Р Е Ш Е Н И Е

№ 85

София, 21.06. 2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на шестнадесети април, две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ

Членове: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА

при секретаря А. Б

изслуша докладваното от съдията М. П гр. дело № 2456/2018 г.

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. С. К., [населено място], подадена от пълномощника му адвокат Н. С., срещу въззивно решение №280 от 01.03.2018 г. по гр. д. №3022/2017 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е отменено решение № 3278/25.09.2017 г. по гр. д.№ 4720/2017 год. на Пловдивския районен съд и е отхвърлен искът на В. С. К., [населено място], срещу Областна дирекция на МВР – град Пловдив, с правно основание чл.49 ЗЗД за заплащане на сумата 18 462,22 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в разликата между възнаграждението, което би получавал като полицай и пенсията за инвалидност, за периода 01.12.2014 г. до 01.01.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 30.03.2017 г. Въззивният съд е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 49 ЗЗД, този който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите причинени от него, при или по повод изпълнение на тази работа. В случая ищецът е предявил иска за вреди настъпили от противоправно поведение на служител на ОД на МВР – Пловдив, в резултат на което е бил прострелян от лицето Г. А. по непредпазливост по време на обучение в Полицейската школа на МВР. Това се е случило през 1995 г., като с присъда № 350/18.10.1996 г. А. е признат за виновен по чл.389 и чл.134 ал.1 т.2 от НК. Поради влошеното здравословно...