15 и т.19 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР и чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР. В дисциплинарното производство наказващият орган е длъжен да дава точна правна квалификация на нарушението на служебните задължения и когато е извършено нарушение /действие или бездействие/ във връзка със служебни задължения, нарушени са конкретни елементи на служебното правоотношение, наказанието за тях следва да се налага на тези основания, в чийто фактически състав са включени нарушенията на служебните задължения. В конкретния казус текстът на заповедта съдържа факти, относно нарушения на задължения, произтичащи от Инструкция №8121з -533/12.05.2015г. за реда за носене на служебно оръжие от служителите по чл.142, ал.1 и ал.3 от ЗМВР - чл.5, ал.1 - "пистолетите и револверите се носят в кобур по тялото" и т.7 - "допуска се носенето на служебно оръжие с патрон в патронника на цевта, ако това е необходимо за изпълнението на конкретно служебно задължение". Това са действия, които представляват неизпълнение на служебни задължения, очертани с нормативни актове и наказващият орган не може да подменя правното основание за наказание като подвежда тези нарушения под разпоредбата на чл.194, ал.2, т.4 ЗМВР.
Посоченото в заповедта нарушение не попада в приложното поле на чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР и не представлява деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата. Действията или бездействията на жалбоподателя дори и да представляват неизпълнение на служебни задължения, вменени му с посочената в заповедта Инструкция, не преставляват нарушения на етични правила. Касае се за различни видове дисциплинарни нарушения, засягащи различни категории правила за поведение - етични и такива, свързани с изпълнение на служебните задължения.
По отношение мотивите в заповедта, че действията на служителя са станали достояние на обществеността чрез публикации в Интернет пространството и новинарски емисии и са направени констатации, че от същите се създава впечатление, че служителите на МВР, които носят оръжие при изпълнение на служебните си задължения, застрашават всички, които работят и контактуват с тях, обосновават допуснато дисциплинарно нарушение на чл.194, ал.2, т.4 ЗМВР - неспазване на правилата за Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, съдът намира че цитираната хипотеза не е налице. Дори допуснатото от служителя нарушение да е станало обществено достояние и обект на коментари в медиите, то този публичен отзвук не е провокиран от поведението на жалбоподателя, който дори да е нарушил чл.5, ал.1 - "пистолетите и револверите се носят в кобур по тялото" и т.7 - "допуска се носенето на служебно оръжие с патрон в патронника на цевта от Инструкция №8121з -533/12.05.2015г. за реда за носене на служебно оръжие от служителите по чл.142, ал.1 и ал.3 от ЗМВР, не е изпълнил задълженията си именно, вменени му с посочените разпоредби, а не етични правила, които са довели до уронване престижа на службата. Неспазване на служебните задължения от страна на служителя, конкретно посочени в цитираната инструкция, не представляват деяния несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата, по смисъла на чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР.
Като е приел, че заповедта е законосъобразна поради доказано неспазване на етични правила, съдът е допуснал нарушение на материалния закон, касационно основание по чл.209, т.3 от АПК. В заповедта няма мотиви какво е дължимото поведение на служителя и какви нарушения на служебната дисциплина по чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР са допуснати, което представлява й съществено нарушение на административно производствените правила на чл.210, ал.1 от ЗМВР, отменително основание по чл.146, т.3 от АПК по съществото на спора.
Предвид изхода на спора следва да бъде уважено искането на жалбоподателя за присъждане на сторените по делото разноски за двете съдебни инстанции в размер на 1499лв., от които 80лв. заплатени държавни такси, 1400лв. заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно договори за правна защита и съдействие и 19лв. разходи за копия от документи по делото. Възражението на ответника за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, настоящата съдебна инстанция намира за неоснователно, предвид фактическата и правна сложност на делото. Процесуалния представител на жалбоподателя е изготвил както първоинстанционната жалба, така и настоящата касационна жалба. Осъществил е процесуално представителство във всички проведени съдебни заседания в двете съдебни инстанции, както и е представил подробно писмено становище пред същите. Освен горното договореното и заплатено адвокатско възнаграждение не е прекомерно високо спрямо минимума педвиден в чл.8, ал.2, т.3 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Предвид изложеното и на основание чл.222, ал.1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1302/30.10.2019г. по адм. дело №774/2019г. по описа на Административен съд София - област и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ по жалбата на Р.Б от [населено място] заповед №8121К - 9136/08.05.2019г. на министъра на вътрешните работи.
ОСЪЖДА Министерството на вътрешните работи да заплати на Р.Б, ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] сторените разноски в размер на 1499/ хиляда четиристотин деветдесет и девет/ лева. Решението е окончателно.